му.
— Защо? — запита той с глас, треперещ от вълнение. — Защо ще правиш това? И как? Знам, че татко използва всичките си връзки, но напразно.
— Обичам те, Деър, какъв по-добър начин има, за да докажа любовта си?
— Ти, разбира се, съзнаваш, че когато Кейси бъде освободена, аз смятам да се оженя за нея. Какво удовлетворение можеш да получиш от „добрата си постъпка“? И кое те прави толкова уверена, че можеш да изпълниш това, което ми обещаваш?
— Ще отговоря най-напред на последния ти въпрос — усмихна се сладко Марси. — Татко вече говори с полковник Джонстън. Те са стари приятели, нали разбираш. А и полковникът дължи на татко известни услуги. По негова молба той се съгласи да еманципира Кейси. Но всичко, което може да гарантира за Робин, е облекчаването на присъдата. Трябва да признаеш, че това е доста по-добре от каменовъглените мини.
— Защо баща ти ще се наема да помага на Кейси и Робин? — запита Деър с подозрение. — Чувствата му към осъдените и еманципантите са добре известни.
— Заради мене, Деър. Защото го помолих. Татко ме обича и иска да бъда щастлива.
— Ще бъдеш ли щастлива, ако ме видиш женен за друга жена?
Сега Деър окончателно се обърка. Тя никога не беше правила нещо без мотивировка.
— Познаваш ме твърде добре, Деър — побърза да изрече Марси. — Не бих го направила, ако нямаше да получа нещичко. Ти си наградата, скъпи. Кейси получава свободата си, Робин излиза от каменовъглените мини, а аз… получавам тебе.
— По дяволите! Говори ясно!
— Скъпи, на татко не му харесва особено тази работа, но аз го искам. Той знае, че те обичам, и е склонен да използва влиянието си в Корпуса, за да изпълни желанието ми и да ми даде онова, което искам. А аз искам тебе, Деър. За свой съпруг. В мига, когато кажеш „да“, Кейси О’Кейн ще бъде свободна жена.
— Господи, Марси, та това е изнудване! — избухна Деър, смаян от дързостта й. — Съзнаваш ли какво искаш?
— Така мисля — заяви безочливо Марси.
— Как можеш да ме искаш, като знаеш, че обичам друга?
— Разчитам любовта ти към Кейси да вземе връх. Знам какви чувства изпитваш, като знаеш, че живее при лейтенант Потър. Залагам бъдещето си на предположението, че ще направиш всичко, за да я видиш свободна. Дори да се ожениш за мене.
— Не мога да повярвам на ушите си — каза Деър, треперейки от ярост. — Ще ти бъда лош съпруг.
— Склонна съм да поема този риск — отвърна намръщено Марси. — Беше ни добре заедно едно време, скъпи, и пак може да бъде. Ти щеше да се ожениш за мене, ако не беше Кейси. Да се оженим, Деър, и ще спечелиш повече от нашия съюз, отколкото аз. Но аз съм хазартна душа. Склонна съм да се обзаложа, че след време ще ме обикнеш така, както аз те обичам. Разчитам на това, скъпи.
Да обича Марси? Гласът му прозвуча твърдо и безскрупулно.
— Заблуждаваш се, Марси. Ако се оженя за тебе, и наблягам на „ако“, ще бъде само за да помогна на Кейси и Робин и поради никаква друга причина.
Презрителният му тон разпали гнева на Марси.
— Внимавай, скъпи, или ще оттегля предложението си. Помисли внимателно, преди да ми откажеш.
Налагайки си замислена маска, Деър кимна и отиде до прозореца, вглеждайки се унило в мрачината навън. Възможно ли беше Марси да постигне това, което беше казала, запита се той отчаяно. Някак си беше убеден, че това е така, предвид връзките на баща й с Джонстън и Маккартър. Следващият въпрос, който си зададе, беше дали е склонен да прекара остатъка от живота си с жена, от която изобщо не се интересуваше, за да може да освободи Кейси и да помогне на Робин. Отговорът беше решително „да“. Никоя жертва не беше прекалено голяма за жената, която обичаше.
Като се обърна рязко, той изрече с остър тон:
— Откъде да съм сигурен, че ще удържиш на думата си?
