— Обичам те. Имаш цялото право на света да искаш каквото и да било от мене. Освен да те оставя тук. Някой ден Потър ще прозре хитрината ти и ще те вземе насила. Знаеш го и аз го знам. Моля те, Кейси, не спори, просто побързай и се облечи.
Мислейки, че е сложил край на възраженията й, Деър стана и бързо се облече, но с изненада видя, че тя не е направила същото.
— Кейси…
— Върви, Деър, преди да са те открили — подкани го тя. Това бяха най-трудните думи, които някога беше произнасяла. — Моля те.
— Кой е тук? — долетя един глас откъм затворената врата. — Кой е при тебе, момиче?
— Никой! Няма никой при мене — отговори Кейси, преструвайки се, че току-що се събужда. — Събудихте ме, ефрейтор! Какво искате?
— Кълна се, че чух гласове от стаята ти — изръмжа той с явен скептицизъм. — Влизам.
— Не! Почакайте! Нека… оставете ме да се завия! — И изсъска към Деър: — Върви, Деър, моля те.
Понеже нямаше избор, той се прехвърли през прозореца, но се обърна, за да изрече:
— Ще се върна, любов моя. Някак си ще те убедя, че нищо друго няма значение за мене освен твоята сигурност. С радост ще пожертвам всичко за тебе.
Да остави Кейси беше най-трудното нещо, което Деър някога бе правил в живота си. Той изчезна бързо и тихо — така, както и беше дошъл.
След няколко секунди, когато ефрейтор Фредерик влезе през вратата, той намери Кейси сама, седнала в средата на леглото и увита чак до брадичката.
14
Лейтенант Потър се върна късно на следващия ден. Нещастният затворник беше хванат, преди да успее да изчезне в гората. Потър беше в добро настроение, когато влезе в къщата си, защото беше върнал затворника за рекордно кратко време. Следотърсачът абориген, когото Корпусът бе наел, беше демонстрирал фантастичните си умения и ги беше отвел право при избягалия. Мъчейки се да се отскубне, затворникът беше убил един войник и щеше да бъде обесен заради престъплението си в някой от следващите дни.
След завръщането на Потър Деър разбра, че практически няма никаква възможност да отведе Кейси под носа му, защото лейтенантът я пазеше като ястреб. Защо не беше тръгнала с него, когато имаше възможност, не преставаше да се пита Деър. Нима се е съмнявала в способността му да я защити? Нима не знаеше, че той би пожертвал всичко за нея? Може би не го обичаше достатъчно. Не, укори се той строго. Такива мисли бяха недостойни за любовта, която съществуваше помежду им. Страховете на Кейси за семейството му ги бяха разделили. Не можеше да направи нищо, освен да се върне във фермата, както беше решил, и да измисли някакъв друг начин да я освободи. С времето, осъзна той с ужас, Потър щеше да подложи на изпитание заплахите на Кейси, а тя нямаше достатъчно сила, за да му се съпротивлява.
Цяла седмица след завръщането на Деър у дома нито Бен, нито Рой успяваха да прогонят мрачното настроение, което го беше обхванало. Той работеше неуморно, до капване. След тиха вечеря със семейството обикновено изчезваше в стаята си с една бутилка и прекарваше нощите в пиене и разхождане напред-назад. Дали спеше — това и Бен не знаеше, защото чуваше стъпките на брат си през тънката стена по всяко време на нощта.
Бен сериозно се тревожеше заради разбитите чувства на брат си, заради безсънните му нощи и мрачното настроение. Толкова много се тревожеше, че често говореше с баща си за това.
— Не можем ли да направим нещо, та да облекчим страданията на Деър, татко? — запита той един ден, когато двамата бяха сами. — Не знам колко още може да изкара така.
— Господ знае, че съм говорил с всеки, който пожела да ме изслуша — отвърна Рой, поклащайки отчаяно глава. — Но сякаш всички врати се затварят пред мене. Тези от Корпуса карат повечето хора да мислят като тях. Смятат еманципантите за хора втора категория, без никакви права, а осъдените за тях не са нещо повече от роби. Те вярват в строгото разделение между класите, а Деър прекрачи тези граници, като открито заяви намерението си да се ожени за осъдена.
