докосвате. Аз съм Марси Маккензи Пенрод, съпругата на Деър Пенрод.
— Ужасно ме уплаши — изръмжа Бърт и горната му устна се изви презрително. — Жалко, че мъжът ти не е тук. Щях да му се отплатя за раната. Седмици наред не можех да седна.
— Не знам за какво говориш — отвърна Марси.
— Червенокосата знае — ухили се мръснишки Бърт, опипвайки Кейси с алчни очи, докато отправяше към нея следващите си думи. — Мислех, че ти си жената на Пенрод. Не си ли достатъчно добра за него? Или му трябва повече от една жена? Защо любовникът ти се е оженил за госпожица Голяма Клечка Маккензи?
— Нищо не знаеш — защити се разпалено Кейси.
— Чух да се говори — възрази Бърт намусено. — Арти беше в Сидни, когато те съдиха. Чул, че младият Пенрод казал на всички, че си му годеница. След това разбрах, че се оженил за щерката на стария Маккензи. Това копеле не знае какъв късмет има, да чука две жени.
— Как смееш да говориш такива мръсотии! — изригна Марси; очите й хвърляха сини пламъци.
— Огнена малка кучка, а, Арти? Честита да ти е, приятел. Червенокосата е моя. Разбира се, ще трябва да делим с другите, но и за нас има достатъчно.
— Ами Големия Джон? — запита Арти, облизвайки се. — Той ще дойде на срещата, както говорихме.
Бърт се намръщи.
— Него го остави! Ще съсипе жените тоя кучи син, ако ги докопа първи.
— Не съм страхливец, обаче със сигурност не искам да си имам работа с това огромно копеле. Казвам да вземем жените, преди да е дошъл тук.
— И мене ми се иска още сега да ги опънем, обаче един от двама ни трябва да стои нащрек. Много е опасно да го правим тук, на пътя, можем да мине някой А и не ми харесва, че е много близо до фермата на Маккензи. Ще вземем жените с нас. Хайде момчета — извика той към другарите си.
— Ами фургонът? — запита някой. — А биволът?
— Остави ги. Фургона не го бива, а биволското месо е много жилаво за ядене. — Следващите му думи бяха отправени към Кейси и Марси. — Идвате с нас.
Притиснали се една към друга, за да потърсят опора, двете жени отказаха да помръднат от място, твърде шокирани, за да повярват, че това се случва именно на тях. Жестокото смушкване на Бърт раздвижи Кейси.
— Ти си полудял! — изпъшка тя, извивайки се, за да се измъкне от хватката му. — Не тръгвам никъде с тебе, и Марси също. Само почакай Пенрод и Маккензи да разберат какви си ги свършил!
— Кейси е права — изчурулика Марси, събрала смелост. — Полковник Джонстън и татко са много добри приятели. Корпусът ще започне да претърсва гората веднага щом разберат за нас.
— Кучката има право, Бърт — съгласи се Арти, почесвайки брадичката си под рошавата растителност върху нея.
— Никой няма да ни намери там, където отиваме — намръщи се Бърт. — Още не са ни открили и сега няма да ни намерят. Откакто Големия Джон и приятелчетата му се присъединиха към нас, ни бива повече от червените мундири. И няма да оставя жените. Време е да си имаме собствени курви. Дори Големия Джон ще се съгласи.
И той се изкикоти мръснишки, докато останалите разбойници започнаха да изчезват в храсталаците, оставяйки Арти и Бърт да се справят с двете жени.
Докато двамата стояха и спореха, а останалите се отдалечаваха, Кейси видя, че има възможност да избяга, макар и много малка. Като хвана Марси за ръката, тя произнесе само една дума: „Бягай!“ Реагирайки инстинктивно, Марси сякаш полетя, следвайки плътно Кейси. Ако успееха да стигнат до гората, щяха да имат макар и слаба възможност да се скрият. Кейси започна да се задъхва, дрезгавото дишане на Марси звучеше в ушите й като гръмовен екот. Шумът откъм преследвачите ставаше все по-силен, но Кейси не се осмеляваше да погледне назад. Дивият им бяг към свободата им даваше шанс да се изплъзнат. Пред тях се очертаваше спасителен гъсталак; сърцето на Кейси бумтеше, пулсът й препускаше, докато се стремеше към свободата си. Зад нея, вече стигнала предела на издръжливостта, Марси внезапно се спъна и падна.
— Марси! — извика Кейси и паниката стегна във възел гърлото й. — Тичай, моля те!
