Устата на Кейси се открехна.
— Ба… баща ти е уредил да ме помилват? Сигурна ли си? — Абсолютно.
— И да облекчат режима на Робин? — Защо повтаряше това? — Защо Деър не ми го е казал?
— Трябва да питаш него.
Внезапно Кейси прозря истината и тя се стовари на раменете й като оловна тежест. Женитбата с Марси е била част от сделката, за която беше намекнал Деър. Свободата на Кейси срещу името на Деър! Господи! Той не я беше излъгал. Нейната свобода и облекченият режим на Робин бяха пряк резултат от брака му с Марси. Ужасно я заболя, когато осъзна, че нищо от това нямаше да се случи, ако тя не бе попаднала на Тим и не беше поискала помощта на Робин. Ако знаеше за жертвата, която Деър бе направил заради нея, никога не би го допуснала. Това ли е причината, поради която Деър крие истината от нея? Внезапно Кейси прозря смисъла в думите на Марси. Наистина има огромен дълг към тази жена, който би могла да изплати само ако напусне имението и излезеше от живота на Марси. Освен това бременността й сама по себе си не беше ли достатъчна причина да замине?
Накрая тя каза:
— Ти си абсолютно права, Марси. Дължа ти повече, отколкото мога да ти се отплатя. Ако знаех истината, никога нямаше да се върна тук. И ако щеш вярвай, но вече бях решила да замина, преди Деър да се е върнал. Ще го направя веднага.
Веждите на Марси се вдигнаха с четвърт инч. Трудно й беше да повярва, че Кейси ще си замине по собствено желание. Само за да се увери, че тя няма да си промени решението, Марси реши да подслади сделката.
— Не съм чак толкова безсърдечна, Кейси. Искам Деър да ме обикне, а ако ти си тук, това е невъзможно. За да ти покажа, че не ти желая злото, искам да ти помогна. Би ли искала да си отвориш някакво магазинче в Сидни? Мога да ти осигуря средства да го направиш. И двете сме жени, знам колко неизгодно ще бъде да живееш сама в Сидни, без да има от какво да преживяваш. Деър ще ме намрази за цял живот, ако ти се случи нещо лошо.
— Ти си твърде любезна — забеляза сухо Кейси. — Не искам парите ти. Мога сама да се грижа за себе си.
— Настоявам — каза твърдо Марси. — Това е най-малкото, което мога да направя.
— Не… аз… — заекна Кейси, връхлетяна от внезапна мисъл.
Защо да не приеме помощта на Марси? Скоро ще трябва да издържа дете. То заслужаваше да му се даде шанс. Ако нямаше средства, какво щеше да стане с нея и детето й? Да моли семейство Пенрод за помощ — не можеше и дума да става, защото направеното от тях за нея беше повече от достатъчно. Беше повече от това, на което тя имаше право да се надява.
— Ако наистина искаш да помогнеш, Марси, тогава приемам — изрече Кейси, преглъщайки гордостта си. — Молбата ти да си замина е напълно основателна, и аз ти го дължа заради свободата си. После може би ти и Деър ще… ще постигнете нещо в брака си.
— Ти си умна, Кейси. По-умна си, отколкото те мислех. Не ти се сърдя, задето… си обичала съпруга ми, и ако някога ти потрябва помощ, само ми кажи. Сега — произнесе тя щастливо — трябва само да вземем парите, които ти обещах. Утре ще ме придружиш до имението Маккензи. Татко пази парите, които ми останаха от мама.
Тази нощ беше най-трудната, която Кейси беше преживяла от заминаването на Деър досега. Питаше се дали Робин знае за саможертвата на Деър в негова полза. Може би не, реши тя, защото и той като нея никога не би го допуснал. Собствената й вина беше огромна и именно тя бе причината, поради която Деър й беше спестил истината, предположи Кейси. Животът беше толкова несправедлив. Тя знаеше, че Деър я обича, колкото и абсурдно да й се струваше сега. Ако не беше навременната намеса на Марси, тя щеше да бъде пленница на страстите на лейтенант Потър. Тази жена заслужаваше да получи шанс да спечели любовта на Деър. Единствената утеха на Кейси беше неговото дете, което растеше под сърцето й. Никой не можеше да й отнеме това, помисли тя, обгърнала леката издутина на корема си.