— По дяволите, татко, любовта не признава граници! — възкликна Бен, мъдър не за годините си. — Кейси и Деър се обичат и имат правото да бъдат заедно. И двамата знаем, че тя не е способна да убие когото и да било. Осъждането й е грешка. Чувствам се ужасно безпомощен.
— И аз, сине.
— Ами Тед Маккензи? Той подаде остава от Корпуса преди доста години, но има доста влиятелни приятели там. Двамата с полковник Джонстън са били доста близки, доколкото си спомням. Тед е и горещ защитник на Джон Маккартър.
— Откакто Деър изостави Марси заради любовта си към Кейси, Тед не ми говори. Държи ме отговорен за това, че съм довел Кейси в къщата си. А пък е и откровен поддръжник на Корпуса и на политиката му. Не, Бен — въздъхна Рой с болезнено примирение, — няма помощ отникъде, доколкото виждам.
Разговорът им свърши с това мрачно заключение, но грижите им не изчезнаха.
Деър се взираше унило в далечината. Обичаше тази богата, сурова земя, обрулена от ветровете и изгорена от лятното слънце. Беше силна земя, неподдаваща се и непрощаваща, но по ниските хълмове никнеха храсти, сега изсъхнали, евкалипти и трънаци. Не беше съвсем пустинна, защото когато паднеха дъждовете, поникваха гъста трева и пищни цветя. Това беше неговият дом. Но той би го пожертвал на драго сърце, за да има Кейси до себе си. Загледа внимателно как слънцето потъва зад хълмовете във великолепие от червени и златисти багри и как мракът се настанява над земята. Време беше да се връща у дома. Време беше да се оттегли в самотата на стаята си, където единствената му утеха тези дни беше силният алкохол.
Когато Деър влезе в къщата, намери да го чака една изненада. Завари Тед Маккензи и Марси, седнали в приемната заедно с Бен и Рой. Напрежението в стаята беше толкова плътно, че сякаш можеше да се реже с нож, и неприятно предчувствие обхвана Деър. Мъжете бяха намръщени, но усмивката на Марси го порази като слънчев лъч в мрачен ден. Напомняше му на котка, която току-що е излочила купа със сметана.
— Тед, Марси — поздрави ги той, поглеждайки от бащата към дъщерята. — Какво става тук?
— Ще оставя Марси да ти обясни — каза Тед, явно не особено доволен от това, което го беше довело тук. — Просто искам да знаеш, че не одобрявам това, което дъщеря ми предлага, но бих направил всичко, за да я видя щастлива.
— Каква е тази работа, Марси? — запита предпазливо Деър. Тед изведнъж се изправи.
— Нека оставим младите да си поговорят. Елате, Рой, Бен. Искам да опитам от онова ваше прекрасно бренди. Може би след малко ще има какво да празнуваме.
— Деър — започна нерешително Бен, — аз…
— Ела, Бен — посъветва го Тед строго. — Решението не е наше. Бен се обърна колебливо и последва Тед и Рой, които излизаха от стаята, но хвърли съжалителен поглед към Деър.
— Седни, Деър — започна Марси.
— Марси, не знам какво става тук, но ако не ми кажеш веднага, ще стана и ще те набия. Цялата тази тайнственост ми действа на нервите.
— Винаги си бил нетърпелив, Деър. В много отношения — намекна тя многозначително. — Така че ще говоря направо.
— Това е нещо ново — заяви Деър с предизвикателно дълбокомислен тон. — Продължавай.
Марси преглътна и изрече:
— Нека да започна, като кажа, че съжалявам за приятеля ти Робин. Макар че има вина, това наказание е извънредно строго.
Деър прие казаното от нея с кратко кимване, но без да каже нищо.
Изведнъж думите на Марси избликнаха бурно:
— Деър, мога да ти помогна. Не само мога да уредя да облекчат режима на Робин Флечър, за да работи където иска, но мога да получа и пълно помилване за Кейси О’Кейн.
Сребристите очи на Деър издаваха само измъчено неверие. Вълна от объркани мисли нахлу в мозъка
