— Няма значение дали си осъдена или освободена; това, което си направила, е незаконно — осведоми я Граймз. — Има свидетел, който се закле, че си помогнала на избягал затворник. Трябва да те отведа в Сидни, за да бъдеш съдена.
— Не! — извика Марта, вкопчвайки се в Кейси. — Не можете да я отведете. Не и докато господин Рой и синовете му не се върнат.
Граймз се усмихна хитро.
— Сами ли сте тук?
— Н-не — излъга Кейси, изплашена от жадния поглед в алчните му очи. — Том и някои от работниците са наблизо.
Един поглед из опустелия двор опроверга думите на Кейси и Граймз се изкикоти противно.
— Добър опит, госпожице О’Кейн. — Обръщайки се към войниците си, той излая: — Ще отведа тази жена вътре, за да си вземе някои неща. — И кимна към Марта. — Дръжте тази навън и… не влизайте вътре, под никакъв предлог. Ясно ли е?
— Не! — изкрещя Кейси, обзета от неимоверен страх, който парализираше дъха й. Нямаше нужда човек да е ясновидец, за да отгатне какво смята да прави Граймз. — Не… не ми трябва нищо. Готова съм да тръгваме веднага.
— Хайде, момиче. Всички жени имат нужда от едно-две нещица, някоя четка за коса или калъпче сапун. — Хващайки я здраво за лакътя, сержантът я завъртя и я бутна да влезе вътре. — Къде е стаята ти? — изръмжа той, а мънистените чу очички блеснаха от едва прикривана страст.
За лейтенант Потър нямаше да има никакво значение, ако му доведат момичето леко употребено, разсъждаваше сержант Граймз. Мег не му беше казала, че Кейси О’Кейн е такава забележителна красавица с тази червена коса и бяла кожа. Тя изглеждаше толкова свежа и невинна. Никаква прилика с курвите, с които беше свикнал. Мислеше, че Мег е изключителна с фината си фигура и запазени черти, но Кейси О’Кейн далече я надминаваше по красота. А и всяка друга жена в колонията. В момента, когато я видя, той разбра, че трябва да я има, преди лейтенант Потър да я е взел. Щеше най-напред да й се насити, а после да я отведе в Сидни, без никой да разбере какво е станало. Това, че намери жените сами, беше неочакван късмет. Сержант Лайнъс Граймз не беше толкова глупав, че да не се възползва от една златна възможност, когато му се представи. Той иска тази изключителна красавица и по дяволите, ще я има!
— Къде е стаята ти? — повтори той, когато Кейси отказа да отговори. — По дяволите, момиче, нямаме цял ден на разположение.
Силен спазъм сви стомаха на Кейси, когато Граймз, вече изгубил търпение, брутално изви ръката зад гърба й и вик на болка се изтръгна от гърлото й.
— Стаята ти! Къде е?
— Зад к-кухнята — изхлипа Кейси, хващайки се за рамото, за да намали болката.
— Виж как ти идва умът — изкикоти се Граймз, влачейки я през къщата. — Повярвай ми, няма да се бавим. Вече съм твърд като камък.
Ако Кейси бе имала някакви съмнения, те вече се бяха разсеяли. Сержантът имаше намерение да я изнасили, преди да я отведе в затвора. О, Деър, завайка се тя без глас, защо не си тук да ме защитиш? Къде си, любов моя?
Деър, следван плътно от Бен и Рой, влетя в двора. Отдалече бяха забелязали коне, вързани пред къщата, и няколко войници, които се разтъпкваха наоколо. Дръпвайки юздите на коня си, Деър прецени ситуацията с един поглед. Марта стоеше на верандата, кършейки ръце и цялата в сълзи, докато четирима войници я бяха наобиколили, за да я пазят. Кейси не се виждаше никъде. Нито пък сержант Граймз. Ситни капчици пот избиха по челото на Деър и тръпка на непреодолим страх пробяга през него. Кейси! Къде е тя?
Деър скочи от коня и викна войниците:
— Къде е Кейси О’Кейн?
— Искате да кажете, мацката с червената коса ли? — изкиска се един възпълничък ефрейтор. — Май тъкмо сега е по гръб и си отваря краката за сержант Граймз. Не бих имал нищо против и аз да я опитам.
