Нищо, което кажеш, не може да промени това.
Деър сведе глава, не можейки да погледне Кейси в очите; направеше ли го, щеше да се пречупи и да издаде истината. Интуицията му казваше, че заради всички е най-добре любовта, която тя някога беше изпитвала към него, да увехне и да умре. Но въпреки всичко… въпреки всичко изпитваше невероятно силно желание да й се изповяда, да я помоли да остане негова, въпреки че се беше оженил за друга, да не позволи на никой друг мъж да вкуси любовта й. В сърцето си обаче той знаеше, че Кейси заслужава нещо по-добро от ролята на любовница. В края на краищата Деър не каза нищо, наблюдавайки мрачно как тя взе отново метлата и мина покрай него със сълзи, напиращи в очите й.
Кейси сигурно би била шокирана, ако разбереше, че малко след това Деър се изправи пред една разярена Марси в усамотението на съпружеската им спалня. Предложението му тя да заеме стаята за гости бе посрещнато с мълчание и открита враждебност. Макар че стаята на Деър беше прекалено мъжка за вкусовете й, тя се надяваше да я промени и да я пригоди към собствената си личност. Нито за момент не й хрумна да се настани в стаята за гости. Погледна замечтано към леглото, питайки се дали някога ще се люби там с Деър. Тогава си спомни за Кейси, която живееше в същата къща, и гневът се надигна в нея като вълна на погнуса.
— Какво прави тази малка кучка тук, Деър? — предизвика го тя разпалено. — Каза, че ще поговорим, и нямам търпение да чуя какво имаш да ми кажеш. Възможността Кейси да живее тук не се споменаваше в споразумението ни.
Деър успя да се сдържи да не изреве.
— Дръж обидните думи за себе си. Баща ми взема решенията тук. Нещо друго за разискване?
— Да, помоли баща си да й каже да си опакова багажа. Аз съм твоя съпруга и за мене е обидно да живея под един покрив с твоята любовница.
— Ако не ти харесва, винаги можеш да си тръгнеш — предложи Деър с надежда.
Очите на Марси блеснаха с предизвикателен огън.
— На тебе ще ти хареса, нали?
— Изборът е твой.
— Проклет да си, Деър! Можеше поне да се опиташ да направиш този брак истински.
Решавайки да остави избухването й без отговор, Деър се обърна, готов да си тръгне, и отбеляза с пресилена учтивост:
— Извини ме, съпруго, но трябва да намеря татко и Бен. Ще се видим на вечеря.
И излезе.
Кипейки в безсилен гняв, Марси се заразхожда из стаята, планирайки стратегията си сега, когато Кейси О’Кейн отново се беше върнала в живота й. Скоро в главата й се оформи една идея и хитра усмивка изви устните й. Кейси сигурно изпитваше неприязнени чувства към Деър, след като той се беше оженил за друга. Защо да не раздуха тези чувства в напълно оформена омраза, като й осигури гориво?
Нямайки търпение да задвижи проектите си, преди Деър да ги е надушил, Марси бързо излезе от стаята и се натъкна на Кейси, която беше дошла на горния етаж да измете коридора.
— О! — възкликна Марси и се дръпна. — Внимавай къде вървиш, непохватница такава.
Стискайки зъби, Кейси измърмори:
— Извинете.
— Е, щом си тук, можеш поне да бъдеш полезна — забеляза високомерно Марси. — Татко обеща да ми намери камериерка в Сидни. Сигурно ще пристигне тук заедно с куфарите ми след един-два дни. Междувременно трябва да се задоволя с тебе. Ела тук — и тя махна на Кейси да влезе в стаята на Деър.
— Какво искате? — запита Кейси с враждебен тон, оглеждайки се из стаята, за да види дали нещо не е наред.
— Искам да направиш място за нещата ми — заповяда безцеремонно Марси. — Трябва ми половината гардероб и няколко чекмеджета. Знаеш колко са безпомощни мъжете в тези неща.
— Сигурна ли сте, че Деър е разрешил да премествате нещата му? — запита скептично Кейси.
