— Пусни ме или ще забия ножа — изсъска Кейси със стаена ненавист в зелените очи.
— Малка кучка такава! — изфуча ядосано Потър. — Откъде взе този нож?
— Не е твоя работа — отвърна дръзко Кейси. — Само помни, убила съм веднъж и нямам никакви угризения пак да убия. Казват, че втория път било по-лесно.
— Мога лесно да те обезоръжа — усмихна се зловещо Потър. — Твоята сила не може да се сравнява с моята.
— Разбира се, по-силен си от мене — съгласи се Кейси със сладък глас. — Но само да ме изнасилиш, се кълна, че по някакъв начин, когато най-малко го очакваш, ще ти отмъстя. Може да ми вземеш оръжието, но ще имам други под ръка. Може би ще те нападна, докато спиш, а може би когато влизаш в къщата, или… — Тя сви рамене. — Възможностите са неограничени.
— Не трябваше да вземам убийца в къщата си — изсумтя Потър. Понеже се убеди, че Кейси наистина е в състояние да извърши това, с което го заплашваше, възбудата му се изпари. Той се отмести и се изправи несигурно на крака. — Би трябвало да те набия.
— Хайде, давай — предизвика го дръзко Кейси, вдигайки брадичка. — Но това няма да промени нещата. Остави ме на мира и ще си изпълнявам задълженията, но само ако ме докоснеш…
Тя не продължи, но заплахата беше съвършено ясна.
— Подла курва! — изсъска Потър. — Какво те кара да мислиш, че си нещо изключително? Всички жени имат същото между краката си, някои може би са и по-добри от тебе. Чуй ме добре, Кейси О’Кейн, търпението ми си има граници.
Кейси вдигна рамене и думите му увиснаха злобно и безсилно във въздуха.
Следващите седмици се точеха с мрачно еднообразие. През деня не беше чак толкова лошо, защото Кейси си имаше домакински задължения, които изпълняваше възможно най-добре, за да не дава на Потър поводи за оплаквания, фактът, че той самият си имаше работа през деня, много помагаше за облекчаване на положението й. Макар че не се беше опитал отново да я насили, погледът на присвитите му очи я следваше навсякъде. Тя се държеше възможно най-дистанцирано, защото й беше съвършено ясно, че Потър не е престанал да я иска в леглото си. Беше ясно и че е страхливец, защото се боеше да се обърне с гръб към нея, към една убийца, чиито заплахи успешно го държаха на разстояние.
Когато лейтенантът се връщаше вечер, Кейси правеше така, че яденето му да е готово и да му го поднесе незабавно. След като раздигнеше масата, бързо се прибираше в убежището си. Понякога той я дразнеше много жестоко, друг път седеше нацупен и безмълвен, без да престава да й хвърля бегли погледи. Но засега се държеше на разстояние от нея, за което Кейси беше много благодарна. Не беше сигурна, че може да убие човек, независимо какво я е предизвикало.
В усамотението на мъничката си стая тя се чувстваше най-сигурна. Не заради Потър, а се усещаше запазена от собствените си мисли и копнежи. Деър! Споменът се сливаше със сънищата, когато тя извикваше пред мисления си взор любимото му лице и като свещ, горяща по-ярко и по-силно при вятър, и тя пламваше от припомненото удоволствие. Споделената им страст беше съвсем реална, беше толкова силна, че тя не можеше да я потисне — точно както не би могла да отрече любовта си. Тялото й се бунтуваше при възмутителната мисъл, че друг мъж може да я притежава така, както Деър, да я докосва по места, които само Деър познаваше. Разумът и инстинктът я предупреждаваха, че вече не съществува и най-малката възможност техният брак да се състои. Кой мъж, независимо колко е силна любовта му, ще чака една жена цели седем години?
Къде беше Деър сега, питаше се унило Кейси. Беше ли се върнал в имението заедно със семейството си, потънал в работа? Сещаше ли се понякога за нея? Кейси би останала изумена, както и много доволна, ако можеше да узнае, че мислите и копнежите на Деър много приличаха на нейните.
Деър не бе в състояние да напусне Сидни веднага след процеса на Кейси. Как би могъл да продължава обичайното си съществувание, когато жената, която обичаше, беше изправена пред всекидневни опасности? Той лесно узна къде живее лейтенант Потър и започна да го наблюдава, надявайки се да зърне Кейси, но за негово съжаление тя не се появяваше. Деър нямаше представа, че й е забранено да използва предната врата и може да излиза само в задния двор, опасан с висока ограда. Доколкото знаеше, Кейси не се беше отбивала в правителствения магазин, защото Потър всеки ден носеше у дома храна и припаси. Никой друг не влизаше и не излизаше от къщата.
