— Умря — изрече обвинително Арти, хвърляйки убийствен поглед към Големия Джон. — Ти го уби.
— Сам си го изпроси — отвърна ирландецът.
— Какво ще правим сега? — изхленчи Арти. — Бърти ни беше водачът.
— Нека Големия Джон да заеме мястото му — предложи Дан. — Няма друг достатъчно умен.
— Да — съгласи се един от другарите на Големия Джон. — Само него признавам. Вие какво ще кажете, приятели?
Само след миг се възцари единодушно съгласие и Кейси си отдъхна успокоено, когато Арти не протестира. Не само той се боеше от силата на Големия Джон.
— Така да бъде — съгласи се сухо едрият мъж. — Нека да погребем това нещастно копеле.
— Ами аз? — запита Кейси, докато разбойниците копаеха.
— Ще те отведа у дома, където ти е мястото, момиче. Трябва някой да се грижи за тебе, имаш нужда и от баща за детето си.
— Не! — протестира настоятелно Кейси. — Няма да се върна там, където не ме искат. Ти чу какво каза Дан. Не, Джон, ще си устроя живота сама заедно с детето си, без помощта на Пенрод.
— Бъди разумна, момиче — заувещава я Големия Джон. — Сидни не е място за жена, камо ли пък с дете. Как ще се издържаш?
— Ще се оправя — заяви упорито Кейси. — Няма да завися от Пенрод за прехраната си.
Докато двамата спореха, гробът беше изкопан и тялото на Бърт, увито в останките от окървавената фуста на Кейси, положено вътре. След като го затрупаха с пръст, натрупаха камъни, за да попречат на дивите животни да изровят трупа.
— Имам малко спестени пари и ценности — каза Големия Джон, когато осъзна, че Кейси не желае да приеме съвета му. — Ще ги вземеш, иначе аз сам ще отида при Пенрод и ще настоявам да се погрижат за тебе и за детето ти. Може би с парите ще успееш да си купиш билет до Англия или Ирландия. Имаш ли роднини там, в старата родина?
— Не, доколкото знам — каза замислено Кейси. — Но може би ще е по-добре да напусна Нов Южен Уелс. Колкото по-далече съм от Деър и съпругата му, толкова по-добре.
— Значи ще приемеш парите ми?
Кейси се изчерви, мислейки за хората, които той беше ограбил, за да натрупа пари и ценности.
— Знам какво си мислиш, момиче — вметна Големия Джон още преди тя да беше се наканила да отговори. — Нечестно спечелени пари. И си права. Почти. Аз не ограбвам почтени фермери или заселници. Единствените провинения, които имам, са срещу членове на Корпуса и спекуланти. Те държат големите пари.
— Радвам се, че ми го каза.
— Значи ще приемеш помощта ми?
— Какъв избор имам? — изрече Кейси с подчертана горчивина.
— Ще се върнеш ли в Ирландия?
— Аз… може би. Или може да остана в Англия.
— Ще те придружа до предградията на Сидни, Но след това ще останеш сама. Търсят ме от Корпуса, а и ръстът ми пречи да се придвижвам незабелязано. Ако няма кораб на пристанището, има ли къде да отседнеш, докато не дойде някой?
— Не, няма при… — Тя се поколеба. Всъщност познаваше един човек. Господин Стенли, приятеля на Рой. Милият стар ерген можеше да й предложи убежище, докато успее да си купи билет за връщане. Корабите вече идваха редовно и тя нямаше твърде дълго да се възползва от гостоприемството на господин Стенли.
— Сети ли се за някого, момиче?
— Да, един приятел на Рой Пенрод. Казва се Дрю Стенли и бях там веднъж, преди ние с Деър… е… била съм у тях.
— Добре, значи това е уредено — въздъхна, очевидно облекчен, Големия Джон.
