съвсем лесно намери нейния прозорец; изчака, докато светлината угасне, и безшумно се плъзна през отвора.
Още в първия момент, когато видя ефрейтор Фредерик, Кейси беше усетила, че той няма да представлява заплаха за нея като за жена. Беше чувала за мъже като него, но беше очаквала да са с малко по-различна фигура и да имат женствени черти. Вместо това ефрейтор Фредерик изглеждаше доста красив, малко грубоват и достатъчно силен, за да печели награди в състезания по борба. Само погледът и някои жестове издаваха същността му.
Задължението на ефрейтор Фредерик беше да я пази, но бягството изобщо не занимаваше ума й. Къде би могла да отиде? Със сигурност не и при Деър. Вече беше съсипала живота на един мъж и не би могла да понесе мисълта да навлече нещастие на още един.
След като се съблече бързо, Кейси се пъхна под чаршафа, защото силната горещина правеше излишно обличането на памучната нощница. Голотата й беше лукс, който не би си позволила, ако Потър беше тук. Мятайки се неспокойно, тя не чу леките стъпки, прекосяващи стаята. Отначало помисли, че задавените думи идват отвън, от нощната тишина и са само ехо на нейните копнежи. Но тогава почувства топъл дъх на бузата й и усети познатата, мъчително сладка миризма, която винаги я беше възбуждала. Никой друг мъж на света нямаше тази власт над нея.
— Деър.
Думата излезе от устните й в задавен шепот.
— Кейси, любов моя.
— О, Деър, само да беше истински.
— Истински съм, скъпа. Почакай, ще запаля свещта, за да видиш сама. — Той потърси в тъмното и след миг едно трепкащо пламъче разля слабата си светлинка. — Ето — изрече той, обръщайки се към нея. — Сега вярваш ли, че съм истински?
Пружините на леглото изскърцаха, когато той се отпусна до нея, привличайки я в прегръдките си. Тогава устата му бавно се прилепи към нейната — гореща, твърда и жадна, когато стремежът отново да почувства сладостта й го овладя изцяло. Тя се отвори за него и го приветства, подтиквана от пламъка на изгарящата я любов. Толкова беше хубаво отново да се почувства в прегръдките на Деър и тя се топи в ръцете му. Но той изведнъж се отдели от нея и дръпна чаршафа от стройната й фигура.
— Деър, какво има?
Кожата й беше нежна и гладка, без никакъв белег. Деър можеше само да се взира омаян в прекрасното й голо тяло. Ръцете му полека се вдигнаха, погалиха корема и горната част на бедрата й и стигнаха до розовите връхчета на гърдите.
— Той не ти е сторил зло, нали? — запита Деър със стегнато гърло. — Това копеле изнасили ли те? Не виждам белези по тебе.
— Не ме е докоснал, Деър — бързо го увери Кейси. — Този човек е страхливец. Заплаших го с ножа, който Бен ми даде, и му казах, че ще намеря начин да го убия, ако ми посегне. За моя изненада, той ми повярва.
— Слава на бога, че е и глупак, освен че е страхливец — въздъхна с благодарност Деър.
Пренебрегвайки опасността от страна на ефрейтор Фредерик, който можеше да ги чуе, ако беше буден, Деър бързо се съблече и Кейси усети топлите му мускули да се притискат плътно до нейната мекота.
После той започна да я целува. Изгарящи целувки, които накараха главата й да се замае и сетивата и да се разлюлеят. Огнени целувки, които събудиха у нея ответен огън, великолепни, магически целувки, които я накараха да забрави всичко с изключение на това, което ставаше сега с нея. Откъсвайки се нерешително от устните й, Деър намери едно болезнено щръкнало зърно и го засмука като бебе. Тя отвърна, изстенвайки името му. Тогава той започна да прави възхитителни неща с пръстите си, търкайки и галейки, докато тя не разтвори широко краката си и не започна да се извива от удоволствие.
Използвайки езика и ръцете си по забележително умел начин, той почти я подлуди. Докато жаждата не започна да разкъсва тялото й, изисквайки задоволяване.
— Хайде, Деър — подкани го тя, докато малката й ръка намери мъжествеността му, гореща колона от изгаряща стомана, скрита в кадифе.
