от един от войниците, който безшумно се прокрадна зад Деър и го удари по тила с дръжката на пистолета си. Той се стовари на пода с глухо тупване.
— Деър! — изпищя Кейси, падайки на колене до него.
С убийствен блясък в очите Бен се хвърли напред, но мощната ръка на баща му го задържа.
— Пусни ме, татко! Виж какво направи това копеле на Деър!
— Не можем сега да направим нищо за Кейси, Бен — каза Рой със стиснати зъби. — Ще имаме повече възможности, когато отидем в Сидни и подадем тъжба в съда. Сигурен съм, че ще ни разберат, когато обясним нещата достатъчно подробно.
— Послушай баща си, Бен — посъветва го Кейси, отчаяна, докато опипваше буцата, която се надигаше на тила на Деър.
Равномерното вдигане и спускане на гърдите му показваше, че не е тежко ранен, и тя облекчено въздъхна.
— Добре, момиче, вземай си нещата — нареди грубо Граймз. — Само колкото се поберат в някоя торбичка.
— Излезте от стаята, докато се преоблека — каза Кейси с отчаяна смелост. — Благодарение на вас тази рокля е на парцали.
— За да избягаш през прозореца, така ли? — възрази Граймз с неприкрита насмешка. — Не, няма.
— Нямате ли чувство за приличие, Граймз? — упрекна го сърдито Рой. — Позволете на Кейси усамотението, което тя заслужава.
— Няма да се опитвам да избягам — добави тя. — Но отказвам да помръдна от мястото си, докато не съм се преоблякла.
— Върви — отстъпи Граймз, мърморейки ругатни под носа си. — Но побързай. — После, като погледна надолу към неподвижното тяло на Деър, той заповяда: — Изнесете го оттук.
Бен и Рой побързаха да изпълнят заповедта на сержанта, докато всички с изключение на Кейси излизаха от стаята.
— Ще стоя пред вратата, така че не се опитвай да бягаш — предупреди я Граймз, хвърляйки към нея яростен поглед през рамо.
След малко Кейси излезе от стаята, понесла торбичка с лични вещи под мишница. Изпита огромно облекчение, когато видя Деър, малко блед, да стои на собствените си крака.
— Готова съм — каза тя и гласът й затрепери от сълзи.
Граймз я подкара към вратата. Спря за кратко, когато чу гласа на Деър изрича предупреждение, което остави сержанта по-разтреперан, отколкото би искал да признае.
— Само един косъм да падне от главата на Кейси и си мъртъв. Лично ще те изпратя в ада.
13
Потънала в нещастието си, Кейси се разхождаше напред-назад из малката килия. Шест стъпки от единия край до другия, шест стъпки от стена до стена. Едно малко прозорче, високо горе, пропускаше слаба светлина през деня, а за през нощта й отпускаха една свещ. Тя едва понасяше помията, която тук представяха за храна, и през двете седмици зад решетките, беше доста отслабнала. Купчина слама, покрита с проядено от молци одеяло, и служеше за легло.
Кейси не знаеше дали нарочно или не, но не пускаха посетители при нея. Във всеки случай, досега се беше срещнала само с един човек. С Деър. Като познаваше семейство Пенрод, тя силно се съмняваше, че отказват да ги пускат при нея. Единственият човек, който като че ли имаше неограничен достъп до килията й, беше лейтенант Потър. Макар да беше още млад и не беше нито грозен, нито неприятен на вид, на Кейси не й беше до замислената му физиономия или алчния му поглед. Не обръщаше внимание и на безсрамните му забележки или начина, по който нахалните му очи обхождаха тялото й.
Къде е Деър, питаше се тя отпаднало. Нямаше откъде да знае, че тримата мъже от семейство Пенрод още бяха в Сидни, отседнали у своя приятел Дрю Стенли. Бяха пристигнали почти по едно и също време с Кейси, тъй като последваха сержант Граймз и хората му в града, за да осигурят безопасността й.
