малък, че по принцип осъществяваха разменна търговия помежду си.
— Пръстенът беше на майка ми, любов моя. Сега е твой.
— Но аз мислех, че всичките украшения на майка ти са били откраднати.
— Не всички. Този пръстен ми беше даден, за да го дам на бъдещата си съпруга. Той не стоеше при другите украшения. Искам да го вземеш.
Деър извади пръстена от гнездото му и го постави на пръста на Кейси, докато тя го гледаше със страхопочитание.
— Никога не съм виждала нещо толкова красиво.
— Нито пък аз — усмихна се Деър, а сивите му очи не се отделяха от лицето й.
— Благодаря ти, любов моя, благодаря ти — каза Кейси, покривайки лицето му с целувки.
С щастлив смях Деър отдели ръцете й от врата си и нерешително се изправи на крака.
— По-добре да тръгвам, скъпа, иначе никой от нас няма да спи тази нощ. А след снощи имаме нужда от добра почивка.
Кейси се изчерви, припомняйки си съвсем ясно предната нощ, когато екстазът ги беше овладявал отново и отново. Мисълта, че би могла да изпитва същото онова чувство нощ след нощ, след като се оженят, накара кожата на гърба й да настръхне.
— Лека нощ, любов моя — каза Деър замечтано, позволявайки си само една невинна целувка по челото. — Приятни сънища.
Сякаш би могла да спи след цялото това вълнение тази вечер!
Семейство Маккензи си тръгнаха рано на другата сутрин; отдавнашното приятелство беше разклатено. Но Кейси беше толкова щастлива, че в последвалите дни не отдели на високомерната Марси нещо повече от откъслечни мисли. Рой й беше подарил целия гардероб на покойната си съпруга и двете с Марта прекарваха всяка свободна минута в преправяне на дрехи и подготвяне на най-подходящата сватбена рокля. Най-накрая се спряха на една рокля от шифон, недотам демодирана и достатъчно прохладна и за най-горещия ден.
Кейси и Деър не бяха споделяли едно легло от престоя си в пещерата и напрежението започваше да си казва думата. Те се виждаха всеки ден, без да разменят нищо повече от една-две целувки, емоциите им бяха в състояние на безтегловност. Деър беше готов да експлодира, а Кейси се люлееше на ръба на бездната. Тя много се зарадва, когато в края на първата седмица след Нова година Деър обяви, че отива в Сидни, за да намери свещеника. Предната година един свещеник беше дошъл в колонията и Деър се надяваше да го докара във фермата, за да извърши кратката церемония, която да ги съедини. Кейси изпадна в екстаз. След няколко дни щеше да стане госпожа Деър Пенрод. Ще бъде възможно най-добрата съпруга, обеща си тя. Само хубави неща ще им се случват отсега нататък. Ще имат деца — много деца — и любов, и смях, и… Умът й работеше на пълни обороти, представяйки си щастие и дълъг живот, които щеше да споделя с Деър за вечни времена.
Бен настоя да придружи брат си и денят, когато заминаха, беше вторият по важност ден в живота на Кейси. Най-важният щеше да бъде, когато свещеникът ги обявеше за съпруг и съпруга. Тя очакваше Деър и Бен да се върнат късно на следващия ден. Тревогата й зарази Рой, който започна да се притеснява, когато мина още един ден без никакви вести от синовете му. Твърде много неща можеха да се случат по пътя до Сидни. Разбойниците все още, вилнееха в околността. А може би нещо в града не беше наред.
— Какво, по дяволите, става тук? — запита Бен, докато влизаха в Сидни.
Сто и втори полк се беше събрал на улиците, повечето членове на Корпуса бяха пияни и вдигаха страхотен шум. Като че ли целият полк се беше запътил към резиденцията на губернатора.
— Да му се не види! — избухна Деър гневно. — Тръгнали са за Блай! Ела!
Повлечен от тълпата, Бен се сля с масите, които следваха маршируващите войници. Разбунтувалите се спряха нестройно пред резиденцията на губернатора и след минути разбиха вратата и нахлуха вътре. С изключение на гражданската гвардия, единствените военни сили в Нов Южен Уелс бяха именно войниците от Корпуса, а бунтът им, воден от полковник Джонстън и подстрекаван от Джон Маккартър, оставяше губернатора Блай абсолютно беззащитен.
— Какво да правим, Деър? — запита Бен. Ръцете го сърбяха да се втурне да защитава губернатора.
