получиш от мене, защото никога повече няма да бъдем интимни.
Студените му думи смаяха Марси. Тя не беше очаквала Деър да бъде толкова неотстъпчив. Сигурно обичаше Кейси повече, отколкото тя си беше представяла. Но времето беше на нейна страна. Щом Кейси я няма тук, тя очакваше Деър да отстъпи. Той беше мъж, а Марси изпитваше огромна увереност в способността си да го привлече в леглото.
— Ще видим — и тя се усмихна игриво. — Ще видим.
Колкото и основателни причини да изтъкваше Кейси за отказа си да се върне във фермата, и Бен, и Рой отговаряха със също толкова основателен контрааргумент. Тя не можеше да живее в Сидни без закрила; нямаше пари, нито пък средства за прехрана; не беше подготвена да живее сама в дивата среда на наказателната колония. Всичко това беше съвсем вярно, но не решаваше проблема на Кейси. Отвъд човешката издръжливост щеше да бъде да среща лице в лице Деър и съпругата му всеки божи ден. Как можеха да искат това от нея?
И Бен, и Рой проявяваха разбиране към дилемата й, осъзнавайки, че и Деър се изправя пред същото изпитание — да преодолява всекидневния контакт с жената, която обича, бидейки в същото време женен за друга. Но те не виждаха друго решение на проблема. Бяха обещали на Деър да се погрижат за безопасността на Кейси, а връщането й в имението край Хоксбъри беше единственият отговор на тази негова молба.
След като Кейси беше благополучно изтръгната от сладострастните попълзновения на Потър, я отведоха в дома на Дрю Стенли, където тя прекара една безсънна нощ, мразейки Деър и същевременно копнеейки за неговото докосване. Следващата сутрин я завари с подути от безсъние очи; непреклонният Рой и също толкова решителният Бен я очакваха на масата за закуска. Дрю Стенли, мил и състрадателен мъж, се беше извинил и отсъстваше.
— Решено е, Кейси — парира протестите й Рой. — Твоят дом е при нас.
— Не виждате ли колко болезнено ще бъде за мене? — възрази тя. — Помислете за Деър и… и съпругата му. — Думата едва не я задави. — Ще бъде най-добре за всички, ако остана в Сидни и си намеря някаква работа.
— Работа! — изфуча презрително Бен. — Като каква, като уличница ли? Осъдените вършат всички работи в колонията, така че за тебе остава само това или да се омъжиш.
Цветът се оттегли от лицето на Кейси, съкрушена от бруталната забележка на Бен, независимо че беше абсолютно вярна.
— Не бъди груб, Бен — укори го Рой. — Мисля, че Кейси добре осъзнава какъв избор има.
— Освен ако… — осмели се Бен. Когато Кейси насочи вниманието си към него, той изстреля: — Освен ако не се омъжи за мене. Тогава няма да има въпроси относно правото й да живее в нашия дом.
Тежките златисти ресници, които засенчваха бузите й, се вдигнаха в изненада от неочакваното предложение на Бен. Предложение, което тя нямаше намерение да приема, макар че то я накара да го обикне завинаги.
— Бен — усмихна се Кейси през мъгла от надигащи се сълзи, — ти си най-милият мъж на този свят. Но не мога да приема. Съсипах живота на достатъчно много хора, за да прибавям и тебе към списъка. Обичам те, наистина, но както сестра обича брат. И съм сигурна, че твоите чувства към мене са същите. Някой ден ще срещнеш жена, която ще обикнеш толкова, че да поискаш да се ожениш за нея, но това няма да съм аз.
Червенина полази по бузите на Бен, когато осъзна, че Кейси е достатъчно схватлива да проумее галантния му жест. Вярно беше, че я обичаше като сестра, а ако тя се беше съгласила на този брак, той никога не би я доближил с плътско желание. Тя принадлежеше на Деър и той щеше да я закриля и да я обгръща с грижи заради брат си. Бен изпитваше голямо състрадание към Деър и Кейси и би пожертвал собственото си бъдеще и щастието си заради своя брат, който, както Бен знаеше, би направил същото, ако ситуацията го налага.
Накрая Бен каза:
— Кейси, предложението ми е искрено. Бих бил щастлив да станеш моя съпруга.
