Страхувам се, че са се загубили някъде в планините. Ако не бях ранен, и аз сега щях да бъда с тях.
— Слава на бога, че си бил ранен — извика разгорещено Бен. — Много хора не се върнаха от Сините планини. Други се губиха с месеци, дори с години. Много сме задължени на Милт, задето се е грижил за тебе.
— Страхувам се, че не бях много доволен, че останах — призна Милт, отправяйки виновна усмивка към Деър. — Но както излезе, ние с Деър сме били късметлиите.
— Добре дошъл и остани при нас колкото искаш, Милт — изрече Рой с благодарност.
— Благодаря, господин Пенрод, но по-добре е веднага да се върна в Сидни и да съобщя на властите. Може би, когато дойде пролетта, ще тръгна да търся изчезналите изследователи.
— Най-напред хапни и се освежи — посъветва го Рой. — Ще помоля някого да те откара в града с фургона.
— На драго сърце приемам — отговори Милт с усмивка. — Чувствам се така, сякаш съм вървял цял един живот.
Докато Деър и Милт поглъщаха поднесената им храна, Рой се въртеше нервно. Никак не му се искаше да казва на Деър за смъртта на Кейси. А предвид сериозното състояние на Марси беше напълно възможно болестта да я сломи. Щеше да бъде горчив удар за сина му, помисли той, след като беше преживял такива изпитания в планините. В края на краищата самият Деър подхвана темата.
— Къде е Кейси, татко? Още е при вас, нали?
Най-голямата тревога на Деър през седмиците, които прекара на легло, беше не собствената му безопасност, а тази на Кейси. След последната им среща в нощта, преди да замине, той се страхуваше, че тя може да е решила все пак да се махне оттук.
Погледът, който си размениха Рой и Бен, внезапно смрази сърцето на Деър. Усещайки, че се надига семейна криза, Милт се извини и отиде да се преоблече в дрехите, които Бен предвидливо му беше осигурил.
Гласът на Деър проряза настъпилата тишина:
— Какво криеш, татко?
Докато Деър слушаше разказа за ужасната трагедия, Марси се посъвзе, разбирайки в пристъп на внезапно прозрение, че умира и всичките й интриги са били напразно. Погледът й се фокусира върху баща й, който не се отделяше от леглото й.
— Татко — изстена тя отпаднало.
— Дъще? — отзова се Тед, преглъщайки сълзите си. — Тук съм.
— Умирам ли?
— Лекарят скоро ще дойде — отговори той уклончиво.
— Кажи ми, татко, не ме е страх.
— Никой от нас не е господ, дъще. Ако ми беше по силите, нямаше да страдаш. Какво се случи с наметалото, което ти купих? Не го носеше, когато се натъкнахме на тебе вчера сутринта.
Крайно изтощена, Марси затвори очи, изпитвайки огромна вина. Ако трябваше да умре, не искаше да се изправи пред Създателя с грях, опетнил душата й. Трябваше да каже на баща си истината за Кейси, докато още имаше дъх в гърдите си.
— Татко, за Кейси…
— Не се измъчвай, дъще. Ще ми кажеш по-късно.
— Не може и да няма по-късно. Съжалявам за всичко, татко.
Мислейки, че Марси намеква за това, че беше накарала Деър да се ожени за нея в замяна на освобождаването на Кейси, Тед отвърна:
— Ти направи благодеяние на тази жена, дъще. Тя беше помилвана и позна малко свобода преди смъртта си.
— Не, татко, тя… не е…
Гласът й секна, хриптенето в гърдите не й позволяваше да говори. Ако Деър беше тук, помисли тя, започвайки да се унася.
И тогава, като по някакво чудо, желанието й се изпълни, Деър коленичи до нея. Беше брадясал, облечен в дрипи, но Марси би познала любимото му лице навсякъде и винаги. Ако подозренията й бяха верни, значи животът й си отиваше и тя имаше много малко време, за да разясни нещата с Деър. Той имаше право да узнае за съществуванието на детето си.
