депортиране. Беше пристигнал в Нов Южен Уелс едва преди шест месеца.
Независимо от героичните му усилия Марси умря в ръцете на баща си малко след като лекарят дойде, без дори да дойде в съзнание. Изтощените й дробове се предадоха, освобождавайки я от страданията. С нея умря и истината за Кейси.
Деър не беше на себе си от мъка. Макар че оплакваше ненавременната смърт на Марси, тревогата за Кейси беше на първо място в съзнанието му. Съпругата му беше мъртва, никой не можеше да й помогне. Но Кейси имаше нужда от него, ако беше жива, в което той твърдо вярваше. Той остана у дома, колкото да погребе Марси до майка й в имението на Маккензи, преди да тръгне да търси Кейси. Бен, Робин и Бърлу го придружиха. Усилията на Рой да го разубеди претърпяха провал, той искаше синът му да не тръгва на път, докато счупеният му крак е толкова зле. Въпреки всички мрачни перспективи, четиримата мъже, нарамили торби с най-необходимото, потеглиха още на следващия ден след погребението и навлязоха пеша в гората близо до мястото, където бяха намерили бивола и празния фургон.
21
Кейси потрепера, усещайки мънистените очички на Бърт да се спират върху нея. Скоро щяха да тръгнат, за да се срещнат с Дан, и тя щеше завинаги да се освободи от противната компания на разбойника. Двамата с Арти бяха най-отблъскващите създания, които някога беше срещала. Един-двама от другите бяха що-годе поносими, но Кейси беше убедена, че само фигурата на Големия Джон я пазеше да не бъде изнасилена или от нещо по-лошо. Вече беше решила, че ще самоубие, преди да позволи на някого от тях да я докосне.
Дойде време да напуснат импровизирания лагер на полянката и Кейси се държеше близо до Големия Джон, обкръжен и пазен от своите другари. Трябваше да вървят почти цял ден, докато стигнат мястото, където трябваше да се срещнат с Дан и да вземат рома, даден от Пенрод. В ума на Кейси не се мяркаше и сянка от съмнение, че скоро ще бъде свободна. Тя предполагаше, че Марси вече е стигнала у дома и е потвърдила думите на Дан. Въпреки по-ранното си решение да напусне имението Пенрод, Кейси щеше да бъде повече от доволна да се върне у дома, при хората, които се интересуваха от нея. Поне да се сбогува с тях.
— Добре ли си, момиче? — запита Големия Джон, когато Кейси се препъна в един корен.
— Добре съм, Джон. Но нямам търпение да се прибера у дома. Не че не съм ти благодарна — добави тя бързо, не искайки да обиди добродушния гигант, който бдеше над нея.
— Разбирам те, момиче. Не биваше да тръгваш сама в гората. Скоро ще бъдеш при мъжа си.
— Той не ми е мъж — възрази Кейси.
— Носиш детето му, нали? Бъди търпелива, момиче, нещата ще се изяснят.
Кейси не отговори, не искаше да лишава Големия Джон от романтичната му представа, че двамата с Деър един ден ще се съберат. Докато Марси беше жива, това нямаше изгледи да се случи.
Групата внезапно спря, когато Дан изскочи от гъсталака, с което ги изненада.
— Няма ром — каза той намусено.
Играеше ролята си безупречно, като същински актьор.
— Какво говориш? — запита Арти с войнствен тон. — Разбира се, че има.
— Няма, казвам ти.
— Може би ще е по-добре да ни кажеш какво стана — заповяда Бърт със заплашителен глас. — И ако лъжеш, няма да доживееш да го кажеш на друг.
— Не лъжа — произнесе убедително Дан. — Занесох съобщението на Пенрод, обаче тях не ги интересува.
— Не! — извика Кейси, смутена и наранена. — Не е вярно! Той лъже.
— Млъквай! — озъби се Бърт през рамо. — Остави Дан да продължи. Аз ще преценя дали лъже или не. С кого говори, приятел? Видя ли онази Маккензи?
— Видях я, но говорих с Деър Пенрод — каза Дан, следвайки инструкциите на Марси. — Той каза, че жена му се е върнала и само това го интересува. Каза, че червенокосата била курва — додаде лукаво.