Рой си пое дъх, очаквайки отговора на Кейси. Учуди го фактът, че Бен така себепожертвувателно би се лишил от бъдеще, за да предпази Кейси от евентуална беда. Но един катастрофален брак в семейството беше достатъчен. Макар че Рой бе обикнал това момиче като родна дъщеря, само глупак не би видял, че подобна отчаяна стъпка би била грешка, плод на абсолютно неуместна причина. Той изпусна облекчено дъх, когато отговорът на Кейси разсея страховете му.
— Прости ми, Бен, не мога да се омъжа за тебе. Оценявам предложението ти, но и двамата знаем, че Деър… че ние с Деър… е, не е възможно, това е. Но предложението ти ме накара да осъзная, че ти и Рой наистина сте взели много присърце положението ми. Не мога повече да се противя на усилията ви да ме закриляте. Ще се върна във фермата с вас.
Бен скочи въодушевено и тупна баща си по гърба.
— При едно условие — добави Кейси с твърда решимост.
Бен веднага изтрезня.
— Какво условие?
— Не мога да приема благотворителност от ваша страна — настоя упорито Кейси. — Искам да работя, за да се издържам. Вие ще ми осигурите стая и храна, и малка месечна заплата в замяна на домакинстване и готвене. И ще бъда свободна да си тръгна, когато реша.
Бен остави на баща си да отговори и отговорът дойде бързо. Всичко беше приемливо, само и само Кейси да се върне във фермата.
— Съгласен съм — кимна Рой и се изправи. — Нека си вървим у дома. Робин получи документите си и вероятно ще се присъедини към нас след няколко дни.
— Робин? — хлъцна Кейси невярващо. — Господи, Рой, какво си направил, за да постигнеш всичко това? Първо аз, сега и Робин.
Рой се изчерви виновно, поглеждайки за помощ към Бен. Какво можеше да каже? Със сигурност не и истината, защото беше обещал да пази тайната на Деър.
— Достатъчно е да кажа, че един много високопоставен човек постигна освобождаването ти — отвърна загадъчно Бен. — Как, кога или защо — това няма значение.
Преди Кейси да ги засипе с още въпроси, Рой се намеси:
— Хайде, деца. Нямам търпение да се върна у дома.
Изровеният, прашен път към Парамата беше скучен и уморителен, без никакви произшествия и това позволяваше на Кейси да съзерцава околностите и да възприема суровостта на тази нова земя. Издигащите се покрай пътя ръждивочервени скали изглеждаха поне на хиляда години, а храстите, покатерили се по ниските хълмове, й се виждаха сухи и безжизнени, но продължаваха да съществуват с малко вода и много слънце. Кейси чувстваше кожата си като гласпапир, цялата покрита с червения прах, който вятърът разнасяше с яростните си пориви. Как й липсваше зеленината на родната Ирландия. Но тази величествена земя притежаваше някаква строга красота. Досега още никой не беше прекосявал Сините планини, но някой ден някой сигурно щеше да го направи, защото беше очевидно, че колонията скоро щеше да надрасне сегашната си площ с ширина петдесет и дължина сто и петдесет мили.
Мислите на Кейси се рееха напосоки, но накрая се съсредоточиха върху една тема, която тя напразно искаше да избегне. Деър. Слава на бога, че нямаше да се върне със съпругата си в имението Пенрод поне още няколко дни. Тед Маккензи предвидливо беше останал в Сидни, за да позволи на новобрачните да се усамотят за медения си месец. Може би Деър и Марси щяха да решат да останат в имението на Маккензи, надяваше се Кейси. В края на краищата, бащата на Марси отсега нататък щеше да остане сам. Тази мисъл й донесе известно успокоение, докато фургонът навлизаше в земите на имението Пенрод. За нейно учудване обаче тя се чувстваше така, сякаш се връщаше в собствения си дом.
Отказвайки да заеме стаята за гости на горния етаж, както предложи Рой, тя се настани в малката стаичка зад кухнята, в която беше живяла преди и където се чувстваше много удобно. Посрещането, което й устрои Марта, беше изблик на силни чувства, извиращи от сърцето й и Кейси изобщо не се съмняваше в искреността на приятелката си.
