— Разбира се, скъпи — грейна тя, — трябва да определим дата за сватбата ни. Чу какво каза татко. Чаках достатъчно и търпението ми се изчерпва. Все се питах кога ли ще стигнеш до тази тема.
— Марси, никога не съм искал да те нараня и по едно време наистина исках да те направя своя съпруга.
— По едно време! За какво говориш?
— Срещнах една жена. Жена, която много обичам. Помолих я да се омъжи за мене.
Изведнъж сините очи на Марси загубиха невинния си поглед, заменен от убийствен блясък.
— Коя е тя? Коя е кучката, която те открадна от мене? Дъщерята на губернатора Блай ли е? Тя е доста стара за тебе.
— Не е Бес. Кейси е — отвърна Деър, понеже нямаше как да смекчи удара.
Макар че в действителност не беше предлагал брак на Марси, подразбираше се, че един ден те двамата ще се оженят.
— Кейси? Коя Кейси? — изсъска Марси, правейки се, че не разбира.
— Вече се запозна с нея, тя ни поднесе вечерята.
Лицето на Марси стана смъртнобледо и Деър помисли, че може да припадне, докато тя не се върна към живота с изблик на невиждан гняв.
— Затворничка! — изпищя Марси. — Ти си позволил на една осъдена курва да се вмъкне между нас? Отвратителен негодник! Предполагам какво е направила малката кучка, сигурно си е размахала опашката и ти си хукнал след нея като разгонен котарак. Тя вдигна ли си краката за тебе?
— Марси, не е точно така — протестира Деър, чийто гняв висеше на тънка нишка. — Обичам Кейси.
— Обичал я бил! Обичаш това, което е между краката й! Не можеш ли просто да вземеш каквото ти предлага и да забравиш за нея? Няма да ти го натяквам, скъпи. Всички мъже са донякъде неуправляеми.
— Марси, няма да ти позволя да говориш по този начин за Кейси. Тя е жената, за която ще се оженя.
— Колко благородно, Деър, но очевидно си забравил нещо. Тя е осъдена.
— Вече не е. Губернаторът Блай й даде пълно опрощение преди няколко дни. Тя е еманципантка и скоро ще бъде моя съпруга.
— Нищо от моите думи ли няма да промени намеренията ти?
— Абсолютно нищо.
— Никога няма да ти го простя, Деър — изрече Марси със стиснати зъби. — Ти ме съсипа. Кой мъж ще ме вземе сега?
— Ако говориш за девствеността си, Марси, тя не съществуваше. Ти си я загубила доста преди да легна с тебе.
— Не бъди груб, Деър, говоря за твоя… за любенето с теб. Никой не може да се сравни с тебе.
— Поласкан съм, но съм сигурен, че един ден ще си намериш мъж, достоен за твоята любов.
Отговорът й се загуби в изтрещяването на гръмотевицата, придружен от стрелкащи се в небето светкавици, и над главите им рукна пороен дъжд. Макар Деър да не беше особено доволен, като че ли Марси и Тед щяха да прекарат нощта тук, в имението.
Къщата най-накрая беше утихнала и в нея се беше настанила хладна атмосфера, когато двамата Маккензи се бяха убедили, че Деър напълно сериозно смята да се ожени за Кейси. Макар че самата Кейси с колебание се беше съгласила да се присъедини към семейството и гостите в приемната след вечеря, тя се чувстваше толкова неловко, че скоро се извини, че е уморена, и се оттегли. Деър се разтревожи, защото не беше оставал насаме с нея нито за миг, откакто се бяха върнали вчера, и не беше имал възможността да й поднесе подаръка си. Но се надяваше, че когато всички заспят, може да се промъкне незабелязано в стаята й.
Разхождайки се нетърпеливо напред-назад, докато не мина полунощ, Деър пъхна едно малко пакетче в предния джоб на ризата си и се запъти към вратата. Но тя се отвори пред него, преди да беше посегнал към дръжката, и една малка забулена фигурка се вмъкна в стаята му.
— Кейси? — прошепна той с радост, обгръщайки я нежно. — Ти ме изненадваш, любов моя. Не те очаквах тази вечер.