Деър не беше стоял бездеен през изминалите седмици. Бе подал петиции до Джон Маккартър, до полковник Джонстън, до всички висши офицери в Корпуса, но резултатите бяха отчайващи. Молбите му останаха нечути. Той толкова пъти отиде в резиденцията на губернатора, че в крайна сметка му забраниха да стъпва в нея. Изтощен от усилията си, отпаднал от умора, Деър стигна до неизбежното заключение, че няма какво повече да направи за Кейси на този етап. Единственото възможно нещо беше да се върне във фермата, да помисли добре и внимателно да планира следващите си действия. Един разговор, случайно дочут на улицата, драстично промени плановете му.
Двама войници се подпираха на стената на резиденцията и си приказваха. Деър спря за миг до тях, когато дочу името на лейтенант Потър.
— Ще отидеш ли да патрулираш с лейтенант Потър утре вечер, Мур? — запита единият войник, редник с безсрамна физиономия.
— Да, а ти, Смит? — отговори Мур.
Той се беше надявал да прекара нощта с предпочитаната си проститутка, вместо да гони избягали затворници.
— Да, отивам, макар че никак не ми се ходи — оплака се Смит.
— Тези затворници са се научили да бягат в храсталаците и човек повече не ги вижда. Освен ако не оберат някой почтен човек или не откраднат някоя овца. Разбойниците са истинска напаст за колонията с тяхното незачитане на закона. Не обвинявам Корпуса, че иска да ги преследва докрай и да ги премахне.
— Не си единственият, който се оплаква от това патрулиране — изхили се мръснишки Мур. — Лейтенант Потър рядко излиза от къщата си, откакто му придадоха онази О’Кейн. Като го чуеш как говори за нея, тя толкова му била навита, че прекарвали цялото свободно време в леглото. Не бих имал нищо против едно такова горещо парче да си отваря краката и за мене. Нищо чудно, че не я изпуска от поглед.
— Май този път няма късмет — изгрухтя Смит. — Сигурно няма да го има няколко дни. Какво ще прави онази сладурана без него? Може да се опита да съблазни ефрейтор Фредерик, когото Потър оставя, за да… я пази.
Поради някаква необяснима причина тази забележка предизвика бурния смях на двамата войници, които се запътиха в противоположни посоки, оставяйки Деър овладян от непреодолимото желание да убие Потър. Възможно ли е това, което говореха войниците, да е вярно, запита се той мрачно. Нима Кейси доброволно е станала курвата на Потър? Не! Той отказваше да допусне подобно нещо. За да не полудее, трябваше да вярва, че Потър не притежава Кейси по начина, по който той я беше притежавал. Въпреки че бе опасно, Деър знаеше само един път, по който да научи истината. Трябваше сам да се срещне с Кейси. Едва тогава щеше да реши дали Потър заслужава да остане жив или не.
Следващият ден мина толкова бавно, че Деър едва ли не подскачаше от нетърпение. Застанал на безопасно разстояние, той проследи лейтенант Потър, докато извеждаше патрула си рано сутринта. Деър се надяваше, че избягалият затворник ще ги кара да го търсят из храсталаците поне няколко дни. Затова започна да се навърта около къщата на Потър, чакайки да се стъмни, за да предприеме каквото беше намислил.
Когато черното покривало на нощта наметна земята, Деър се приближи предпазливо към задната част на къщата. Оградата не беше никакво препятствие, той лесно я прескочи и се спусна безшумно на земята. Една лампа светеше в кухнята и Деър видя през прозореца Кейси да поднася чиния с храна пред един войник, чиито жестове бяха несъмнено много женствени. Въпреки едрата фигура на мъжа Деър веднага разбра причината за веселостта на Смит и Мур, когато говореха за ефрейтор Фредерик. Лейтенант Потър беше избрал най-подходящия човек, когото имаше на разположение, за да пази Кейси — такъв, който не се интересуваше от нея като от жена, но беше достатъчно силен, за да защити собствеността на своя началник.
Деър изчака със затаен дъх, докато ефрейторът се навечеря и отиде в приемната. Кейси бързо си свърши работата в кухнята и изчезна в стаята вдясно. Това беше всичко, което Деър искаше да разбере, и