Бърт беше оставен да почива в мир и разбойниците започнаха да се щурат безцелно наоколо, поглеждайки към Големия Джон за напътствия. Дан се държеше в сянка, разкъсван от една дилема. Сега, когато Бърт беше мъртъв, трябваше ли да признае, че не е виждал и не е говорил с никого от семейство Пенрод? Глупаво щеше да бъде да си признава точно сега. Големия Джон сигурно щеше да се разяри също толкова, колкото и Бърти би му се ядосал, но поради различни причини. Може би другарите му щяха да искат възмездие заради това, че бяха се простили със своя ром. Беше твърде късно да си признава, реши той, нямаше смисъл да обяснява, че ги е измамил. Освен това другите сигурно щяха да му завидят, като научат, че е имал другата жена, а те не са получили нищо. В края на краищата той реши да си държи езика зад зъбите. Казването на истината най-вероятно щеше да му донесе нещо повече от порицания, а Големия Джон би могъл да го прекърши на две само с едната си ръка.
Кейси и Големия Джон извървяха всичките петнадесет мили до Сидни. Отне им почти два дни, вървяха по-бавно, заради нея. Когато стигнаха предградията, той извади една тежка торбичка от торбата си и я положи в ръката й, без да обръща внимание на слабите й протести.
— За какво са ми парите там, момиче? В гората намирам всичко, което ми е необходимо. Вземи ги и мисли за мене, когато отново стъпиш в старата родина.
— Сбогом, Джон, няма да те забравя — каза Кейси през сълзи, — няма да забравя и какво направи за мене.
— Пази се, момиче, късмет на тебе и на малкото.
Кейси загледа как Големия Джон се отдалечава, питайки се дали някога пак ще го види. Нямаше такава вероятност, освен ако не се върнеше в Нов Южен Уелс в обозримото бъдеще.
Кейси навлезе в града и мина покрай резиденцията на губернатора, където Блай беше затворен под домашен арест. Отиде на пристанището, но много се разочарова, когато научи, че няма никакви кораби. Почувства се донякъде по-добре, щом разбра, че един кораб с припаси се очаква да пристигне в скоро време.
Взирайки се разсеяно в пенещата се вода, Кейси се замисли за възможностите си. Идеята й да помоли Дрю Стенли за убежище й изглеждаше единственото възможно решение. В Нов Южен Уелс през 1808 г. нямаше странноприемници, нямаше хотели. В града човек отсядаше у приятели. Като бивша затворничка Кейси нямаше приятели в Сидни с изключение на господин Стенли. Преглъщайки гордостта си, тя се обърна и бавно се запъти към мястото, където се намираше малката къща на Стенли. Би направила всичко, за да защити детето си.
Дрю Стенли отвори вратата и се изненада, като я видя. Взря се в нея, присвивайки късогледите си очи, преди да я разпознае, и приятното му, понабръчкано лице се озари от широка усмивка.
— Кейси О’Кейн, нали? Влез, скъпа, колко хубаво, че се отби. С някой от семейство Пенрод ли си в града? Мислех, че имат доста работа по това време на годината.
— Аз… сама съм — призна нерешително Кейси.
— Е, влез, скъпа, и ми разкажи какво те е довело в Сидни.
Кейси не знаеше, че Дрю Стенли е единственият човек освен семейство Пенрод и Тед Маккензи, на когото беше известна истинската причина за женитбата на Деър и Марси.
Настанена удобно в приятната приемна на Стенли, Кейси не виждаше причина да удължава мъките си. Той или щеше да й позволи да остане, или нямаше.
— Реших да се върна в Ирландия — започна тя — и трябва да намеря къде да остана, докато не дойде някой кораб. Не познавам никого другиго в Сидни и… се надявах, че… бихте могли…
— Не казвай нищо повече, Кейси — прекъсна я Дрю, спасявайки я от по-нататъшно притеснение. — Няма да те питам защо заминаваш, защото знам и те разбирам напълно. Деър ми е приятел и заради него ще ти предложа нещо повече от място, където да останеш, докато пристигне кораб. Имам възможността да ти осигуря безопасно пътуване до Англия.
Кейси сви вежди.
— Не… не разбирам.
— Съвсем просто е, скъпа. Но нека първо да ти обясня какво става тук, в Сидни. Губернаторът Блай беше вече пратен обратно в Англия. Бях помолен от името на гражданите в Нов Южен Уелс да отида в
