Деър премига.
— Няма значение какво си мислиш, Робин, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. — След като изрече тези загадъчни думи, той побърза да се впусне в обяснения относно задълженията на Робин. — Пристигаш тъкмо навреме. Том спести достатъчно пари, за да си купи малка ферма, и напусна преди два дни. Твоите основни задължения ще са да надзираваш работещите затворници. Бих искал да ти предложа стая в къщата, но в момента няма свободна. Ще трябва да се задоволиш с жилището на Том, поне за първо време. Но ще се храниш с нас.
— Да, господине — изфуча презрително Робин.
— Робин — започна Деър, наранен от суровия отговор на приятеля си, — мисли за имението Пенрод като за твой дом. Отношенията ни няма да бъдат като между осъден и господаря му. Ти си ми приятел.
Робин внезапно се засрами за начина, по който се беше държал преди малко с Деър, и лицето му омекна.
— Благодаря ти, Деър. Винаги съм се чувствал като част от твоето семейство. И ако Кейси приема брака ти с Марси, и аз не мога да постъпя по друг начин.
16
Макар че Бен и Рой правеха всичко по силите си, за да облекчат съществуванието на Кейси, никой не можеше да намали болката от това, че Деър беше толкова близо до нея и в същото време недостижим като луната и звездите. Сърцето на Кейси се късаше всеки път, когато Марси тръгнеше вечер нагоре по стълбите, защото осъзнаваше, че скоро след това Деър щеше да се люби със съпругата си в уединението на тяхната спалня. Дори честите посещения на Робин в кухнята не можеха да повдигнат духа й. С отминаването на дните ставаше все по-ясно, че интересът на Робин към нея се беше изострил драматично сега, след като Деър вече не беше обект на чувствата й.
Една късна вечер, след като привърши работата си, Кейси излезе на двора, за да се освежи. Спря под едно огромно дърво, взряна в тъмнината, и се заслуша в серенадата на нощните насекоми. Трепна силно, когато Робин застана тихо зад нея и прошепна на ухото й:
— Кейси, изглеждаш толкова красива, когато лунните лъчи превръщат косата ти в истински пламък.
— Робин, как ме изплаши — ахна тя и се обърна.
— Отивах към бараките, когато те видях тук. Имаш ли нещо против да постоя при тебе? Мина доста време, откакто за последен път говорихме насаме.
— Нямам нищо против — усмихна се Кейси, зарадвана от присъствието му. — Досега нямах възможността да ти благодаря както трябва заради това, че помогна на Тим. Ти си ми истински приятел, Робин.
— Бих искал да бъда нещо повече, Кейси, ако ми позволиш — изповяда се той. — Но няма да бъда свободен да ти предложа брак още цели седем години. Не очаквам да ме чакаш толкова време.
Стресната, Кейси успя само да каже:
— Робин, моля те, не говори така. Аз… много съм привързана към тебе, но не те обичам.
— Заради Деър, нали? — осмели се Робин. — Още го обичаш, въпреки че те предаде и се ожени за Марси.
— Аз… не мога иначе — призна Кейси и гласът й трепна в отчаян хлип. — Опитах се да го намразя, но не мога да намеря ненавист в сърцето си.
Тя заплака и в този момент Робин като нищо би убил приятеля си. Искайки само да й предложи утеха, той я прегърна и положи главата й на рамото си. Съвсем естествено беше да я целуне. Не със страст, защото сега знаеше, че за него няма надежда, но можеше да я успокои. Започна да й говори нежни думи, полагайки леки целувки по бузите, очите, устата й, докато тя не утихна в прегръдките му. После неохотно се отдръпна от нея.
— Благодаря ти, Робин — каза Кейси с насълзена усмивка. — Не… не знам колко още мъчение мога да понеса. Сериозно мисля скоро да си тръгна оттук и да намеря работа в Сидни.
Тя се приближи към него, целуна го леко по бузата и се отдалечи. Робин със съжаление загледа как тя си тръгва от живота му. Толкова беше объркан, че не можеше да разбере Деър и причината за женитбата му с Марси, щом като Кейси толкова много го обичаше. Новобрачните обаче със сигурност не му изглеждаха най-щастливата двойка на света.
