Хвърляйки й поглед, изпълнен с огромна ненавист, Мег започна с висок и ясен глас да обвинява Кейси, разказвайки всичко, което знаеше, за Тим и за участието на Робин и Кейси в успешното му бягство. Това продължи доста време. Когато свърши, на Кейси не й остана какво да каже, освен енергично да отрече, че е откраднала ценности, принадлежащи на семейство Пенрод. Колкото до обвинението в подпомагане на избягал затворник, вината й беше твърде явна. Защитата на Робин не беше никаква защита. Вината им беше неоспорима.
Когато ги накараха да кажат къде е Тим О’Мали, и двамата казаха само, че вероятно е умрял в храсталаците от раните си. Тогава Мег, понеже нямаше друга информация, която да предостави, беше освободена. Коленете на Кейси трепереха, докато съдията със строгото си лице отправяше свъсен поглед към нея.
— Госпожице О’Кейн, обвинението срещу вас е сериозно — каза той със заплашителен тон. — Престъплението очевидно е било извършено доброволно. Нямам друг избор, освен да…
Изведнъж се чу силен шум отвъд затворената врата. Трепет пробяга по тялото на Кейси, когато Деър преодоля възпиращите го ръце на двама войници и влетя в залата.
— Какво означава това? — излая стреснатият съдия.
— Госпожица О’Кейн е моя годеница — заяви Деър на висок глас. — Настоявам да я освободите!
— Настоявате?! — извика лейтенант Потър. Досега той беше стоял, без да се обажда, в задната част на залата и беше наблюдавал развитието на процеса. — Тази жена е извършила тежко престъпление и трябва да бъде наказана.
Потър не повярва на ушите си, когато Деър обяви, че Кейси е негова годеница. Един меринос да се ожени за такава жена — не, това излизаше извън границите на всяко въображение.
— Смятам, че аз съм съдията тук — изрече хладно съдия Адвокейт, поглеждайки над дългия си нос към нахлулия млад фермер. — Лейтенант Потър е прав да казва, че е извършено престъпление и трябва то да бъде наказано. Присъдата на този съд е, че госпожица О’Кейн трябва да изтърпи седем години принудителна работа в колонията под надзора на лейтенант Потър.
— Но тя беше помилвана! — извика Деър, вече изгубил всякакви задръжки. — Губернаторът Блай й даде пълно опрощение и ние ще се женим!
— А аз току-що отмених този й статут, като й наложих ново наказание! — хвърли му яростен поглед съдията, недоволен от стряскащото изявление на Деър за предстоящата му женитба.
— Тогава моля Кейси да изтърпи наказанието в имението Пенрод и да изпълнява старата си работа като готвачка — настоя Деър.
— Твърде късно е — каза Потър, пристъпвайки напред. Ехидната усмивка, играеща около устата му, изпълни Деър с лошо предчувствие. — Вече помолих госпожица О’Кейн да бъде под мой надзор. Наскоро си купих къща и ми трябва икономка.
— Да ти топли леглото, искаш да кажеш! — изфуча Деър с отвращение в гласа. — Само да си я пипнал, ще те убия!
— Стига! — изрева съдията, надигайки се от стола си. — Изведете го оттук. Вържете го, ако трябва, но не го пускайте до жената. Вярвам, че е в неин интерес да е под надзора на лейтенант Потър. Под вещото му ръководство тя ще бъде напълно реабилитирана, след като изтекат седемте години.
Ругаейки и дърпайки си през цялото време, Деър беше принуден да излезе от залата, оставяйки Кейси в абсолютен шок. Да живее под един покрив с лейтенант Потър! Знаеше точно какво ще произтече от това. Той си беше наумил по един или друг начин да я има. Тя внезапно осъзна гласа на съдията и се насили да изслуша думите му.
— Робин Флечър, вашето помилване също е отменено. Налагам ви наказание от седем години тежък труд и конфискация на цялото имущество, което се води на ваше име. Ще бъдете прехвърлен в каменовъглените мини, където ще изтърпите цялото си наказание.
Робин се сви, фигурата му като че ли се смали. Това беше равносилно на смъртно наказание. Никой не можеше да оцелее седем години в каменовъглените мини.
— Прости ми, Робин, — изхлипа Кейси, цялата потънала в сълзи. — Аз съм виновна за всичко. Не съм искала да стане така.
