— Момчета, момчета — намеси се Рой със смях. — Без караници, моля. Днес е щастлив ден. Не само е Коледа, но и имаме годеж, така да се каже. Марта е в кухнята сега и се труди самичка над празничните ястия, а аз съм сигурен, че Кейси иска да си отиде в стаята и да се преоблече.
— О, да — съгласи се Кейси, нямайки търпение да хвърли дрехите, с които беше изкарала вече много дни. — И веднага щом бъда готова, ще помогна на Марта с обяда.
— Кейси — намеси се Деър, — няма нужда.
— Напротив, Деър. Марта не би могла да се справи с всичко съвсем сама. Освен това, искам да й помогна.
Тя се обърна, за да се оттегли, но една ръка, положена над лакътя й, я спря.
— Добре дошла в семейството, Кейси — каза Рой, целувайки я по бузата. — Желая само най-доброто и за двама ви.
Тя внезапно се замисли.
— Господин Рой — започна колебливо, — относно украшенията, аз не съм…
— Никога не съм си помислял, че си била ти, скъпа. Нека забравим всичко това, то не е важно. Имам представа кой ги е взел. И моля ти, нека да не говорим повече за това. Ти вече не си прислужничка.
Кимвайки щастливо, Кейси се запъти към стаята си. За първи път от месеци насам се чувстваше наистина в безопасност. Нямаше нещо, което Мег или някой друг да може да й стори, помисли тя. Скоро тя щеше да стане съпруга на Деър и вече нямаше да се тревожи какво й готви животът.
Докато работеше в кухнята редом с Марта, Кейси усещаше повече радост, отколкото когато и да било, след като баща й беше умрял. Марта я посрещна почти толкова любвеобилно, колкото и Бен, и двете си бъбреха щастливо, разнищвайки последните новини. Най-вече говореха за отношенията между Кейси и Деър и за чувствата помежду им.
— Толкова се радвам за тебе, Кейси — каза Марта, изтривайки една сълза от окото си. — Чудесно е, че те помилваха. Ти и Деър сте създадени един за друг.
Тъкмо в този момент дойдоха неочаквани гости за коледната вечеря. Тед Маккензи и дъщеря му Марси пристигнаха точно когато всички бяха насядали на масата и Кейси поднасяше печен овнешки бут.
— Деър, скъпи — изгука Марси, втурвайки се през вратата, която Бен беше отворил, и влетя в обятията на Деър. — Бях сигурна, че ще дойдеш да се видиш с мене точно днес. Понеже ти не дойде, аз уговорих татко да ме докара у вас.
Смущение, последвано от раздразнение, се разля по лицето на Деър, докато се взираше безмълвно в прелестното момиче в ръцете му. Бен помисли, че така му се пада на брат му, задето е откраднал сърцата на най-красивите жени в Нов Южен Уелс. Но когато забеляза изражението на Кейси, той съжали за прибързаните си заключения. Рой веднага се намеси, надявайки се да разсее напрежението.
— Точно навреме за вечеря, Тед. Ще се присъедините ли към нас?
— Да — съгласи се Тед охотно, оглеждайки овнешкия бут. — И ако бурята, която се надига навън, се разрази, може да ви гостуваме и по-дълго, отколкото очаквате.
Внимателно поставяйки подноса с печеното по средата на масата, Кейси изгледа обидено красивата жена, която се чувстваше толкова удобно в ръцете на Деър, сякаш имаше пълното право да се намира там.
Честно казано, Кейси смяташе Марси за изключителна красавица, с прасковено-сметанен тен. Тя притежаваше рядката комбинация от алабастровобяла кожа и светлоруса коса, подчертана от рубиненочервени устни и невинни сини очи. Имаше изящна фигура, със стройни пропорции и стигаше едва до рамото на Деър. Но беше щедро надарена с високи, закръглени гърди и пищен ханш, който един ден сигурно щеше да стане прекалено пищен.