— Не, любов моя — изпъшка Деър накъсано. — Остави ме да те докосвам. Толкова отдавна беше. Искам да изследвам всеки инч от разкошната ти плът. Нека… Нека…
Небесно, прекрасно чувство започна да се набира у нея, докато пръстите му изследваха влажната й мекота и търсеха най-оросените й дълбини. Тогава устата му я намери и езикът му проникна вътре, където само допреди миг бяха пръстите му; тя изчезна, стопи се в безсетивност, останала само чувства и вълнения. В следния миг екстазът я овладя и я запрати в една бездна без мисъл и разум.
Възвръщайки си бавно сетивата, Кейси почувства бедрото му да се плъзва между нейните — драскащо с космите по него, мускулесто и твърдо. Усещането беше невероятно и тя още веднъж му позволи да изпълни сетивата й и да я отнесе надалече. Той се вмъкна в нея с цялата си твърда дължина, докато тя не почувства страх, че ще се разцепи на две, но не я беше грижа, жаждата й подклаждаше великолепното усещане.
— О, любов моя, толкова си топла, толкова стегната, толкова влажна. Сънувах те седмици наред — изстена дрезгаво Деър, докато хълбоците му се движеха в равномерни, решителни тласъци.
Стиснал седалището й, той лесно размени позициите им и й позволи тя да налага ритъма. Лъскави кичури червена коса гъделичкаха гърдите му, докато Кейси се извисяваше над него, отначало движейки се бавно, а после набирайки скорост, докато свикваше с позата. Посрещайки с радост тласъците й, които идваха отгоре, Деър се задържа на ръба на пропастта за един безтегловен момент, преди да смени отново мястото си с нея, полагайки я под себе си.
— Побързай, любов моя — подкани я той, останал без дъх. — Не мога да чакам повече. Толкова близо съм до небесата, колкото не съм и очаквал.
Чувствените му думи накараха Кейси да изстене и тя експлодира… отново и отново. В мига, когато Деър почувства тялото й да се напряга и ножницата й да го притиска силно, той се отдаде на собствената си изгаряща страст, треперейки и стенейки от екстаз, който граничеше с болка.
— Обичам те, Кейси — прошепна той, докато двамата плуваха в океан от еуфория. — Никога не се съмнявай в любовта ми, каквото и да се случи.
Кейси се сгуши в топлината му, твърде задоволена, за да чува нещо друго освен любовното му признание.
— Винаги съм те обичала, Деър, и винаги ще те обичам — изрече тя.
Умора тегнеше в гласа й, но преди сънят да я призове, Деър я разбуди.
— Не заспивай, любов моя, трябва да бъдем далече оттук преди разсъмване.
— Далече ли? — повтори уморено Кейси. — За какво говориш?
— Ще те отведа оттук. Не мога да те оставя на произвола на човек като Потър. Знаеш ли какво разправял? Хвалел се пред всички, че ти… си споделяла леглото му. И че… ти харесвало.
Думите му стреснаха Кейси и тя окончателно се събуди.
— Но, Деър, това не е вярно!
— Вярвам ти, любов моя, но не мога да понеса мисълта да те оставя при него. Облечи се, тръгваме.
— Къде ще отидем? Няма място в колонията, където да можем да се скрием.
— Може да потънем в гората и да живеем там — отвърна Деър с мрачна решителност. — Ще се установим временно в пещерата.
Кейси поклати глава със съжаление.
— Не, Деър, не мога и не бива да искам това от тебе. Отказвам да те завлека надолу със себе си. Ти имаш твърде много да губиш. Не — възрази тя решително, — няма да тръгна с тебе.
— По дяволите, Кейси, нима ти харесва да живееш тук с Потър? — избухна Деър. — Вярно ли е това, което той разправя за вас двамата?
— Деър! Как можа да го кажеш? За тебе мисля. И за Бен, и за баща ти. Ще оставиш ли Корпусът да конфискува всичко, за което Рой е работил години наред, всичко, което притежава и обича? Не мога да понеса отговорността за подобно нещо.
— Какво искаш да направя? — изпъшка Деър.
— Забрави ме — замоли го Кейси, изхлипвайки. — Нямам право да те моля да ме чакаш седем години.