— Деър… ти се… върна.
— Тук съм, Марси. Трябва да се оправиш — каза той, дълбоко трогнат от тежкото й състояние.
— Страхувам се… че е… много късно — изпъшка болезнено Марси. — Искам… да ми простиш.
— За каквото и да е, прощавам ти.
— Кейси…
— Какво за Кейси? — запита той остро. — Има ли нещо, което трябва да знам?
— За бога, не я измъчвай! — укори го Тед. — Не виждаш ли, че…
— Всичко е… наред, татко. Трябва… да кажа на Деър… Кейси не е…
— Какво да ми кажеш? Кейси не е какво?
— Прости ми. Иди потърси…
Изведнъж дъхът й замря, стегнат в гърдите като пленена птица, и тя не можа да отрони нито дума повече. Само силното хриптене и измъченият дъх, излизащи от посинелите й устни, свидетелстваха, че е още жива.
— Какво искаше да каже? — запита Деър, поглеждайки към Тед за някакво обяснение.
— Тя не е на себе си от треската — обясни скръбно Тед. — Мисля, че съжалява, задето… задето настоя да се омъжиш за нея, докато всъщност си обичал Кейси.
Когато Рой каза на Деър всичко, което знаеше за отвличането на Кейси и Марси, както и оскъдните факти около смъртта на Кейси, той отказа да повярва, че жената, която обичаше, е мъртва. Нямаше ли да почувства със сърцето си, ако неговата любов вече не пристъпваше по земята? Първата му мисъл беше да се втурне в стаята на Марси и да изтръгне истината от нея, докато Рой не му каза колко болна е съпругата му. Пневмония, както подозираше, докарана от силната простуда. Те знаеха от години, че дробовете на Марси са отслабени, защото като дете често беше боледувала от простуди и възпаления в гърдите.
Забелязвайки, че тя е изпаднала в безсъзнание, Деър нерешително излезе от стаята, но не преди да получи от Тед обещанието, че ще го повика в мига, когато Марси се свести. Чакайки този миг, той се изкъпа, смени дрехите си и се отпусна в леглото за толкова нужната му почивка. Кракът му пулсираше болезнено поради дългия преход до дома и той знаеше, че ще мине още много време, преди да може да си служи с него.
За голямо съжаление на Рой Деър упорито отказваше да приеме смъртта на Кейси, изказвайки намерение да тръгне да я търси, след като се наспи тази нощ. Щеше да вземе Робин и Бен, стига да са съгласни, и Бърлу, който да търси следите. Месеци наред не беше мислил за нищо друго освен за Кейси, колко много я обичаше и колко силно имаше нужда от нея. Последната им нощ беше същински екстаз, много повече, отколкото някога се беше надявал или изживявал. Той беше стигнал до решение през изминалите дълги и самотни дни и нощи в планината, страдайки от болка, студ и глад, без никаква друга компания освен Милт.
Не можеше да живее без Кейси, без любовта й, без нейната нежност. Дори това да означаваше, че трябва да напусне имението Пенрод, за да живее някъде другаде, той смяташе да отведе Кейси и да живее с нея извън ограниченията на обществото. Нямаше значение, че равните нему щяха да го отбягват, че Марси и баща й щяха да го презират, стига да имаше любимата жена до себе си. Може би щяха да се върнат в Англия, стига Кейси да пожелаеше. Можеха да си устроя дом при дядо му, който със сигурност щеше да ги приеме добре. Последната му мисъл, преди сънят да го завладее, беше, че Кейси е жива и отчаяно се нуждае от него.
На следващата сутрин Робин пристигна заедно с доктора — осъден лекар, депортиран тук, защото в пияно състояние беше направил операция на един лорд. Пациентът му починал и вбесените роднини се погрижили докторът да бъде арестуван за убийство. Процесът му бил светкавичен, присъдата —