Дребната фигурка замря, после се дръпна рядко назад, заставайки близо до трепкащия пламък на свещта, за да разкрие самоличността си.
— По дяволите! Какво правиш тук, Марси?
— Не се сърди, скъпи — замоли се Марси. — Дойдох да ти припомня колко добре се чувстваме заедно, за да забравиш това налудничаво решение да се жениш за осъдена жена, за която не знаеш нищо.
— Върви си в леглото, Марси. Аз обичам Кейси. Няма изгледи да си променя намеренията.
— Може би ще успея да те убедя — измърка тя съблазнително, докато скриващото я наметало се смъкна по тялото й и легна като тъмна локва в краката й.
Деър ахна, когато слабата светлина разкри великолепната порцеланова плът, разкошна във великолепната си голота. Щръкналите розови зърна, увенчаващи млечнобелите гърди, и златистият отблясък между гъвкавите бедра накараха желанието да запулсира във вените му. Никой жив мъж не би могъл да остане безразличен пред такава невероятно примамлива женственост.
— Ти ме искаш, Деър — прошепна гърлено Марси. — Вземи ме. Забрави онази малка кучка, тя не е достатъчно добра за тебе. Явно те е омагьосала. Но ще ти го простя. Ти имаш нужда от съпруга като мене, жена от твоята собствена класа.
Думите й бяха катализаторът, който освободи вцепенените сетива на Деър. Той хладнокръвно вдигна наметалото от пода и го наметна на раменете й.
— Никога не съм искал да те наскърбя, Марси — каза той с равен тон, въздържайки се да я укори за оскърбителното й поведение. — Когато Кейси влезе в живота ми, вече никоя жена не означаваше нищо за мене. Лека нощ, най-добре е и двамата да забравим, че между нас нещо изобщо се е случило.
Докато говореше така, той я отвеждаше решително към вратата и преди да се усети, Марси се намери застанала в коридора пред една затворена врата. Кипейки в безсилен гняв, тя се отправи към собственото си изстинало легло.
В мига, когато вратата се затвори зад Марси, Деър изпусна остро дъх, разтърсвайки рамене, за да отпъди натрапчивия аромат на рози, оставен от нея. После излезе от стаята, потупвайки джоба си, за да се увери, че подаръкът му за Кейси е там. Намери вратата й незалостена и се вмъкна вътре. Стаята тънеше в тъмнина и Деър извади от джоба си кремък и да запали свещта. Кейси се събуди веднага.
— Боже господи, Деър, така ме изплаши! — изпъшка тя, хванала се за гърлото.
— Прости ми, любов моя. Просто трябваше да те видя — прошепна Деър, настанявайки се удобно на крайчеца на леглото. — Искам да ти се извиня за днес. Марси обикновено не е толкова неприятна, но аз ужасно я нараних.
Кейси простена, казвайки си мислено, че „неприятна“ едва ли е подходящо определение за грубото поведение на Марси Маккензи.
— Може би не съм подходящата жена за тебе — осмели се тя, предоставяйки му възможността да оттегли предложението си за брак, докато още имаше шанс.
— Ти си единствената жена за мене — възрази той. — Това е причината да съм с тебе сега. Имам подарък за своята любима.
— Коледен подарък? О, Деър, а аз нямам нищо за тебе — завайка се Кейси.
— Ти ми даде себе си, любов моя. Това е повече от достатъчно.
И той бръкна в джоба си и извади една малка кутийка, която постави нежно в ръката й. Кейси я загледа в продължение на няколко секунди, после впи очи в Деър.
— Отвори я, любов моя — каза той.
Треперейки от вълнение, Кейси вдигна капачето и извика стреснато. Сгушен в гънки от кадифе, в кутийка се криеше майсторски шлифован изумруд, обкръжен от диаманти. Гледката я остави без дъх.
— О, Деър, това е… невероятно! Но е много ценно. Не мога да приема нещо, което струва толкова много.
Макар че фермерите можеха да бъдат и заможни, все пак капиталът им обикновено беше толкова
