мъки на Кейси.
Бледоморави ивици обагряха небето на изток, когато Деър седна да закуси. Макар че нямаше апетит, си наложи да сдъвче няколко залъка, без да усеща вкуса им. Добре съзнаваше, че е още много рано, за да нахлуе в нечий дом без предизвестие. Тръгването му съвпадна с това на Дрю, който излезе от собствената си входна врата почти в същия момент. След петнадесет минути Деър стоеше пред дома на Дрю, а в ума му се кълбяха надежда и несигурност. Защо Марси му беше казала, че Кейси е мъртва, и какво се беше случило, че тя се озова в Лондон като съпруга на Дрю?
Този въпрос беше като кама, забита в сърцето му. Не можеше спокойно да се съсредоточи върху мисълта, че тя беше избрала да напусне колонията, вместо да му каже за детето. Имаше само един начин да научи истината.
Отвори му една камериерка. Когато узна, че Дрю го няма, Деър запита за госпожа Стенли и твърдият му тон не предполагаше никакви спорове. Не одобрявайки това ранно посещение, намръщената камериерка го въведе в приемната, а после побърза да осведоми господарката си за неучтивия мъж, настояващ да я види.
Кейси прие новината спокойно, вече примирила се с факта, че Деър ще се появи тук днес. Само че беше помислила, че ще има повече време да събере обърканите си мисли. Странно как съдбата се намесваше в живота й, помисли тя, докато слизаше по стълбите с омекнали крака. Беше повярвала, че никога повече няма да види Деър, но сега той се намираше тук, в Англия, в собствената й приемна. Да можеше всичко да е различно. И той, и тя бяха женени за други, животът ги беше отвел в противоположни посоки. Тя отчаяно се помоли за смелост, за да направи каквото беше необходимо и да опази Дрю и сина си.
Кейси влезе безшумно в приемната; Деър вдигна очи и я видя как спира нерешително на вратата. В гласа й имаше нежност, долавяше се и лек трепет, когато тя прошепна името му.
— Деър.
Кейси нямаше представа колко чувствено прозвуча гласът й за онзи, който така дълго беше копнял да чуе този звук.
Последва напрегнато мълчание, нарушено от дрезгавия му глас.
— Кейси…
Потръпвайки, за да разсее магията, която той тъчеше около нея, Кейси се насили да проговори спокойно и хладнокръвно въпреки бушуващите емоции.
— Здравей, Деър, какво те води в Лондон?
— Само това ли можеш да кажеш, Кейси? След като те мислех за мъртва през всичките тези месеци, ти ме посрещаш като стар приятел?! По дяволите! Имаш ли представа колко страдах през цялото това време?
Отначало Кейси не разбра какво й говори Деър, толкова омаяна беше от вида и гласа му, след като месеци наред го бе виждала единствено в сънищата си. Той бе все така красив, въпреки прозиращата тъга и новите бръчки, появили се по челото му. Тя си припомни извънредно ярко какво усещаше в силните му прегръдки, под допира на чувствените му устни, припомняше си ласките му, които караха тялото й да пее. И тогава през нея мина внезапен хлад, когато си спомни положението, в което го беше заварила последната нощ, готов да се люби с друга жена, а не със собствената си съпруга. От колко жени имаше нужда той?
— Кейси, отговори ми — настоя Деър. — Защо нарочно ме подведе да смятам, че си мъртва?
Тя изглеждаше толкова дяволски красива и желана, че му се прииска да я грабне в обятията си и да я целува, докато не й се завие свят, и никога да не я пусне. С невероятна сила на волята си наложи спокойствие, каквото не чувстваше. Все още имаше твърде много въпроси без отговор, висящи помежду им.
Думите на Деър върнаха Кейси обратно в действителността.
— Какво! Ти знаеше, че не съм мъртва — обвини го тя с леден тон. — Питай съпругата си. Бях си съвсем жива, когато Марси избяга от разбойниците. Впрочем, къде е тя? Какво мисли за твоите забежки с млади момичета?
— Не знаеш ли?
— Какво да знам?
— Марси е мъртва. Умря от пневмония, предизвикана от силна простуда, три дни след като се върна у дома.