Заспа чак на разсъмване. През дългите часове между полунощ и зората тя реши да не казва на Бен и Рой, че заминава, за да не оспорват решението й. Междувременно щеше да придружи Марси до имението Маккензи, както тя беше пожелала. След това щеше да поеме живота си в собствените си ръце.
Марта протестира разпалено, когато на следващия ден Кейси обяви решението си да отиде заедно с Марси до имението Маккензи.
— Тази жена те мрази, Кейси. Не й вярвам. Вземи Робин със себе си, ако трябва да отидеш.
— Мисля, че сме подценили Марси — забеляза Кейси, с което смая Марта. — Тя… има причина да ме мрази. Разглезена е и е свикнала да получава каквото си поиска, но животът й съвсем не е лесен, откакто Деър я доведе тук.
— Да не си се побъркала? Тази жена си умира да те тормози. Какво е направила, че да спечели доверието ти?
— Аз… не мога да ти го обясня, Марта. Каквото и да кажеш, отивам с нея.
— Двете не бива да ходите никъде сами — настоя Марта. — Снощи Бен каза, че разбойници бродели наоколо. Не минава ден да не оберат някого.
— Прекалено много се притесняваш — укори я Кейси, докато вземаше наметалото си и се отправяше към вратата. — Ще се върнем, преди да си усетила.
18
Унилото сиво небе и ниско надвисналите облаци не можеха да разсеят тежестта в гърдите на Кейси, докато Марси умело караше фургона по утъпкания път покрай река Хоксбъри. Като знаеше, че сама е причината Деър да се ожени за жена, която не обичаше, и за неизмеримото му нещастие, усещаше се така, сякаш нож беше забит право в сърцето й. Вината щеше да я преследва до края на живота й. Слава на бога, че имаше детето на Деър; то щеше да й напомня за любовта, която бяха споделяли. Парите на Марси щяха да влязат в употреба, с тях тя щеше да се устрои в Сидни и да издържа детето си.
— Кейси, внимавай — изрече остро Марси. — Когато стигнем имението Маккензи, ще ме изчакаш отвън във фургона, докато говоря насаме с татко. Няма да се бавя.
Кейси кимна замаяно. В деня, когато Деър замина, цялата й енергия беше угаснала. Ако не беше детето, което носеше…
Пътят, по който вървеше фургонът, беше пуст, от едната страна течеше Хоксбъри, а от другата се редуваха гъсти гори и непроходими храсталаци. Макар Кейси да нямаше търпение всичко това по-бързо да свърши, биволът едва пристъпяше. С нарастващо притеснение тя усети как ситен дъждец заваля от оловното небе, мокреше я и увеличаваше унинието й.
— По дяволите! — измърмори Марси. — Сега ли трябваше да завали? Ако можехме да накараме бивола да върви по-бързо…
Думите замряха в гърлото й, заменени от див вик на ужас.
Кейси подскочи на мястото си. Ръцете й се вдигнаха към устата, за да заглушат писъка й, когато няколко брадясали, дрипави мъже изскочиха от храсталаците и обградиха фургона.
— Я виж ти какво сме си имали тук!
— Не! — извика Кейси, разпознавайки в дрипавия разбойник мъжа, който два пъти се беше опитал да я изнасили.
Онзи, когото Деър беше прострелял при втората им среща край пещерата.
— Виждам, че ме позна — озъби се Бърт в пародия на усмивка. — Доста време те чакам, момиче.
— По… познаваш ли този мъж, Кейси? — запита Марси, като се притисна панически в нея.
Дишайки плитко и бързо, Кейси кимна.
— Този… този тип и приятелите му ни нападнаха по пътя между Сидни и Парамата. Надвиха Рой, но Деър и Бен дойдоха навреме, за да… за да не им позволят да ни изнасилят двете с Марта. Втория път…
— Млъквай и слизай долу — заповяда троснато Бърт и посегна да хване Кейси за ръката.
Тя се спусна тромаво на земята, а Марси я последва, когато партньорът на Бърт, Арти, я издърпа грубо от капрата.
— Какво означава това? — изсъска презрително Марси, борейки се да се освободи. — Не смейте да ме
