Кейси беше смаяна от промяната във външността на Марта. Преди поради постоянния глад тя изглеждаше мършава до невъзможност, но сега доброто хранене беше направило чудеса със стройната й фигура. Приятни заоблености бяха заменили острите ъгли и й придаваха мека, женствена привлекателност.
Марта вече не изглеждаше на четиридесет или повече години, както някога беше предполагала Кейси. Макар че никога нямаше да изглежда като класическа красавица, сравнително обикновените й черти сега повече издаваха истинската й възраст — тридесет години. Тромавостта, която Кейси бе забелязала изпърво у нея, беше заменена от самоувереност, постигната под благосклонното наблюдение на работодателя й. Косата й, сега в лъскав кестеняв цвят, издаваше нова жизненост, също както и нежните кафяви очи и Кейси не би могла да бъде по-щастлива заради приятелката си. Дружбата на Марта означаваше много за нея, защото в цял Нов Южен Уелс тя нямаше нито една близка жена.
Дните се заредиха монотонно, докато Кейси отново привикваше към рутината на домакинските задължения, които на драго сърце бе поела. През седмиците, в които я нямаше, Марта беше станала доста добра готвачка и бе осъзнала, че намира удоволствие в предизвикателството всеки ден да приготвя най- различни ястия. Но Кейси не се отказа изцяло от готварството, което толкова много харесваше, и се зае да научи по-възрастната си приятелка на всичко, което знаеше. Двете си помагаха за прането и вършеха заедно по-тежките работи. През това време Кейси отчаяно се опитваше да не мисли за Деър или за деня, когато той щеше да се завърне, и се молеше то да се забави. Но в края на краищата молитвите й не получиха отговор.
Съобразявайки се с желанието на Тед Маккензи, Деър остана заедно с Марси във фермата му няколко дни, преди неочаквано да заяви:
— Отивам си у дома.
Беше му омръзнало всеки ден да язди в непоносимата горещина, докато не плувне в пот, мозъкът му не се замъгли и тялото му не се изтощи. След това едно силно питие притъпяваше болката, която го изгаряше ден и нощ, предизвикана от загубата на Кейси. Марси трескаво прибягваше до какви ли не хитрости, за да го изтръгне от унеса, който проваляше медения й месец.
Меден месец! Как ли пък не! Само няколко дни бяха достатъчни на Марси, за да разбере колко е грешила, смятайки, че Деър ще забрави лесно Кейси. Това, което й се беше сторило превъзходна идея, сега извикваше вкус на пепел в устата й. Но поражението беше дума, която Марси не приемаше. Тя още не беше загубила. Имаше години пред себе си, за да плени любовта на Деър.
— Ами аз? — запита тя след внезапното изявление на съпруга си.
— Прави каквото искаш — сви рамене той с пълно безразличие. — Имението Пенрод е моят дом. Пропилях достатъчно време заради глупави претенции. Меденият ни месец е чиста подигравка.
— Понякога можеш да бъдеш упорит като магаре, Деър — нападна го Марси! — Мястото ми е при тебе и ще тръгна оттук заедно с тебе. За кога да се приготвя?
— Прецени сама — отсече Деър. — Тръгвам след един час. Вземи си само най-необходимото. Баща ти може да прати останалото после.
И той се обърна, готов да се отдалечи.
— Деър, почакай! — Той спря, но остана с гръб към нея. — Не можем ли поне да бъдем приятели? Имаме цял живот пред себе си. Трябва ли да се отнасяш така сурово с мене пред роднините си? Не можеш ли да оцениш, което направих за приятелите ти, вместо да ме мразиш, че съм те накарала да се ожениш за мене? Можеше да ми откажеш, сам знаеш.
Думите на Марси накараха Деър да се замисли. Вярно, тя бе направила почти чудо. И той не беше длъжен да се съгласява с плана й. Но това не означава, че е длъжен да я обича или да спи с нея. Както и да е, тя е негова съпруга и заслужава известно уважение, особено пред семействата им. Освен това, ако искаше Кейси да вярва, че се е оженил за Марси по собствена воля, налагаше се да промени поведението си към своята съпруга.
