— Всичко мина гладко — разкри Деър с нотка на гордост в гласа. — Имаше толкова голямо движение в Сидни, че никой не заподозря двама мъже, отправили се към пристанището. Във всеки случай, Корпусът на рома едва ли е очаквал издирван човек да се яви точно сред тях. Освен това те бяха твърде заети да изпълняват заповедите на Маккартър. За наш късмет един американски търговски кораб тъкмо се готвеше да отплава и добрият капитан не възрази да вземе един пътник. И да е подозирал нещо, не го каза, а малко след това корабът напусна необезпокояван пристанището. Сега Тим вече сигурно е близо до Бостън.
— Благодаря на бога — изпусна дъх Кейси с неподправена радост. — И благодаря и на тебе, Деър. Винаги ще ти бъда благодарна. Тим означава много за мене.
Думите на Кейси за миг нараниха Деър, докато той не си спомни, че Тим О’Мали не можеше да се състезава с него за чувствата на Кейси.
— Ти вече ми се отплати, любов моя — ухили се той с дяволска усмивка. — Всъщност, даже два пъти.
Красива руменина изби по бузите на Кейси, когато тя си спомни разюзданото си поведение от преди мигове.
— Аз… имам твърде малко задръжки, когато става дума за тебе — призна тя плахо, отвръщайки поглед.
— Това не е нещо, от което да се срамуваш, любов моя — каза Деър, обхващайки брадичката й, за да повдигне лицето й. — Не отричай чувствата си. Чувстваш нещо към мене, нали?
— Има ли значение? — възрази тя, борейки се с вълнението си.
Сега той я гледаше с очи, край които се бяха появили весели бръчици, със сребрист поглед, който като че ли проникваше право в душата й, докато устните му се извиваха в доволна усмивка.
— Има огромно значение. Бих искал съпругата ми поне малко да ме харесва.
— Съ… съпруга? Деър, какво говориш?
— Току-що те помолих да се омъжиш за мене.
— Защо? Защо ще предлагаш брак на една осъдена затворничка, на която й остават години, докато си излежи присъдата? Ако е защото… защото отне невинността ми, недей. Като се има предвид как живея, това трябваше да се случи, рано или късно.
— По дяволите, Кейси, никога ли не ти е хрумвало, че може да те обичам? — изстреля Деър, силно развълнуван.
— Аз… о, не! Знаех, че ме желаеш, но мъже като тебе не се женят за жени като мене.
— Да му се не види! Повярвай ми поне малко, Кейси. Откъде знаеш какъв мъж съм? Чуй ме, упорито момиче такова. Обичам те! Чуваш ли? Обичам те!
Всяка сричка беше произнесена високо и ясно и Кейси затрепери от щастие.
Но тя беше достатъчно умна, за да разбере, че няма бъдеще за една осъдена и един джентълмен, и точно това му каза.
— Ти не си вече затворничка, любов моя — отвърна Деър, с което я обърка. — Помилването ти е в джоба ми. Губернаторът Блай ми го даде, преди да напусна Сидни.
— О, Деър, Деър, наистина ли? Наистина ли съм свободна? Как го направи?
Радостта й беше заразителна и Деър я прегърна силно.
— Да, любов моя, сега си свободна и можеш да се омъжиш.
Внезапно щастието на Кейси се превърна в загриженост.
— Но твоите приятели — противопостави се тя, не съвсем убедена, — какво ще кажат те? Ами… семейството ти. О, Деър, не можем, не бива…
— Можем и ще го направим, любов моя, остави на мен. Освен това семейството ми е съгласно и никой друг няма значение. Това, което наистина искам да знам, е какви са чувствата ти към мене. Разголих душата си пред тебе, ти няма ли да направиш същото?
— Няма какво да крия, Деър — призна плахо Кейси. — Сърцето ми винаги е принадлежало на тебе. Дори когато мислех, че си арогантен, надут негодник. — Тя се засмя на смутения му поглед, който предизвикаха думите й. — Трябва да признаеш, че почти нямаше какво да обикна у тебе, когато се срещнахме. Много ти харесваше да ме тормозиш.