— Марси е мъртва? — ахна Кейси невярващо. — Тя не ти ли каза за мене? Толкова болна ли беше, че не е могла да обясни в какво опасно положение съм била? И къде?
— Кейси, любов моя, единствена моя любов — прошепна Деър със сигурността на човек, който внезапно е видял светлина след дълго стоене на тъмно. — Марси се закле, че си мъртва. Каза ми, че Бърт те е убил, след като той и другарите му… след като са свършили с тебе. Спомена някой си на име Големия Джон. Сега виждам, че ме е излъгала. И двамата знаем защо.
— Не, не! — извика Кейси, сълзи замъглиха внезапно очите й. — Не би могла! Не би го направила!
— Страхувам се, че и двамата сме подценили жестокостта й — изрече Деър с ужасна тъга в гласа.
— Ами Дан? — нападна го Кейси с неприкрита горчивина. — Защо го отпратихте? Ти и твоето семейство съвсем ясно дадохте да се разбере колко малко се интересувате от мене. Искахте да се махна от живота ви и отказахте да дадете откупа, който Бърт поиска. Никога не бих повярвала, че може да си толкова жесток… толкова безсърдечен. Ако не беше Големия Джон, щях да съм мъртва. И детето ти заедно с мене.
— Кейси, любов моя, не знам нищо от това, за което говориш. Наистина ли вярваш, че Бен, татко или аз можем да те изоставим? Разбрах, че не си узнала истината за брака ми, но никога не съм обичал друга освен тебе.
— Какво трябваше да си помисля, когато Дан се върна и каза, че никой от семейство Пенрод не се интересувал какво щяло да се случи с мене? Ако не беше Големия Джон…
— Кой, по дяволите, е този Голям Джон? — прекъсна я Деър. — И какъв ти е?
— Той ми спаси живота — каза Кейси, треперейки, докато обясняваше за Големия Джон, гиганта, в чието огромно тяло се криеше нежно сърце.
Когато тя свърши, Деър изрече:
— Дано някога срещна този човек, за да му се отблагодаря.
Сякаш излизайки от някакъв сън, Кейси вдигна очи и видя Деър, застанал само на няколко инча от нея, със сиви очи с цвета на издигаща се над морето мъгла, нежни и забулени. Толкова дълго се беше въздържал да не се поддаде на импулса да я грабне в обятията си, че сега трепереше. Кейси разбра какво ще направи той, но нямаше сили да устои, слабите й протести се изпаряваха под горещото желание на Деър.
— Деър, недей. Аз… объркана съм. Не съм сигурна… Как бих могла да ти повярвам?
— Може би трябва да ти обясня защо се ожених за Марси…
— Вече знам — смая го тя. — Марси ми каза. Помоли ме да напусна фермата, надявайки се, че ако го направя, бракът ви ще има шанс да оцелее.
— Господи! Не е за вярване докъде бе способна да стигне тази жена, за да получи това, което иска. Значи вече знаеш, че бях повече или по-малко принуден да сключа този брак, за да получа твоята свобода и по-мека присъда за Робин — изрече Деър с облекчение. Радваше се, че най-накрая може да разкрие истината. — Не ти го казах, защото знаех, че ще се почувстваш виновна заради жертвата ми. Не казах и на Робин. Това беше моят избор и го направих, без да помисля за собственото си щастие. Ти и Робин бяхте всичко, което имаше значение за мене.
— Деър, искам да ти повярвам, но когато чух, че не ме искаш, че не искаш и детето, което носех, светът ми рухна — каза Кейси и в изразителните й очи се четеше мъка и объркване.
— Да не съм те искал? Това е абсурдно. Било е някакъв жесток заговор, за да ни разделят. Но забрави за малко Марси, любов моя, и ми разкажи за себе си. За брака ти с Дрю — поде Деър с укор.
Внезапно в приемната влезе една от камериерките и Кейси се дръпна крачка назад, със закъснение осъзнавайки колко са изложени на любопитни очи и уши. След като даде някаква поръчка на смутеното момиче, тя се обърна към Деър.
— Нека отидем в кабинета, където няма да ни смущават. Не искам миналото ми да става достояние на прислугата.
Подчинявайки се с огромно желание, Деър последва Кейси в уединената стая. Обърнаха се с лице един