— Какво можем да сторим срещу целия Корпус? — отвърна Деър съвсем реалистично.
— Може би някои от тези хора ще се присъединят към нас, ако защитим Блай? — предположи Бен.
— Ха — изсмя се Деър, — само ги погледни, Бен, това е мръсната пяна на Сидни. — И той кимна към група пияни подстрекатели. — Нима искаш тези да се бият на твоя страна?
Отговорът на Бен се изгуби във врявата, предизвикана от войниците от Корпуса, които излизаха от резиденцията, грубо повлекли протестиращия губернатор Блай към улицата. Някой беше докарал каретата му до вратата и Блай беше натикан съвсем безцеремонно вътре. В този момент Джон Маккартър се появи, за да поеме лично юздите на конете, и заедно с приятелите си от Корпуса тръгна на парад из претъпканите улици на Сидни, разкарвайки губернатора като чучело, докато градските отрепки вилнееха наоколо, пияни от безплатно раздаван ром. Бен и Деър не можеха да направят нищо повече от това, да стоят и да гледат. Докато на вратата на резиденцията не се появи с писъци Бес Блайг която хукна след каретата, отнасяща баща й.
Бес, убедена, че Корпусът ще убие баща й, тичаше задъхана след каретата по калната улица и се молеше да го пощадят. При вида на тази смела жена, която самичка се изправяше в защита на баща си, нещо се пречупи у Деър и той пришпори коня си през тълпата, последван по петите от Бен. Деър пребледня от ярост, когато видя лейтенант Потър да язди редом с каретата, пренебрегвайки молбите на Бес.
— Пуснете я вътре при баща й, Потър! — изкрещя Деър, надвиквайки шумотевицата. — Какъв човек сте вие?
Поклащайки глава, Потър изгледа кръвнишки младия фермер.
— Дръжте се настрана от тази работа, Пенрод. Твърде късно е да направите каквото и да било за губернатора. Колонията е в ръцете на Корпуса на Нов Южен Уелс. Ние налагаме правилата оттук насетне.
Полуприпаднала от изтощение, Бес чу гласа на Деър и обърна измъченото си лице към него.
— Помогни ми, Деър, моля те, помогни ми! Ще убият баща ми!
Яростта се разгоря у Деър и без да мисли за последиците, той се задейства. Скочи от коня, хвърли юздите на Бен и бързо стигна до Бес. С последни сили тя се беше вкопчила отчаяно в дръжката на вратичката и каретата я влачеше по улицата, докато зловещият парад продължаваше по Джордж Стрийт, но вече с по-бавен ход. Пращайки по дяволите всяка предпазливост, Деър сграбчи Бес през кръста, отвори вратичката и я бутна вътре при баща й. Всичко това се случи толкова бързо, че нито лейтенант Потър, нито някой друг разбра какви са намеренията на Деър.
Тъй като стореното не можеше да се поправи, Потър не обърна внимание на Бес, а веднага изрева на хората си:
— Арестувайте този човек! — посочвайки към Деър. Трима мъже се хвърлиха върху него и го събориха на земята. Бен понечи да се намеси, но Деър му извика да стои настрана.
— Недей, Бен! — Гласът му прозвуча напрегнато, защото войниците вече го бяха повели към затвора. — Не могат да ме държат дълго. Изчакай у Дрю Стенли, докато ме пуснат.
И изчезна с конвоя си сред тълпата, оставяйки смаяния Бен да се взира безпомощно след него.
Но жертвата на Деър не беше напразна, защото Бес получи позволение да седи при баща си в каретата. След продължилия прекалено дълго парад по улиците на Сидни губернаторът беше отведен обратно в резиденцията си и поставен под домашен арест, докато не се яви възможност да го върнат в Англия. Колонията Нов Южен Уелс сега бе изцяло във властта на безскрупулния Корпус на рома.
На следващия ден Маккартър, вече спечелил почва, веднага се приготви да защити завоеванието си. С хитростта на лисица той накара да го арестуват за подстрекателство и веднага беше оправдан от съда, съставен от негови приятели. Използва пародийния си съдебен процес, за да издигне обвинения против губернатора, и думите му явно намериха благодатна почва. За да очерни още повече Блай, той пусна слуха, че войниците от Корпуса били извлекли Блай изпод леглото на слугинята — злобен удар, насочен срещу личната чест на човек, познат със смелостта си.
Докато се разиграваше всичко това, Деър кипеше в безсилен гняв в затвора, намирайки се изцяло в