— Виновен съм — изчерви се Деър. — Това беше моят начин да се боря срещу растящото привличане помежду ни. Не исках да се влюбвам в тебе, но ти някак намери пътя към сърцето ми. Ще се омъжиш за мене, нали, Кейси?
Очите им се срещнаха и едно обещание без думи, обхванало времето и пространството, свърза душите им завинаги.
— Кога? — запита Кейси, усмихвайки се с трепет.
— О, любов моя, скоро. Колкото може по-скоро след Нова година. Знаеш ли, че утре е Коледа? Ти ми поднесе възможно най-хубавия подарък.
Пленявайки устните й, той я притисна към себе си. Тя извика от щастие и отвърна на целувката с безразсъдно отдаване, сигурна в любовта му. Пиейки от сладостта на устните й, Деър я подкани да се изправи.
— Ела, любов моя, стъмнява се. Нека се върнем в пещерата.
— Няма ли да си отидем у дома?
— Не и тази вечер. Аз съм много голям егоист и те искам само за себе си тази нощ. Когато се върнем във фермата, ще трябва да се държим по-прилично, докато не мине сватбата.
— Защо? — подкачи го Кейси. — Това нямаше значение преди.
— Хитруша такава — усмихна се Деър. — Сега ти си моята годеница и искам всичко да е съвършено. Ще направя възможното брат ми да няма за какво да ми прави забележки, докато не се оженим. Колкото и да ми е болно, не можем да бъдем заедно по този начин преди сватбата. Така че ела, любов моя, имаме цялата нощ пред себе си и не искам да пропусна нито миг от нея.
По-късно Деър уби едно уалаби и Кейси направи питки, а вечерята беше полята с обилно количество чай. Споделянето на храната с мъжа, когото обичаше, беше за нея като манна небесна и Кейси се закле, че никога досега не е яла нещо по-прекрасно. Но това, което последва, беше чиста наслада. Деър непрестанно я въздигаше до трепетен екстаз, учейки я на много начини да люби и да бъде любена, да дава наслада и да я получава. Беше невероятна нощ, такава, която и двамата щяха да запомнят. И докато засвидетелстваха един пред друг любовта си така, както всички любовници на света го правят от веки веков, никой от двамата не знаеше какви тъмни сили са се надигнали, за да ги разделят.
КНИГА ВТОРА
ДРЪЗКА ЛЮБОВ
1808–1809
11
Бен изтича да посрещне Кейси и Деър, когато двамата влязоха в двора, възседнали коня.
— Време беше вие двамата да се върнете — извика младежът с лек укор в гласа. — Ако татко не ме беше спрял, щях да тръгна към пещерата още на разсъмване.
Пурпур полази по шията на Кейси, смутена от мисълта какво щеше да завари Бен, ако беше нахлул в пещерата рано тази сутрин.
— Слава богу, че татко е проявил здрав разум — измърмори Деър, вдигайки очи нагоре.
Рой излезе от къщата и се присъедини към тримата в двора.
— Добре дошла у дома, Кейси. — Той се усмихна и хвана ръцете й. — Добре ли си? Нали не ти се е случило нещо лошо?
Видимата му загриженост стопли сърцето на Кейси и тя отвърна:
— Добре съм, господин Рой, наистина. Особено сега, след като Деър и аз…
И тя хвърли изпълнен с любов поглед към Деър.
— Това, което Кейси се опитва да каже, е, че се съгласи да се омъжи за мене — заяви той гордо.
— Прекрасно! — извика Бен. — Ако беше почакал още малко, аз щях да я поискам.
— На Кейси й трябва мъж, а не кутренце — пошегува се Деър.
— Чакай малко, братко — нацупи се възмутено Бен. — Ще ти покажа…
