ръцете на Корпуса. Ако бяха пожелали, те можеха без затруднения да го държат там колкото искат. Но той не вземаше предвид съобразителността на Бен и умението му да убеждава. Използвайки целия си чар, брат му отиде направо при полковник Джонстън, за да пледира за каузата на Деър, изтъквайки кавалерската нагласа на брат си като причина за действията му. Деър не би могъл да понесе да гледа жена, изпаднала в беда. Радостта на Джонстън от победата на Корпуса го беше направила податлив на убеждение и той заповяда Деър да бъде освободен. Лейтенант Потър обаче беше извънредно недоволен, докато пускаше на свобода затворника си.
— Аз не бих те пуснал, Пенрод — изръмжа Потър. — Веднъж ми попречи, но втори път няма да успееш. Въпрос на време е онова момиче О’Кейн да бъде докарано тук и наказано.
— Не можеш да направиш нищо на Кейси, Потър, тя е свободна жена — каза Деър. — Губернаторът Блай я помилва малко преди Коледа. Записано е в регистрите, ако си дадеш труда да провериш. Тя скоро ще бъде моя съпруга.
— Как ли пък не! — избухна Потър, прокарвайки пръсти пред оредяващата си коса. — Може да си убедил губернатора, но Корпусът има последната дума сега. Освен това, вече е късно.
— Късно за какво?
— Положението на момичето няма никакво значение. Тя е извършила престъпление, когато е подпомогнала избягал затворник, и трябва да си плати. Ако е еманципантка, както твърдиш, ще бъде съдена и наказана. Докато ти тук си играеш на сър Галахад за Бес Блай, твоята… годеница — изкикоти се лейтенантът — беше арестувана от сержант Граймз. Надявам се да си й се насладил достатъчно преди заминаване, защото ще ти е било за последно. Когато я осъдят, ще направя така, че да ми я пратят за прислужница. Винаги съм имал слабост към тази малка кучка. Ако откаже да ни даде информацията, която искаме, един бой с камшик може би ще й развърже езика.
— Животно! — изрева Деър, хвърляйки се към Потър, който отстъпи няколко крачки, за да избегне гнева на младия фермер.
Ако Бен не се беше втурнал между двамата, за да задържи брат си, Потър нямаше да има на разположение нищо друго освен молитви, за да се защити от превъзхождащата го сила на Деър.
— Деър, за бога, не позволявай на Потър да те предизвиква! Няма да направиш добро на Кейси, като седиш в затвора. А точно това ще се случи, ако нападнеш този кучи син.
Признавайки мъдростта в думите на брат си, Деър стисна зъби, сви юмруци и с голямо усилие се въздържа от бой с нахалния лейтенант.
— Хайде, Бен, да си вървим у дома и да разберем дали това копеле не ни лъже — изръмжа той, хвърляйки яростен поглед към противника си.
След малко вече препускаха по обратния път към Парамата.
— Какво стана с губернатора Блай? — запита Деър, изравнявайки се с брат си.
— Под домашен арест е — каза сухо Бен.
— А Маккартър?
Бен му разказа с няколко думи какво е направил Маккартър, за да оправдае действията си.
— Говорят, че скоро щял да заминава за Англия, за да се защити. Изглежда, за в бъдеще сме оставени на произвола на Корпуса на рома, защото ще минат най-малко две години, преди това да се узнае в Англия и да бъде назначен нов губернатор.
— Бог да ни е на помощ, на всички ни — измърмори Деър, пришпорвайки коня си в галоп. — И бог да е на помощ на Потър, ако на Кейси й се е случило нещо.
12
Кейси вече не можеше да седи и да чака Деър да се върне. Двамата с Бен трябваше отдавна да са в къщи. Тя заплаши да тръгне сама с фургона към Сидни, но Рой беше непреклонен в отказа си.
— Може би свещеникът е имал някаква своя работа за довършване, преди да може да тръгне насам — предположи Рой, по-загрижен, отколкото даваше да се разбере.
— Ако беше така, Бен щеше да се върне сам, за да ни съобщи за забавянето — настоя упорито Кейси. — Не, Рой, просто знам, че се е случило нещо ужасно.
— Може би си права — допусна той, намръщил чело.