— Деър е на експедиция в Сините планини — каза Кейси предизвикателно. — Не може да си говорил с него.
— Върнал се е — отговори Дан, придавайки си обидено изражение. — И не лъжа. Бащата също не те иска. Поне отказа да подели рома си с нас.
— Каза ли им, че е бременна? — запита Големия Джон, разярен от безсърдечното отношение на семейство Пенрод към Кейси.
— Да, казах им — кимна Дан, — но не се трогнаха. Казаха съвсем ясно, че не щат копелета в семейството.
Кейси отпусна рамене, унижението смразяваше кръвта й. Почувства как й се повдига от отчаяние, на лицето й се изписа смаяно неверие. Сякаш беше получила удар право в лицето. Ако масивната ръка на Големия Джон не я беше подкрепила, краката й сигурно нямаше да я удържат изправена.
— По дяволите! — изрева Бърт, излязъл от кожата си. — Значи казваш, че няма да получим ром?
— Тръгнах веднага, за да донеса съобщението, вместо да стоя и да ви чакам да се покажете на уговореното място. Знаех, че ще се ядосаш много.
— Всичко това е заради нея! — разбесня се Бърт, размахвайки юмрук към Кейси. — Ще си платиш, кучко. Трябваше да се сетя, че Пенрод няма да платят за една курва. Време е да ни се отплатиш за всичките ядове и да си спечелиш издръжката. Ще си взема моя дял сега.
Когато Бърт скочи към Кейси, Големия Джон я избута зад себе си и го възпря.
— Първо ще си имаш работа с мене — предизвика го той, забил в земята два крака, подобни на два дъба.
Приливът на гняв накара Бърт да изгуби самообладание, заслепи мисълта му и той пренебрегна ръста и силата на Големия Джон. Нищо друго нямаше значение, само желанието му да накаже Кейси и в същото време да засити страстта си. Той я обвиняваше заради това, че беше лишила него и другарите му от така необходимия им запас от ром, искаше тя да страда, задето беше обърнала Големия Джон против него.
— Не можеш да ме спреш, копеле такова! — изсумтя той, посягайки към ножа, запасан на колана му. — Не ме е страх от тебе.
Като бутна внезапно Кейси на земята, Големия Джон реагира моментално, не вярвайки, че Бърт ще дръзне да го предизвика. Той сигурно беше полудял, за да предприеме такова необмислено действие.
Кейси наблюдаваше с разтуптяно сърце как Големия Джон, изненадващо подвижен за едрия си ръст, сръчно отби първото нападение на Бърт. Заслепен от гняв, Бърт изрева, отдръпвайки се назад за нова атака. Но неконтролируемият му темперамент го подведе и той се спъна, падайки по лице. Прострян в калта; разбойникът остана да лежи неподвижен, с лявата ръка протегната напред, а дясната притисната под тялото му.
Изправяйки се колебливо на крака, Кейси щеше да се доближи до проснатото тяло, ако Големия Джон не я беше дръпнал.
— Стой настрана, момиче, тоя дръвник може да се преструва.
Кейси се дръпна, но й се струваше, че Бърт едва ли се опитва да заблуждава някого. Гневът му би го вдигнал на крака за ново нападение. Но вместо това той лежеше неподвижно, само крайниците му от време на време потрепваха. Големия Джон го бутна с върха на ботуша си, преобърна го и шокираното ахване на Кейси накара останалите да се стълпят край тях.
Острието на ножа, който ръката му още стискаше, беше пронизало плътта му близо до сърцето. Падайки на колене до него, Големия Джон измъкна ножа и се взря смутен, когато силен поток от кръв плисна и оцвети земята в червено. Действайки по инстинкт Кейси откъсна долния волан на фустата си и го подаде на едрия ирландец, за да запуши раната.
— Мъртъв ли е? — запита тя с приглушен глас.
— Не, но скоро ще умре — измърмори Големия Джон, докато наблюдаваше безпомощно как потокът на живота изтича от гърдите на умиращия разбойник.
Другарите му също видяха как дъхът напусна тялото на Бърт в една последна потрепваща въздишка.
