— Аз… какво? Как е възможно? — заекна Кейси, отказвайки да повярва на невероятния си късмет. — Как… как стана това?
— Достатъчно е да ти кажа, че високопоставени чиновници бяха убедени да преразгледат случая ти и решиха, че помилването ти е действително — заразказва Бен, но без да я гледа в очите.
Дяволите да го вземат Деър, изруга той мислено, задето му беше изтръгнал обещание да не издава истината.
— Баща ти ли уреди всичко това? — запита Кейси.
Ако Деър знаеше, че Рой работи за освобождаването й, защо се беше оженил за Марси в същия ден, когато нея я бяха помилвали, зачуди се Кейси. Тежестта на отговора я съкруши. Деър изобщо не я обичаше! Думите му не бяха нищо друго освен безсмислени обещания, които да я привлекат в леглото му.
Вдигайки от пода торбата й, Бен каза:
— Вземи си нещата, Кейси. Татко държи Потър на безопасно разстояние, така че няма да се меси. Ще поговорим по-късно.
Лейтенант Потър трябваше да бъде държан със сила, докато извеждаха Кейси от дома му. Макар че Рой беше два пъти по-възрастен от лейтенанта, прекрасното му физическо състояние му даваше сила да го обезвреди, особено в пияно състояние. Изригвайки грозни ругатни, Потър отказваше да повярва, че Кейси е била еманципирана, въпреки наличието на законен документ за помилване, подписан и приведен в сила от полковник Джонстън.
Съвсем зашеметена от шока и предателството, Кейси се притисна към Бен и не протестира, когато той я настани във фургона, с който бяха дошли с баща му в Сидни заради сватбата на Деър.
— Къде отиваме? — запита тя отпаднало.
— Ще останем за тази нощ у Дрю Стенли — отвърна любезно Рой. — Ще се върнем във фермата още утре.
Следващите въпроси на Кейси напираха на езика й и думите се изсипаха една през друга.
— Вярно ли е? Деър наистина ли се е оженил за Марси Маккензи? Защо ще прави такова нещо?
Само мрачната гънка около устата на Рой издаваше мъката му.
— Да, Кейси, вярно е. Но не е… нали разбираш, Деър…
Той млъкна, припомняйки си какво бе обещал на сина си. Надеждата в погледа на Кейси, се превърна в горчиво разочарование.
Сърцето й се втвърди и зелените й очи се превърнаха в два ледени изумруда, когато си представи Деър и Марси заедно. Внезапно тя си спомни какво беше казал Рой. Смятаха да я отведат обратно в имението край река Хоксбъри! Невъзможно! Да вижда как Деър е щастлив с друга жена — това беше агония, която нямаше нужда да търпи, не и докато въздух влизаше в дробовете й. Тя беше свободна жена и изборът беше неин.
— Не — възрази Кейси шокирайки Бен и Рой. — Няма да се върна във фермата с вас.
Гордостта й беше заложена на карта. Колкото и трудно да се очертаваше бъдещето й, то нямаше да включва Деър Пенрод. Тя щеше да върви по собствения си път и да си изгради самостоятелен живот. Това което не вземаше предвид обаче, беше решимостта на семейство Пенрод да я закрилят, независимо какво щеше да струва на гордостта й.
15
Деър се задържа в приемната на семейство Маккензи доста след като Марси беше излязла, за да се приготви за брачната си нощ. Съблазнителната усмивка и възбуждащата интонация на булката красноречиво говореха за това, което очакваше тя от него, но той не изпитваше никакво желание към съпругата си. Съпруга! Пфу! Думата горчеше на езика му. Трябваше Кейси да споделя името и леглото му. Краката му просто не искаха да го отведат към спалнята на Марси. Как би могъл да очаква тялото му да реагира, когато не изпитваше и искрица желание към нея? Мислите му бяха овладени от Кейси и тревогата дали Рой ще може да я заведе в имението Пенрод, ако тя все пак се възпротиви.
Като се надигна несигурно от стола, където беше седял, пресушавайки поредните чаши силен алкохол след онези, които не беше пестил непосредствено след церемонията, Деър отиде да потърси още една бутилка. Ако трябваше да се люби със съпругата си, искаше да е много пиян, за да не си го спомня след това. А съдейки по яснотата на ума си, още имаше като да се желае. А пък, помисли той с извратено задоволство, защо изобщо да се люби с нея? Насилственият брак решително не поражда романтика.
