Блай се усмихна.
— Точно това исках да чуя. О, знам, че имаше време, когато мислех, че ти и моята Бес… Но Бес никога няма да се съгласи да остане в колонията. Тя е добро момиче, Деър, и искам най-доброто за нея.
— Тя заслужава най-доброто, губернаторе — съгласи се Деър, питайки се как бяха излезли от темата за Кейси.
— Хм! Да — изкашля се Блай, смутен, че е изложил на показ нежните си чувства. — Но да се върнем към твоята млада дама. Помислих за нея и се разкъсвах между възможностите да й дам пълно помилване или облекчен режим. И още не мога да реша. Нещата много зависят от твоя отговор на следващия ми въпрос.
— Надявам се да отговоря задоволително, според възможностите си — отвърна Деър, изпълнен с надежди.
— Какво ще се случи с госпожица О’Кейн, ако бъде освободена? С други думи, какви са намеренията ти за това момиче?
Деър се поколеба само за миг.
— Ще се оженя за нея, ако ме иска, а имам причина да вярвам, че това е точно така.
— Ти разбираш, Деър, че докато не знам със сигурност какво си намислил, не мога да помилвам момичето и да го пусна самичко в този град на главорези. Разбрах, че е красива, и ако това, което ми каза за нейното престъпление, е вярно, тя е и абсолютно невинна. Но трябва да се оправям и с Корпуса на Нов Южен Уелс. Още я издирват, за да я разпитат във връзка с избягалия затворник Тимъти О’Мали. Казаха ми, че още е на свобода, въпреки че го търсят много щателно. И доколкото знам, Кейси О’Кейн още я няма.
— Губернаторе, този човек е бил тежко ранен. Сега или е вече мъртъв, или се е изгубил в гъсталака, или са го изяли дивите зверове. Кейси не знае нищо за него — излъга той.
— Имало е свидетел — изтъкна Блай.
— Ревнива затворничка, която искаше да дискредитира Кейси в моите очи, защото бяхме станали твърде близки. Ревността на Мег накара Кейси да избяга, от ревност Мег излъга за много неща.
— Всеизвестен факт е, че госпожица О’Кейн е изчезнала.
— Всъщност не е. Знам къде е. И баща ми знае.
— Ами украшенията и парите, които е откраднала?
— Това е лъжа — изфуча Деър. — Имам сериозни основания да смятам, че Мег е взела ценностите и нарочно е хвърлила вината върху Кейси. Малко е сложно, но всички се свежда до факта, че Мег е помислила, че ще си върне моята благосклонност, ако Кейси се махне от пътя й. Страхувам се, че сериозно е сгрешила, защото Мег не означава абсолютно нищо за мене. Вече й казах да си събира нещата.
— Искаш ли да повдигнеш обвинение срещу тази жена? — запита губернаторът Блай.
— Не — беше отговорът на Деър. — Не искам Кейси да пострада от всичко това, а тя вече преживя много. Желая на Мег със здраве да се възползва от нечестно спечеленото си богатство. Сигурен съм, че и баща ми мисли същото.
— Е, Деър, ще помилвам Кейси О’Кейн, макар да не мога да гарантирам за действията на Корпуса, когато там научат за това. Дните ми са преброени, моето момче. Това може да е последният официален документ, който подписвам. Изчакай навън, Деър, докато секретарят ми приготви помилването, за да го подпиша.
— Губернаторе, относно Робин Флечър…
— Не си насилвай късмета, Деър — предупреди го строго Блай. — Жената е едно, но Флечър е съвсем друго, Корпусът ще вдигне страхотен скандал, ако направя същото и за него. Страхувам се, че няма да отстъпят по този въпрос. Явно някой високопоставен иска земята на Флечър и аз не мога да направя почти нищо. Особено като се има предвид несигурното ми положение. Вдругиден е Коледа и съм сигурен, че Корпусът няма да направи нищо по въпроса с Флечър чак до Нова година. Това е цялата надежда, която мога да му дам. Времето трябва да е достатъчно и за да доведеш докрай плановете си относно госпожица О’Кейн.