Отговорът на Робин не достигна до нея, защото пазачите го изтикаха навън, преди думите да излязат от устата му. Но съкрушеното му лице ясно показваше мъката му, която само подсили огромното чувство за вина на Кейси.
Дадена на служба при лейтенант Потър, тя влачеше крака след него на излизане от резиденцията на губернатора, съзнавайки, че Деър е завинаги загубен за нея. Тримата мъже от семейство Пенрод гледаха невярващо, когато Кейси се появи на вратата.
— Почакайте — извика Рой, преди да я отведат. — Искам да говоря с нея.
— Казвайте каквото имате да си казвате и побързайте — изръмжа Потър; киселото му изражение показваше неудоволствието му.
Рой се намръщи, ядосан, че не може да поговори насаме с Кейси. Но двамата с Деър се приближиха предпазливо към нея под зоркия поглед на лейтенанта. Думите им, предназначени да й вдъхнат кураж, само засилиха копнежа й да се върне в имението заедно с тях. Бен се приближи незабелязано към Кейси. Тя замръзна, после се отпусна, когато почувства как Бен пъхва нещо студено и твърдо в ръката й. Свивайки юмрук около острието, Кейси го скри в гънките на полата си и му поблагодари с очи.
Насърчителните думи на Деър още ехтяха в ушите й, когато лейтенант Потър я поведе към малката си къща недалече от центъра на града: „Дръж се, любов моя. По един или друг начин ще те отърва от всичкото това.“ Но думите, които трябваше да събудят надежда, само я потопиха в още по-дълбоко отчаяние. Тя вече бе причинила наказанието на един човек и не можеше да понесе същото да стане и с мъжа, когото обичаше.
Кейси изгледа сърдито Потър, когато той я бутна да влезе в малката къща, която наскоро беше купил. Тесният коридор водеше към приемна, оскъдно обзаведена с груби мебели. Към спалнята и трапезарията се отиваше по друг тесен коридор, извеждащ от приемната. Отзад бяха кухнята, кабинетът и една малка слугинска стая. Къщата беше малка по всякакви стандарти и съвсем не от най-удобните, но достатъчна за един ерген, какъвто Потър веднага изтъкна, че е.
— Задължението ти ще бъде да готвиш, да чистиш и да се грижиш за… нуждите ми — намекна той незабавно. — Ще направиш добре, ако гледаш да ми се харесаш, защото мога да бъда много щедър, ако съм доволен. Седем години изглеждат много време, но ще видиш, че не съм труден работодател.
Кипейки в безсилен гняв, Кейси знаеше какво точно трябва да прави, за да бъде Потър доволен.
— Ще изпълнявам задълженията си възможно най-добре — изрече тя през стиснати зъби. — Само домакинските задължения.
Троснатите й думи не оставиха у него никакво съмнение, че тя няма да иска да изпълнява по-лични услуги.
— Ще правиш каквото ти кажа — изсъска Потър с опасно блеснали очи. — И ще започнеш още сега. Отдавна те чаках.
Преди Кейси да разбере намерението му, той я сграбчи през кръста и я вкара в стаята, която трябваше да бъде нейна, хвърляйки я без никакви церемонии на твърдата повърхност на леглото, като запретна полите й. Ухилен при вида на дългите бедра, Потър се хвърли върху нея и ръцете му залепнаха на гърдите й. Ругатня изригна от устата му, когато пръстите му срещнаха многобройните копченца на корсажа, което не му позволяваше да опипа голата й плът. Изведнъж търпението му изчезна и той впи пръсти в деколтето, разкъса корсажа до кръста й и разголи великолепните й гърди.
— Исусе! Това е най-хубавото нещо, което съм виждал — изстена той, обхващайки стегнатото розово зърно между зъбите си, като го захапа болезнено, преди да го засмуче навътре в устата си.
Борейки се и викайки от болка, Кейси осъзна със силно трепване, че още стиска ножа, който Бен беше пъхнал в дланта й. Някак си беше успяла да го държи скрит през цялото време в гънките на полата си. Положението й беше толкова отчаяно, че убийството изглеждаше за предпочитане пред низките желания на Потър. Тя предпазливо протегна ръката си, докато острието на ножа не се притисна към меката плът на корема му. Изгарян от страст, Потър не усети намеренията на Кейси, докато върхът на ножа не се заби леко в плътта му и той извика изненадан, като моментално се дръпна назад.
— Какво, по дяволите…