Така че той остана на място, мислейки за всичко друго, но не и за съпругата си. Не се учуди, когато по едно време вдигна очи и видя дребното сочно тяло на Марси облегнато в драматична, поза на вратата, всяка пищна извивка ясно очертана под прозирен водопад от сатен и дантели Ако можеше да съди по модела и златистия оттенък на доста носената дреха, това може би беше нощница, обличана някога от майка й на нейната брачна нощ.
— Деър — измърка тя дрезгаво, — моля те, ела в леглото, скъпи. Не ти ли стига толкова пиене за тази вечер?
Той я изгледа косо, решавайки да бъде брутално откровен.
— Нямам намерение да спя с тебе, Марси. Може да си ме принудила да се оженя за теб, но не съм обещавал да споделям леглото ти. Тялото ти не ме привлича. Често казано, не те желая.
— Но аз те желая, скъпи — прошепна тя с нисък глас, подплатен с обещания. — И двамата знаем, че съм достатъчно опитна, за да те накарам да ме пожелаеш.
Приближавайки се към Деър, Марси дръзко прокара ръце по тялото му, усмихвайки се на себе си, когато го почувства да се напряга. Мускулите на раменете му заиграха под върховете на пръстите й; твърдата стена на гърдите му се стегна още повече, когато лекото като перце докосване на ръцете й се превърна в едва доловима милувка, която слезе надолу, за да докосне стълба на неговата мъжественост. Под опитното докосване на ръцете й неволната му реакция предизвика втвърдяване в онази част от тялото му, която тя желаеше повече от всичко.
— Аз свърших моята част от сделката и сега искам да консумираме брака си — заяви тя, вдигнала предизвикателно брадичка. — Дадох ти всичко, което обещах. Кейси е свободна, а Робин вече не е в каменовъглените мини. Дължиш ми тази нощ. — Тя дръзко започна да гали мъжествеността му, изпънала твърдия плат на панталоните. — Люби ме, Деър, и ти го искаш толкова, колкото и аз.
Тогава без никакви нежни встъпления Деър сграбчи Марси през кръста и я събори на пода. Красивата нощница, предназначена да вдъхва романтично настроение, беше разкъсана и захвърлена. Но за да добави и оскърбление към пренебрежението, той просто разхлаби стягащите го дрехи, без да се съблича.
— Деър, почакай! Не съм готова! — застена тя, извивайки се под него.
Ядосан извън мярка от безмилостните й набези, усещайки по-скоро страст, отколкото любов, Деър нахлу в подготвящото се за него тяло, усещайки как мускулите й се стягат в автоматична реакция, въпреки уверенията в противното. Дългите й крака обгърнаха кръста му и ноктите й се забиха в оголената плът на врата му, изтръгвайки от устата му болезнено изръмжаване. Отвращаваше го фактът, че бруталното му проникване послужи само да я хвърли на върха на екстаза, докато тя се мяташе и стенеше, посрещайки тласъците му. Тялото му се стегна, той нехаеше за нейното удоволствие, търсейки своето възможно най- бързо удовлетворение. Нямаше представа, че Марси се наслаждава на грубостта му, че се опиянява от страстта му, въпреки че той я обладаваше толкова безогледно, че това никак не приличаше на любов. Деър занемя, когато Марси се озова в кулминацията на екстаза си само секунди преди той да достигне своя. За нейно съжаление той успя да се сдържи и се дръпна, за да разпилее семето си на килима под телата им.
— Какво правиш? — извика тя, когато разбра какво става. Беше разчитала да зачене дете от Деър, за да спечели любовта му и да закрепи положението си.
— Очевидно е, нали, Марси? Не искам дете от тебе — отвърна Деър, изправяйки се на крака и вгледан безучастно в голото тяло на съпругата си.
— Още мислиш за нея, нали? Не разбираш ли, че Кейси е загубена за тебе? Ти ми се обеща.
— Може да имаш името ми, Марси — чу тя безапелационния отговор на Деър, — но това е всичко, което ще получиш от мене. Знаеше още от самото начало кого обичам, а аз давам любовта си само веднъж. Може да е много късно за мене и Кейси, но ти няма да имаш дете от мене. Нашият брак беше консумиран. Това ще