Освобождавайки се от властната прегръдка на Марси, Деър потисна една въздишка. Защо трябваше тя да идва тук точно сега? Не я беше виждал от седмици, а пък не беше и мислил за нея. Той осъзна, че й дължи обяснение, и възнамеряваше възможно най-скоро да й каже за Кейси. Може би съдбата я беше довела тук точно в този ден, разсъди той. Сега тя можеше да види със собствените си очи какво е положението между него и Кейси. Любов като тяхната беше трудно да се скрие.
С объркани миели, въртящи се в главата му, Деър каза, без да прецени:
— Кейси, сложи още два прибора на масата. Семейство Маккензи ще останат за вечеря.
Това, което не осъзна, беше, че думите му прозвучаха като команда, отправена към прислужничка, а не като молба към любима жена.
Хвърляйки към него поглед, пълен с обида, Кейси отговори:
— Да, господин Деър.
След което се обърна и излезе.
— Явно на слугините ти им трябва женска ръка, която да ги държи в подчинение — изсумтя Марси. — Това да не е някоя от осъдените, които си довел от Сидни? Невероятно създание…
— Кейси е… — Деър заекна, мъдро решавайки, че трябва да отложи обясненията за по-подходящ момент.
Точно тогава Кейси влезе отново в трапезарията, носейки с чинии и прибори, и го спаси от необходимостта да отговори. Рой намери изход от ситуацията с думите:
— Сложи всичко на масата, Кейси, а после двете с Марта елате да седнете при нас.
— Какво! — ахна Марси, смаяна. — Позволявате на слугините си да се хранят с вас? Всички знаят, че тези жени са чисто и просто курви.
Деър скочи на крака, готов да защити Кейси и да даде на Марси да се разбере, от което тя особено много се нуждаеше, но Рой му махна да си седне.
— Остави, сине. Днес е Коледа и семейство Маккензи са наши гости. След като им обясним, сигурен съм, че Марси ще разбере положението. Нека сега да се заемем с вечерята.
Недоволен, но осъзнавайки какво иска да направи баща му, Деър си седна на мястото. Но ситуацията се влоши, когато Марси упорито да настоява:
— Когато аз стана господарката тук, тези нередности ще спрат.
Настъпи абсолютно мълчание и когато Деър не направи нищо друго, освен да стисне зъби, Кейси изрече:
— Ние с Марта предпочитаме да се храним в кухнята.
И излезе от трапезарията с цялото достойнство, на което беше способна, а Марта веднага я последва.
Деър се ядоса извънредно много. Искаше да хукне след Кейси, но се застави да остане на стола си. Чувстваше, че е длъжен да даде обяснение на Марси, да й съобщи възможно най-внимателно за отношенията си с Кейси, и смяташе да го направи след вечеря.
Когато всички се нахраниха и се възцари неловко мълчание, Деър се изправи и покани Марси да се разходят навън, преди да е започнало да вали. Дочувайки далечния грохот на гръмотевицата, търкаляща се по притъмнялото небе, той очакваше всеки момент да се излее проливен дъжд.
— Надявам се вие, влюбени пиленца, скоро да определите дата — усмихна се многозначително Тед, докато Деър и Марси излизаха от стаята. — Бих искал да дочакам внуци, преди да стана твърде стар, за да им се радвам.
— Татко! — укори го Марси, изчервявайки се красиво, за да се хареса на Деър.
— Е, това си е така, момиче — настоя възрастният мъж. — Ти чакаш Деър вече доста време. Трябваше да си кажа думата.
Деър си пожела подът под краката му да се беше разтворил и да го беше погълнал. Решението му да се ожени за Кейси най-вероятно щеше да отчужди Тед, както и да нарани и разгневи Марси. Но нямаше друг изход. Кейси беше жената, която той обичаше и за която смяташе да се ожени. Другите бяха просто развлечения по пътя му към истинската любов.
— Татко, може би ти ще си поговориш с Тед, докато нас с Марси ни няма — намекна многозначително Деър, отвеждайки Марси към вратата, като постави ръка на гърба й.
— Разбира се Деър, ако това е желанието ти — съгласи се предпазливо Рой.
— Каква е тази работа, Деър? — запита Марси, когато излязоха на широката веранда.
— Марси, трябва да поговорим — каза Деър.