— Коледа! — възкликна Деър. — Не съм се сетил. Весела Коледа, губернаторе, и ви благодаря. Оценявам всичко, което направихте за мене и Кейси.
Макар че копнееше да остане и да се бори за Робин, Деър разбра, че властта на губернатора не се простира толкова далече, и благоразумно не настоя.
Безброй мисли бяха обсебили ума на Деър, докато яздеше из улиците на Сидни, връщайки се към имението край Хоксбъри. Най-важното беше, че документът за помилването на Кейси беше скътан грижливо във вътрешния му джоб. Но предвид несигурното положение на губернатора той не знаеше дали документът е достатъчен, за да осигури свободата на Кейси. Докато не се оженеха и докато той не й дадеше закрилата на името си, нямаше да си отдъхне спокойно.
Когато двамата с Тим бяха пристигнали в Сидни по-рано този ден, бяха оставили конете си в къщата на Дрю Стенли. Сега той яздеше на север, възседнал собствения си кон, и водеше за юздата коня на Бен, който Тим вече нямаше да използва. Планът на Деър беше да спре първо в Парамата, за да види Робин и да му каже всичко, което се е разкрило междувременно. Робин щеше да бъде облекчен, научавайки, че Кейси е в безопасност и вече е свободна жена. На Деър не му беше приятно, че е получил помилване само за Кейси, докато приятелят му гние в затвора. По дяволите! Никак не му харесваше мисълта, че Робин е във властта на негодниците от Корпуса и е осъден за престъпление, което не е извършил. Който и да искаше земята му, желаеше да я получи на всяка цена, независимо от нечестните средства.
Когато Деър стигна до Парамата, сержант Граймз му каза, че е твърде късно, за да се види с Робин. Ядосан, Деър се запъти към къщи, където Рой нетърпеливо чакаше известие дали синът му е успял, или се е провалил в Сидни.
Рой изслуша без коментар всичко, докато Деър не млъкна. Тогава запита:
— Наистина ли смяташ да се ожениш за Кейси?
— Разочарован ли си, татко? Знам, че ти и Тед Маккензи мислехте, че някой ден ще се оженя за Марси.
— Подозирам, че ако наистина искаше да се ожениш за Марси, щеше да го направиш много отдавна — каза Рой, усмихвайки се. — Харесвам Кейси и с радост ще я приветствам като член на семейството. Ти наистина я обичаш, нали?
— Аз… да, татко, обичам я.
— Тя обича ли те?
— Така мисля… надявам се.
— Тогава със сигурност имаш благословията ми.
— Татко, ти разбираш, че семейството може да бъде отлъчено от обществото, ако се оженя за Кейси. Повечето от приятелите ни ще бъдат шокирани. Знаеш какво мислят семейство Маккензи за еманципантите.
— Сине, това няма да има никакво значение за истинските ни приятели. Сега върви да поспиш, за да можеш утре да доведеш Кейси. Струва ми се, че Бен вече няма търпение. А Кейси без съмнение се тревожи за приятеля си.
— Бих искал първо да се видя с Робин, но това копеле сержант Граймз настоя, че било много късно.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще отида лично до Парамата да видя Робин — обеща Рой.
Бъдни вечер е, мислеше Деър, докато яздеше към подножието на хълмовете на следващата сутрин. Конят на Бен вървеше търпеливо след неговия. Какъв ужасен момент за Робин да стои в затвора без ни най-малка надежда за правосъдие. Но поне Кейси беше в безопасност, помисли той с благодарност — тоест, докогато губернаторът Блай имаше власт. Деър се надяваше, че той ще се справи с този бунт също както и с предишния.
Оставяйки конете в селото на аборигените, за да продължи пеша, Деър стигна до пещерата, нямайки търпение да види Кейси и да й каже, че вече не е затворничка. Тъй като още не беше имал възможността да я помоли да му стане съпруга, той се надяваше да поправи това положение, и то незабавно. Нейното