Деър се втурна към вратата.
— Стой! — препречи му пътя ефрейторът. — Сержантът каза никой да не влиза.
Тримата мъже веднага сграбчиха Деър изотзад, за да не му позволят да мине край ефрейтора и да влезе в къщата.
— Какво означава това? — хвърли се Рой в защита на сина си. — Това е моят дом и моите синове имат право да влязат вътре. Пуснете Деър!
— Сержантът каза никой да не влиза, докато той и момичето… м-м… вземат нещата й. Тя е арестувана и имаме заповед да А отведем в Сидни.
— Как ли пък не! — изрева Деър, подновявайки усилията си да се отскубне.
Точно тогава един сърцераздирателен писък отекна из цялата къща. Деър застина. Слюнката в устата му се превърна в памук, като едва не го задуши, и нищо на света не би му попречило да се хвърли в защита на Кейси. Тримата мъже се разлетяха на разни страни, когато Деър с нечовешка сила ги метна във въздуха. Изведнъж освободил се от всичко, което му пречеше, той нахлу вътре, оставяйки Бен, Рой и Марта да се погрижат за войниците. След секунди отвори вратата на стаята на Кейси и нахълта вътре. Граймз изведнъж се озова в другия край на стаята и Кейси усети две силни, здрави ръце да я прегръщат.
— Кейси, любов моя, аз съм, Деър. Сега си в безопасност.
Тя помисли, че халюцинира. Затвори очи, после бавно ти отвори. Най-накрая мъглата започна да се разкъсва и любимото лице на Деър се очерта пред нея.
— Деър! Ти си тук Слава на бога. Този мъж… този ужасен сержант Граймз се опита да…
— Знам, любов моя — започна да я успокоява Деър, хвърляйки отвратен поглед към сгърченото тяло на войника. Той го беше отхвърлил от Кейси с такава сила, че сержантът лежеше на пода, изпаднал в безсъзнание. — Нарани ли те? Ако ти е направил нещо, кълна се, че ще го убия! По дяволите последиците!
— Не — отвърна Кейси, потънала в сълзи. — Ти пристигна навреме. Но ако се беше забавил само една минута…
Тя потръпна и Деър я притисна плътно до себе си, страхувайки се да си помисли какво би могло да се случи. Когато двамата с Бен бяха срещнали баща си по пътя и бяха научили, че Кейси е сама, той едва не беше уморил коня си от препускане, за да стигне навреме при нея. В последния възможен миг.
Внезапно в стаята нахлуха четиримата войници, последвани от Бен и Рой.
— Какво сте направили на сержанта? — запита ефрейторът, помагайки на замаяния Граймз да се изправи на краката си.
— Нищо, което да не си е заслужил — изсъска войнствено Деър. — На началниците му няма да им хареса, като научат, че се е опитал да изнасили беззащитна жена.
— Вън, Граймз! — заповяда сухо Рой. — Достатъчно зло сторихте за един ден. Откъде знаехте, че Кейси е тук?
— Няма да тръгна без момичето — изръмжа Граймз, който се беше посвестил. — Имам заповед да я отведа в Сидни. Лейтенант Потър е научил за нея. Писарят на губернатора му казал за помилването и той правилно предположил, че ще я намерим тук. На него му е заповядано да я отведе в Сидни за разпит.
— Заповедта включва ли изнасилване? — запита разпалено Бен. Сякаш глух, Граймз се обърна към своите хора.
— Вземете момичето. Чакат ни в Сидни преди мръкване.
Четиримата мъже пристъпиха напред, но Деър дръпна Кейси зад себе си, отказвайки да я предаде.
— Ще я вземете само през трупа ми — предизвика ги той.
— Това може да се уреди — изхили се Граймз.
— Деър, моля те — обади се Кейси, най-накрая възвърнала си дар слово. — Не се меси. Мисля, че е най-добре за всички ни да отида с войниците. Аз… не искам да пострадаш.
— Не! — изрева Деър. — Граймз е животно, няма да позволя…
Думите му замряха в гърлото, когато незабележимото кимване на сержанта беше правилно изтълкувано