Бяха се захванали веднага за работа, използвайки влиянието си, за да освободят Кейси. Но за голямо отчаяние и мъка на Деър това като че ли се оказваше безнадеждна кауза. Корпусът на рома, вече напълно овладял колонията под ръководството на Джон Маккартър и полковник Джонстън, смяташе да се възползва от случая с Кейси, за да покаже на хората какви лоши последици може да има подпомагането на затворници, които живееха само малко по-сносно от роби под тяхното жестоко управление. Губернаторът Блай, все още под домашен арест, не можеше да помогне с нищо. Деър, подтикван от отчаяние, беше принуден да се превърне в просител. Фактът, че желаеше да се ожени за осъдена жена, не натежаваше в негова полза.
Докато лежеше отпусната върху купчината мръсна слама, Кейси се пренесе мислено две седмици назад, към пътуването до Сидни, след като я бяха арестували. Как ненавиждаше сержант Граймз, който я беше накарал да измине целия път седнала пред него на коня му. През цялото време й шепнеше неприлични неща на ухото, а дръзките му ръце не преставаха да опипват гърдите, седалището и бедрата й. Тя още носеше белези от стискането на ръцете му по нежната си плът. Но за нейно огромно облекчение нахалството му не стигаше по-далече, без съмнение заради мрачното предупреждение на Деър, както и заради факта, че тримата мъже от семейство Пенрод яздеха недалеч тях.
След като Кейси пристигна в Сидни, лейтенант Потър веднага пое нещата в свои ръце и я затвори в килията, където се намираше и сега. Оттогава насам често я беше посещавал, за да я измъчва със заплахи за несигурното й бъдеще. Потънала в униние, Кейси трепна силно, когато вратата на килията се отвори и пропусна мъчителя й, ухилен до ушите.
— Да знаеш, че процесът ти е насрочен — осведоми я Потър. — Ще бъде вдругиден. Съдия Адвокейт и членовете на Корпуса ще решат съдбата ти.
Кейси не каза нищо, взирайки се в него с помръкнал поглед. Със сигурност нямаше да я обесят, задето е помогнала на Тим. Тя знаеше, че редовно окачват осъдени на бесилката, издигната на Джордж стрийт, понякога и жени изкачваха този ешафод. Но, боже господи, тя не искаше да умре; не заслужаваше да умре заради стореното! Лека-полека тя осъзна, че Потър още стои пред нея.
— Имам известно влияние, както знаеш — намекна той хитро. — Можеш да си помогнеш, като се покажеш мила към мене.
Кейси премига, не беше сигурна, че разбира.
— Да не би да намеквате, че аз… че ние…
— Не си глупава, Кейси, знаеш за какво говоря — изсъска Потър. — Искам те още от момента, когато те доведоха под мое попечителство. Ти не си невинна. Сигурно такива мъже като тримата Пенрод добре са се възползвали от това, което предлагаш. И аз съм добър колкото тях. Отвори си краката доброволно за мене и ще се погрижа да ти дадат по-лека присъда.
— Върви по дяволите! — избухна Кейси. — Можеш да ме насилиш, но всички в колонията ще научат, когато бъда изведена пред съда. Сигурна съм, че гордостта ти ще пострада, когато свърша с тебе, освен ако не се смяташ на едно и също равнище със сержант Граймз, който се опита да ме изнасили.
Сините му очи станаха студени като кремък и ръцете му се свиха в юмруци.
— Малка кучка такава! Все пак ще те имам! — обеща той със заплаха в гласа. — И няма да бъде толкова приятно, колкото щеше да е, ако се беше съгласила да стане доброволно.
Обръщайки се рязко, той излетя от килията, като остави Кейси разтреперана от ярост и страх.
Макар че горещо се молеше само да зърне Деър, желанието й не можа да се сбъдне. След два дни един мрачен лейтенант Потър я отведе в резиденцията на губернатора, където трябваше да бъде съдена. Не присъстваше никой друг освен съдия Адвокейт и трима други съдии, до един членове на Корпуса, които щяха да бъдат съдебни заседатели и да решат как да бъде наказана. Като в мъгла тя изслуша обвиненията срещу себе си, оставайки безмълвна през цялото време. Но неочакваният шок беше появата на Робин Флечър в залата — с хлътнали очи, изтощен от дългите седмици в затвора. Като че ли щяха да ги съдят заедно по едно и също обвинение. Не им дадоха възможност да разменят и една дума помежду си, но погледът, който той й хвърли, беше изпълнен с обич и насърчение. Кейси се поокуражи, докато лукаво подсмихващата се Мег не беше повикана в залата, за да даде показания.