Изведнъж една фигура се отдели от сенките и се приближи съвсем тихо към Робин; той внимателно се взря в мрачното лице на Деър, осветено от луната.
— Деър! Какво, по дяволите, правиш тук в тъмното?
— И аз бих те попитал същото, но е съвсем очевидно какво правиш — отвърна Деър с невероятно напрегнат глас. — Стой настрана от Кейси, Робин, тя не е за тебе!
— Кейси вече не е твоя работа — възрази Робин, едва успявайки да сдържа гнева си. — Бих те посъветвал да се съсредоточиш върху съпругата си. Видях те как гледаше Кейси, когато мислеше, че никой не вижда. Ако толкова я искаш, защо се ожени за Марси? Никога не съм смятал, че имаш някакви предразсъдъци спрямо бившите затворници, но не намирам друга причина за прибързания ти брак с Марси, когато явно желаеш Кейси.
— Робин, не искам да споря с тебе, нито пък ти дължа обяснение — защити се Деър. — Независимо от мотивите ми връзката между мене и Кейси е невъзможна. Ти не си свободен да й предложиш брак, а тя не заслужава по-малко от това. Не те съветвам да си играеш с чувствата й.
— Понякога си истински негодник, Деър. Кейси не ме иска. Аз само й предложих утеха, нищо повече и нищо по-малко. Тя е нещастна и объркана от възмутителното ти поведение. Говорил ли си изобщо с нея? Обяснил ли си й нещата? Тя заслужава това, Деър. Може да си мой работодател и приятел, но няма да ти позволя да се възползваш от Кейси. А точно това ще стане, ако правилно съм те разбрал.
— Несправедлив си към мене, Робин — намръщи се Деър.
— Може би, но все пак те предупреждавам. Вероятно Кейси е права. Ако си отиде, това ще те предпази от изкушение.
— Кейси мисли да напуска? Откъде знаеш?
— Тя ми го каза преди малко, ще си търси работа в Сидни.
— По дяволите! Знаеш също толкова добре, колкото и аз, какво може да й се случи, ако си тръгне оттук.
— Да не мислиш, че съм глупак? — възрази разгорещено Робин. — Разбира се, че знам. Но Кейси е упорита. Предлагам внимателно да си помислиш върху това, което ти казах. Лека нощ, Деър.
Присвил замислено очи, Деър загледа как Робин изчезва в тъмнината. Трябваше да се досети, че гордостта на Кейси няма да й позволи да остане под един покрив с него и Марси. Доколкото й беше известно, той споделяше леглото на Марси, и то всяка нощ, но това беше толкова далече от истината, колкото и предположението й, че той е влюбен в съпругата си. Макар Марси да го дразнеше и предизвикваше, макар да използваше всички познати женски хитрини, Деър беше избрал целомъдрието пред любенето с жената, която го беше накарала да изостави истинската си любов.
Мисълта, че Кейси ще замине оттук, му се струваше ужасна. Тя имаше нужда от закрилата на семейство Пенрод и ако присъствието му тук беше причината тя да иска да замине, тогава той по-скоро сам би напуснал фермата, отколкото да позволи на Кейси да си тръгне. Това беше нещо, върху което Деър мислеше усилено от доста време насам. Взел решение, той се върна в къщата, влизайки през задната врата. Нарочно спря пред малката стаичка на Кейси, долепена до кухнята, и забеляза светлина, процеждаща се изпод вратата.
Знаейки, че Кейси няма да му позволи да влезе, ако я помоли, той натисна дръжката и видя, че вратата не е залостена. Страхувайки се да не събуди Марта, която сега спеше в бившата стая на Мег от другата страна на кухнята, Деър отвори тихо вратата и се вмъкна безшумно в стаята, затваряйки вратата също така тихо. Нито звук не издаде присъствието му.
Преуморена и не можеща да заспи след разговора с Робин, Кейси се беше приготвила да си легне, беше се измила и преоблякла в чиста риза, вместо да облича нощницата с висока яка и дълги ръкави, която беше прекалено задушаваща за това време на годината. След това притегли един стол до прозореца и седна да