— Не мога — изхлипа Марси отчаяно. — Спасявай се.
— Не! — отказа упорито Кейси. — Нека ти помогна. Можеш, хайде, само няколко крачки ни остават до гората.
Пренебрегвайки увещанията на Марси, Кейси я накара да се изправи и започна да я бута пред себе си въпреки факта, че би се справила много добре, ако тичаше сама. Но вродената й доброта й оказа лоша услуга. Едва-що Марси се изправи на краката си, и Бърт и Арти ги сграбчиха изотзад.
— Кучка такава! — изсъска Бърт, задъхан от усилието. — Да не мислиш, че толкова лесно можеш да избягаш?
Кейси трепна, пръстите на Бърт, които я стискаха ужасно силно, изкараха сълзи на очите й. Когато той я удари, в главата й избухнаха звезди и очите й се замъглиха. След миг обаче тя се освести и започна пак да се дърпа. Този път обаче нямаше спасение, двете с Марси бяха завлечени навътре в храсталаците. Биволът остана зад тях, доволно дъвчейки високата трева, която растеше покрай пътя.
Потънала в нещастието си, Кейси трепереше под мокрото наметало. Не само студът я хвърляше в отчаяние. Тормозеше я мисълта какво ще стане с тях, когато Бърт и приятелят му се срещнеха с разбойника, наричан Големия Джон. Той сигурно беше някакво чудовище, щом внушаваше страх у мъже като Бърт и Арти.
Кейси бързо се умори, докато се тътреше из храсталаците, безмилостно влачена от Бърт. Съдейки по отпуснатите рамене на Марси, и тя не беше по-добре. Но тя поне нямаше допълнителния товар на бременността. Неуспешният порив към свободата беше струвал скъпо на Кейси, изцеждайки жизнената й енергия. Тя знаеше, че краят на силите й бързо наближава, и се питаше какво ли щеше да направи Бърт с нея, когато вече не успееше да следва бързите му крачки. Всеки път, когато се спънеше, това й костваше жестоко смушкване и тя всеки момент бе готова да повърне.
Точно когато Кейси усети, че е дошъл краят на силите й, стигнаха до малка полянка, на която растеше високо Дърво, и Бърт спря там.
— Стигнахме — обяви той.
Дишайки накъсано, Кейси предпазливо се огледа наоколо. Някои от останалите разбойници също бяха пристигнали и седяха на мократа земя в очакване. Какво чакаха — за това Кейси нямаше ни най-малка представа. Но скоро разбра.
— Къде е Големия Джон? — запита Бърт.
— Още не е дошъл — отвърна някой.
Кейси изведнъж се озова грубо блъсната на земята.
— Почивай си, докато можеш. Като дойде Големия Джон, няма да имаш време за почивка.
И разбойникът се изсмя просташки.
— Трябва ли да чакаме Големия Джон? — изхленчи Арти, оглеждайки жадно жените. — Знам, че искаш червенокосата, мене пък русата ми харесва. Твърд съм като камък още откакто ги видях.
— Първо трябва да ме убиеш — предизвика го Кейси с престорено храбър тон.
Колкото и да я искаше, Бърт беше намислил за нея нещо по-извратено. Откакто Големия Джон се беше присъединил към тях, Бърт бързо губеше контрол над бандата си за сметка на авторитета на едрия мъжага и това не му харесваше. Търсейки начин да спечели благоволението на едрия ирландец и да го накара да се съобразява с него, Бърт помисли, че жените са идеалното решение. Колкото и да не харесваше идеята да се откаже от червенокосата, той смяташе да предостави на Големия Джон да си избере една от двете жени и сам да се задоволи с другата. По един или друг начин тази червенокоса кучка щеше да си получи заслуженото за неговите страдания. Още усещаше болка на мястото, откъдето беше изваден куршумът; операцията беше направил един от неговите хора.
— Реших да изчакам Големия Джон — каза Бърт. Гримаса на остро разочарование разкриви лицето на Арти. — Искам това едро копеле да ни бъде задължено. Без съмнение, и той е загорял за жена след толкова време. Нашият „специален подарък“ сигурно ще му хареса достатъчно, че да не ни пречупи вратовете. Приятелчетата ни много се впечатляват от височината и дързостта му, а това хич не ми е приятно.
— Както кажеш, Бърт — изрече намусено Арти, — но дяволски трудно ще ми бъде да го чакам. Ами ако