— Ще ти донеса помилването и заповедта за Робин в деня, когато се оженим. Татко ще пази документите у себе си, докато се извършва церемонията, а след това ще ги даде на баща ти.
— Сигурна ли си, че баща ти може да направи това? — запита скептично Деър. — В края на краищата, и моят баща има известно влияние, но не постигна никакъв успех.
— Нямаше да съм тук, ако имах и най-малкото съмнение. Единственото, което спира нещата, е твоята гордост. Но съм уверена, че си достатъчно умен, за да разбереш, че съм единствената надежда за Кейси.
Борбеният дух напусна Деър, раменете му се смъкнаха в отчаяние. Тогава обаче в ъгълчетата на устата му се появи презрителна усмивка и той се поклони с подигравателна почтителност.
— Марси, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?
Думите имаха вкус на жлъч.
Марси потисна едно трепване, изражението на лицето на Деър събуди моментно съжаление дълбоко в сърцето й. Но беше твърде късно. За добро или за лошо тя се беше обвързала. И ако студеният, неумолим взор на Деър беше някаква индикация за бъдещето им, в живота й щеше да се получи драстична промяна. Да бъде с мъжа, когото обичаше — това достатъчно ли ще компенсира неговото презрение? На никой мъж не му харесва да го тласкат насила към брак.
Уверена в способността си да се справи с Деър, Марси измърка съблазнително:
— Ще те ощастливя, Деър. Решена съм да те накарам да ме обикнеш. Ще кажем ли на останалите добрата новина?
Рой и Бен размениха угрижени погледи, докато Деър седеше потънал в мрачни размисли с празен поглед. Беше се оттеглил в мълчанието си, отпивайки замислено от чашата, пълна с ром, още откакто семейство Маккензи си бяха тръгнали. Настроението му много се различаваше от явната веселост на гостите. Но пък и той нямаше особени причини да се радва.
— Не си длъжен да правиш това, Деър — посъветва го Рой. — Помисли за идващите години, как ще живееш с жена, която не обичаш.
— Съюз по любов в днешни дни е рядкост — забеляза разсеяно Деър.
— Как според тебе ще се почувства Кейси, когато разбере за жертвата ти? — осмели се Бен.
Деър внезапно се оживи и очите му блеснаха от вътрешен огън.
— Няма да й казваш, Бен, разбираш ли? Нито пък ти, татко. Кейси се измъчва от чувство за вина, заради това, че е въвлякла Робин в тази работа. Ако разбере, че съм се съгласил на този брак само заради нея, това ще усили угризенията й. Не бива да узнава. Кажете й всичко, само не и истината.
— Деър, когато Кейси научи за брака ти, по-скоро ще те намрази, освен ако не разбере каква е истината. Ти това ли искаш?
— Може би е по-добре наистина да ме мрази — каза отпаднало Деър. — Нямам какво да й предложа, след като се оженя за Марси. Не бих искал тя да живее с любовта си към мене, когато няма да има абсолютно никаква надежда за нас двамата.
Изражението му говореше за нямо страдание, унинието му тежеше като олово.
— Значи наистина възнамеряваш да направиш това — забеляза Рой със сърце, кървящо от болка заради сина му.
— След два дни Марси Маккензи ще бъде моя законна съпруга. Церемонията ще бъде извършена от съдията Адвокейт в резиденцията на губернатора. След като прекараме няколко дни във фермата на Маккензи непосредствено след церемонията, смятам да се върна у дома. Марси може да дойде с мене, ако поиска. Не ме интересува какво иска тя. Но отказвам да живея другаде освен в имението Пенрод.
— Ами Кейси? Как ще се издържа, когато бъде свободна? Мислил ли си за това? Не можем да я оставим самичка в град като Сидни — възрази Бен. — Ще стане лесна плячка на мъже като Потър и Граймз.
Мъката на Деър разкъса последните остатъци от самообладанието му.
— По дяволите! — изригна той. — Няма да я освободя само за да я хвърля на вълците. Татко, доведи я обратно във фермата. Кажи й, че ще живее тук като член на домакинството ни, кажи й каквото и да е, само