— Ако не бива аз да отивам в Сидни, поне ти иди, Рой — замоли се Кейси. — Не мога да го обясня, но имам чувството, че нещо ужасно им се е случило или предстои да се случи.
Поддавайки се най-накрая на горещите й молби, Рой се съгласи да отиде до Сидни.
— Ти и Марта ще се справите ли тук сами, докато се върна? — запита той, въпреки че вътрешният му глас му подсказваше, че трябва да остане, докато някой от синовете му не се върне с обяснение. — Том и мъжете са на юг, подкарват овцете към потока, за да ги изкъпят преди стригането. Вие ще сте сами тук.
— Какво може да ни се случи във фермата? — възрази Кейси. — Двете с Марта ще бъдем в безопасност, докато се върнете. Моля те, побързай, Рой.
След петнадесет минути Кейси облекчено въздъхна, когато Рой потегли към Сидни. След половин час, малко след като той беше излязъл от Парамата, сержант Граймз с четирима войници, тръгна към имението Пенрод само минути след като беше получил нареждания от лейтенант Потър да арестува Кейси О’Кейн.
Кейси седеше на стъпалата на верандата с надежда да улови полъх от ветрец, а стомахът й се свиваше от тревога и отчаяние. Какво се беше случило с Деър и Бен, измъчваше се тя. Да не са ги нападнали разбойници? Или са имали неприятности с Корпуса? Всичко беше възможно в град като Сидни. Може би някой е разбрал, че Деър е отговорен за бягството на Тим от колонията. Всякакви мрачни мисли владееха мозъка на Кейси, докато очите й се взираха разсеяно в пространството.
Когато забеляза облака прах, надигащ се в далечината, тя се замоли дано да е причинен от внезапен вятър. Скоро обаче разбра, че прахът е вдигнат от приближаващи се конници.
— Марта! — извика Кейси развълнувано. — Бързо ела. Мисля, че мъжете се връщат.
Първата й мисъл беше, че Рой е срещнал синовете си по пътя и се връщат заедно. Като, разбира се, и свещеникът е с тях.
Марта излезе на верандата и също зачака с радостно предчувствие. Засенчвайки очи срещу ярко греещото слънце, Кейси започна да се притеснява. Колкото повече се приближаваха конниците, толкова по-силно чуваше един тревожен вътрешен глас. Нещо не беше наред, никак не беше наред. Тя го разбра в момента, когато позна ясно различимата униформа на Корпуса.
— Господ да ни е на помощ — изскимтя Марта и цветът се оттегли от лицето й. — Войници са.
Странно, но Кейси не помисли за собствената си сигурност, а само за тази на Деър и семейството му. Пристигането на войниците подсили убеждението й, че Деър има някакви проблеми. Тя загледа с трепет как сержант Граймз и четирима войници влизат в двора. Петимата скочиха от седлата, но само Граймз се приближи към двете жени. Нахалната му усмивка и дръзкият му поглед обгърнаха Кейси. Тя се вкопчи в Марта.
— Какво искате?
Никога не се беше сблъсквала с него, но знаеше, че е от войниците, изпратени в Парамата, за да поддържат реда. Знаеше също и че това е мъжът, който беше арестувал Робин и е издирвал нея и Тим.
— Аз съм сержант Граймз. Коя от вас двете е Кейси О’Кейн?
— Аз съм Кейси О’Кейн — изстъпи се Марта, хвърляйки предупредителен поглед към Кейси. — Какво искате от мене?
— Аз съм тази, която търсите, сержант — каза Кейси, благодарна на Марта заради жертвата й, но не искайки да я приеме.
Ухилвайки се многозначително, Граймз изрече:
— И аз така мислех, че си ти, с червената коса. Арестувам те, задето си подпомагала избягал затворник.
— Как така? Наскоро получих помилване от губернатора.
— Предполагам, че още не си чула, но в Сидни имаше бунт. Губернаторът Блай е под домашен арест и Корпусът управлява колонията.
— Деър — прошепна Кейси едва чуто. Значи това го беше задържало в Сидни. А на глас каза с повече дързост, отколкото чувстваше: — Не можете да ме арестувате, казах ви, че съм помилвана.