— Имаш право, Марси — изрече неохотно Деър. — Длъжник съм ти заради това, което направи за Кейси и Робин. — Силна радост огря лицето на Марси, но угасна при следващите думи на съпруга й. — Ще се опитам да се държа добре с тебе, но не съм променил намеренията си относно съпружеското ни легло.
След това той спокойно излезе от стаята, последван от яростния крясък на Марси.
Размахвайки сръчно метлата, Кейси не чу как предната врата се отваря, не усети и стъпки да спират зад нея. Рой и Бен бяха излезли от къщата доста рано, оставяйки Кейси и Марта да търкат и да мият колкото им душа иска. Облякла старата си рокля, закрила с тюрбан червената си коса, Кейси яростно атакуваше мръсотията.
— Кажи на прислужницата си да отнесе чантата ми горе в твоята стая, скъпи.
Звънкият глас на Марси накара Кейси да замре на място и метлата падна от ръката й.
Отначало Деъйр не позна дребната фигурка в избелели дрехи, мислейки, че Рой е наел друга осъдена да помага на Марта в домакинската работа. Първият проблясък дойде, когато крехките рамене на жената замръзнаха, щом тя чу гласа на Марси.
Нещо в гордото им изправяне му се стори ужасно познато:
— По дяволите! — избухна той в пристъп на силен гняв. — Какво си мислиш, че правиш, Кейси?
Не беше искал тя да става прислужница в дома му.
Кейси се обърна, взирайки се в Деър и съпругата му с поглед, изпълнен с ужас. Първият й импулс беше да избяга, но здравият разум надделя. Тя беше предполагала, че Деър и Марси ще се изненадат, като я видят в имението Пенрод, но грешеше. Марси беше единствената изненадана от развоя на събитията.
— Само си върша работата, господине — възрази Кейси с глас, изпълнен с горчивина. — Ще отнеса чантата на… съпругата ви горе. Предполагам, че е изморена от пътя и… изобщо — добави тя дръзко, поглеждайки към Марси.
— Какво, по дяволите, прави тя тук? — изпищя Марси съвсем не по дамски. — Това не беше част от…
— Внимавай — предупреди я Деър, хвърляйки й унищожителен поглед. — Ще поговорим по-късно. Върви горе и се освежи, докато аз поговоря с Кейси.
— Отпрати я, скъпи — заувещава го Марси.
— Тази къща принадлежи на баща ми, Марси, и той има пълното право да наема когото си иска. Сега направи каквото ти казах. Ще дойда горе след няколко минути.
Мятайки убийствен поглед към Кейси, Марси взе чантата си и мина покрай нея, като внимателно подбра полите си, така че нищо нейно да не докосне другата.
В мига, когато Деър чу вратата на неговата спалня да се затваря, той се обърна рязко към Кейси.
— Какво си е мислил баща ми? Ти трябваше да бъдеш гостенка у дома, а не слугиня.
Думите му накараха Кейси да се олюлее. Деър знаел ли е, че Рой е възнамерявал да я доведе тук, във фермата? Явно това не се отнасяше до Марси, защото реакцията й показваше непресторен шок. И пълно неодобрение на ситуацията.
— Да не би да си очаквал да живея от милостинята на баща ти? — отвърна разгорещено Кейси. — Аз реших да работя срещу храна, подслон и малка месечна заплата. Когато спестя достатъчно пари, ще напусна. Разбирам, че присъствието ми тук оскърбява твоята… съпруга, но нямах къде другаде да отида. Баща ти беше така любезен да ми предложи почтена работа.
Острият й отговор порази Деър. Колко копнееше да я вземе в прегръдките си и да я целува, докато не разсее и последните остатъци от неприязън и обида към него, които тя таеше в малкото си тяло.
— Кейси…
Не можеше да понесе, че трябва да я нарани.
— Ако не възразявате, господине, имам работа.
— Съжалявам, Кейси, наистина съжалявам.
Думите бяха предназначени да я успокоят, но само разпалиха гнева й.
— Недей. Бях глупачка да вярвам, че се интересуваш от мене. Много неща стоят помежду ни. Не мога да те обвинявам, че искаш жена от своята класа. Но — и тя се задави от преглътнатия хлип — трябваше ли да ме лъжеш? Беше ли необходимо да ми казваш, че ме обичаш? Мразя те, задето ме измами, Деър Пенрод.