Отмятайки русите си къдрици, Марси изсъска:
— Деър очаква да споделям стаята му… и леглото му. Каквото и да реша, той няма да възрази. Много е снизходителен към мене — добави тя преднамерено. — Започни с гардероба.
Кейси изпълни нареждането, автоматично сортирайки дрехите на Деър, за да отвори място за тези на Марси. Сърцето й се късаше, като си представяше нещата на Марси в интимен контакт с тези на Деър, което водеше и до представата за други интимности, самата мисъл за които я нараняваше.
— Деър е толкова красив — ахна Марси, наблюдавайки действията на Кейси. — Меденият ни месец беше толкова романтичен.
Съзнавайки, че Марси нарочно я дразни, Кейси прехапа устни, за да се сдържи и да не й отговори нещо язвително.
— Може би един ден ще си намериш любовник, също толкова умел като Деър — продължи безочливо Марси, наблюдавайки отблизо реакциите на Кейси. — Но се съмнявам, че има мъж, който да се сравни с него. Той е толкова мъжествен, кара ме да се чувствам…
— Стига! — извика Кейси. Преднамерената жестокост на Марси беше успяла да срази самообладанието й. — Това, което правите с Деър насаме в стаята си, не ме засяга. Не ми пука дали той е най-добрият любовник на света…
— О, със сигурност е — въздъхна Марси с меко, съблазнително измъркване. — Но аз забравих, ти вече го знаеш, нали? Деър много иска да има дете. Може би то вече е на път. Ако ли пък не, със сигурност не е защото не правим опити.
Това е, помисли Кейси, затръшвайки вратата на гардероба с такава сила, че стаята завибрира.
— Мисля, че Деър би трябвало да докара тук още един гардероб за нещата ви — заключи тя хапливо. — Този е много малък за двама ви. Имам да върша други неща, а не да стоя тук и да слушам как описвате любовните умения на съпруга си.
Извъртайки се рязко, Кейси се запъти към вратата.
— О, Кейси, още нещо.
Тя спря, без да се обръща с лице към съперницата си, и зачака.
— Отсега нататък ще се обръщаш към мене по-почтително. Можеш да ме наричаш или „госпожо Пенрод“, или „госпожо“. И предпочитам да се обръщаш към Деър с „господин Пенрод“ или „господине“. Разбра ли?
— Напълно, госпожо.
От начина, по който го каза, думата прозвуча като обида.
Марта поднесе вечерята, спестявайки на Кейси последното унижение. Според думите й обстановката била мрачна. Само Марси била в добро настроение и поддържала линеещия разговор, докато липсата на отговор я накарала да замълчи. Марси се оттеглила в стаята си веднага след вечеря и погледът й, хвърлен към Деър, бил пълен с обещания. Според Марта той пренебрегнал очевидната подкана на съпругата си и решил да се уедини с баща си и брат си в кабинета. Кейси нямаше представа кога е отишъл да спи и дали е споделил леглото на съпругата си, а пък и това не я интересуваше. Или така поне се опитваше да се самоубеждава.
Сигурно много щеше да се изненада, ако беше научила, че Деър е прекарал нощта в спалнята за гости. Преди да излезе на следващата сутрин, той бе оправил леглото така спретнато, че по нищо не личеше да е спал там. Следващите нощи минаха по същия начин и това подлудяваше Марси. Толкова много пропуснати нощи, когато тя имаше какво да му предложи! Това просто нямаше никакъв смисъл. Той продължаваше да й се противи въпреки факта, че Кейси го избягваше като чумав.
Не беше никаква тайна, че Кейси правеше всичко възможно, за да не се мярка пред очите на Деър, вършеше си работата мълчаливо и сръчно, но се скриваше в мига, когато той влезеше в къщата. Тя се опитваше да се самоубеждава, че го мрази, и известно време наистина бе така. Но в редките случаи, когато беше принудена да понася присъствието му, той следваше всяко нейно движение с жадните си сиви очи, изпълнени с такива угризения, че тя недоумяваше. Една жена не му ли бе достатъчна?
Един ден, малко след като мъжете излязоха, за да се заемат с работите си, силен шум при предната
