не я оставяй в Сидни.
— Ще можеш ли да го понесеш, Деър? Кейси да живее в една къща с тебе, искам да кажа. Смятам, че ако я виждаш всеки ден, това само ще увеличава страданията ти. Да не споменаваме за възраженията, които Марси сигурно ще изтъкне.
— Кейси може би толкова ще ме намрази, че ще откаже да говори с мене. Колкото до Марси, тя няма да има избор и ще й се наложи да приеме Кейси като член на нашето домакинство. Няма нужда да казвам, че всеки ден от живота ми ще бъде истински ад, ако Кейси не е наблизо.
Рой си помисли, че Марси ще вдигне огромен скандал, когато се върне от медения си месец и намери Кейси да живее във фермата. Със сигурност тук нямаше да има скука. Тоест, ако той успееше да убеди Кейси да се върне в имението. Задача, която вероятно нямаше да бъде невъзможна за осъществяване.
Когато Деър напусна Сидни, животът на Кейси се промени драстично. Необяснимо защо й позволиха да излиза от малката къща, за да ходи да купува храна и продукти с оскъдните пари, отпускани й от лейтенант Потър. Но тя не беше глупачка. Знаеше, че ако Деър се върне, отново щяха да я затворят в къщата и в задния двор.
Дните след нощното посещение на Деър бяха особено напрегнати за Кейси. Тя се питаше дали той й се сърди, задето беше отказала да избяга заедно с него. Нима не разбираше, че тя го обича толкова много, че не може да го изложи на риска обществото да го отхвърли?
Спомените за откраднатата им нощ бяха всичко, което щеше да я крепи през идващите дълги дни и нощи. Никой мъж освен Деър не можеше да я докара до върха на екстаза. Ръцете му, устните му, дори очите му я любеха с невиждана пламенност, присъща само на него. Нощните й фантазии често я отнасяха в царството на силния копнеж, където тя си представяше, че той лежи до нея. Несъзнателно посягаше към него, но като не го намираше, оставаше будна часове наред, мечтаейки за него и за допира му.
Една нощ, може би две седмици след като Деър напусна Сидни, лейтенант Потър се върна в дома си мъртвопиян. Това само по себе си беше толкова необичайно, че Кейси веднага застана нащрек. Онова, което я накара да бъде още по-предпазлива, беше начинът, по който Потър се взираше в нея, докато му поднасяше вечерята. Той имаше да й казва нещо, осъзна Кейси, защото пресметливият блясък в очите му го издаваше. Но беше решил да я тормози с мълчание. Ако не проговореше скоро, тя щеше да полудее. Дяволите да го вземат, реши Кейси раздразнено. Защо да се върти наоколо и да става обект на упоритата му похот? Без нито дума тя излезе от трапезарията и се оттегли в сравнителната безопасност на своята стая.
За неин ужас скоро разбра, че няма място в малката къща, където да се скрие от Потър. Отворена със сила, породена от кипналата страст и силния алкохол, вратата на стаята й се люшна на разклатените си панти и Потър, олюлявайки се, нахлу с мръснишки ухилена физиономия в стаичката й.
Кейси инстинктивно посегна към ножа, който винаги държеше в готовност на нощната си масичка, но видя, че го няма. Паника я овладя, докато ровеше из вещите на масичката, а после затърси с очи и на пода, но напразно…
— Това ли търсиш? — викна Потър завалено. Ножът блесна в дланта му. Залитна към отворения прозорец и го хвърли навън в нощта. — Взех го, докато ти приготвяше вечерята. Не бих искал да е някъде наблизо, докато ти съобщавам новината.
— Новина ли? — повтори Кейси предпазливо.
— Целият град празнува голямата сватба. Безплатен ром за всички.
— Вие сте пиян — изфуча презрително тя.
— Ами да — хлъцна Потър. — Но как да откажа да пия за здравето на булката и младоженеца? Прекрасно зрелище. Старият Маккензи знае как да омъжи дъщеря си със стил.
— Искате да кажете, Марси? Марси Маккензи се омъжва?
Предупредителни камбани звъннаха в мозъка й и Кейси внезапно се почувства зле.
— Съдията Адвокейт извърши церемонията и щастливата двойка потегли незабавно към фермата на баща й за меден месец, докато тук пиенето започна да тече като вода — осведоми я, хилейки се, Потър. — Трябва да призная, че и аз бих награбил това момиче, както го направи Пенрод. Чудесно парче. Пенрод сигурно е много доволен от себе си. Нейният старец е богат и доста влиятелен.
— Пенрод! — ахна Кейси, зяпвайки в неверие. — Бен се е оженил за Марси Маккензи?
Презрителният смях на Потър й даде първия сигнал за това, което предстоеше.
— Не! Не! — извика тя, отказвайки да приеме вестта, която лейтенантът като че ли нямаше търпение да й съобщи.
— О, да, скъпа — изсъска той. — Твоят любовник се ожени за друга. Можеш ли да го обвиняваш, че отказва да те чака цели седем години? Дотук беше с любовта. Сега оставам само аз да се грижа за твоите нужди. Погрижи се за моите, Кейси, и аз ще облекча твоите.
Напълно в шок от вестта за женитбата на Деър, Кейси се усети замаяна, не можейки да произнесе и една дума, нито да реагира, когато Потър се приближи към нея. Едва когато ръцете му сграбчиха раменете й и устните му залепнаха мокро по лицето й, тя се освести.
— Не! — извика Кейси и се дръпна рязко, отблъсквайки го с всичка сила. — Не ме докосвай, отвращаваш ме.
— Отвращавам те, а? — изсмя се нахално Потър. — Ще ти покажа, че съм по-добър любовник от Деър Пенрод. Свършиха твоите глупости, Кейси — изръмжа той. — Искам те и бог ми е свидетел, смешните ти заплахи не ме стряскат. Сигурно съм бил луд, да повярвам, че можеш да ми направиш нещо.
Но съдбата отново се намеси в ключовия момент. Силни гласове пред предната врата накараха Потър да изругае цветисто. Тогава нещо у Кейси прещрака. Проклета да бъдеше, ако останеше тук покорно да лежи и да чака завръщането на Потър като жертвено агне, готово за заколение. Въпреки шока от внезапната женитба на Деър тя нямаше да си позволи да бъде малтретирана от работодателя си. Нито пък щеше да затъне в самосъжаление. Щом сега Потър беше зает другаде, тя щеше да избяга през отворения прозорец и да изчезне под прикритието на тъмнината.
Ставайки бързо, тя оправи дрехите си и започна да събира неща, необходими за оцеляването й. Макар да беше посъветвала Деър да я забрави и да си устрои живота без нея, предателството му не можеше да не я ужаси. Не беше очаквала да я изостави толкова скоро. Какъв мъж беше той, че да прелита така лесно от жена на жена? Нейното сърце не беше толкова леко. Когато дадеше любовта си, то беше завинаги.
Гласовете пред вратата внезапно млъкнаха и Кейси реагира бързо, хвана торбата и се запъти към прозореца. Страхът ускоряваше стъпките й. Какво щеше да направи Потър, ако я хванеше, че се опитва да избяга? Щеше ли да накара да я вържат на кола за бичуване и да я набият? Или лично щеше да се заеме с тази работа? Застанала пред отворения прозорец, прехвърлила вече единия си крак през перваза, Кейси изстена ужасено, когато вратата рязко се отвори.
— Кейси! Слава на бога!
— Бен!
Тя беше толкова смаяна, че изгуби равновесие и болезнено тупна на пода.
Очите на Бен се присвиха гневно, докато й помагаше да се изправи; бледото лице и изпълнените със страх очи говореха красноречиво за изпитанието, което беше преживяла. Каквото и да се беше случило в тази стая, явно я беше накарало да рискува да излезе беззащитна на улиците на Сидни или да се укрие в храсталаците.
— Какво стана, Кейси? — запита Бен с намръщено лице, привличайки хлипащото момиче в прегръдките си.
— Не мога да повярвам, че си тук — изплака тя, прегърнала широките му рамене.
— Кейси, отговори ми! Потър направи ли ти нещо?
Освестявайки се постепенно, тя поклати отрицателно глава.
— Н-не, той е страхливец. Можеше да ме насили, ако ти не беше дошъл навреме. Ще се опита пак, когато си тръгнеш. Вече нямам сили да се боря. Аз… щях да избягам.
— Вече няма нужда, Кейси, ще те отведа у дома — започна да я успокоява Бен, повеждайки я към вратата. — И татко е тук.
— Но… но, Бен, не мога да тръгна. Лейтенант Потър няма да позволи.
— Ти не разбираш, Кейси — усмихна се Бен. — Помилвана си.
