началото откритието, че тя не е безразлична към него, му се струваше много приятно, но колкото повече разсъждаваше, толкова повече се обвиняваше, че бе постъпил по този начин с една девствена жена. Съжаляваше, но каквото и да кажеше или направеше, Кейт нямаше да му прости. Всъщност тя дори не разговаряше с него.
Мина цяла седмица, преди Уилям отново да постави пред него въпроса за женитбата му с Кейт. Този път разговорът стана в присъствието на Кейт, която му хвърли няколко пъти изпълнени с ненавист погледи, но през повечето време седеше с наведена глава.
— Постигнахте ли някакво решение, вие двамата — попита нетърпеливо Уилям. — Д-р Проктър ще дойде утре и бих искал да го помоля да бъде свидетел на новото ми завещание, ако вие не можеше да се споразумеете.
— Татко, няма да го направиш — извика Кейт, като пое с мъка въздух.
— Да, дъще, ще го направя.
— Може пък да искам да се омъжа за някой друг. Например за д-р Проктър. Или за Роналд Потър. Предпочитам всеки друг, но не и Робин.
— Потър не ми харесва — кисело отвърна Уилям. — А д-р Проктър е добър човек, но не може да се занимава с фермата. Той е отдаден на лекарската професия. Аз съм избрал Робин, Кейт, Робин и никой друг.
— Невъзможно е, татко.
— Хайде момичето ми, отстъпи. Удовлетвори последното желание на един умиращ човек. Ако поне малко ме обичаш, ще направиш това за мен.
— Знаеш, че те обичам, татко, но не е справедливо да ме караш да се омъжвам за човек, когото не обичам.
— Кейт има право, Уилям — намеси се Робин.
— Да не искаш да кажеш, че не желаеш да получиш имението Маккензи — попита Уилям с тих глас.
— Бих бил горд да притежавам имението, но не за сметка на Кейт — отвърна Робин като я погледна.
— Ще се грижиш ли за нея, така че никога нищо да не й липсва?
— Разбира се — веднага каза Робин, обезпокоен от по-нататъшните въпроси, които Уилям може да му зададе.
— Какво повече би могла да искаш, дъще — погледна към нея Уилям. — Омъжи се за Робин, ако наистина желаеш да умра щастлив.
Лицето й издаваше неописуемата мъка, която изпитваше. Кейт искаше да се подчини на баща си, действително искаше. Но дълбоко в себе си все още се питаше дали Робин не е накарал баща й да постъпи по този начин, единствено за да получи имението Маккензи. Може би дори й се присмиваше в момента затова, че бе успял така лесно да я възбуди, и се надяваше лесно да я подчини изцяло, след като се оженят… ако въобще се съгласи да се омъжи за него. Защо жената да трябва винаги да се подчинява на мъжа? Може би на другите жени това им харесва, но не и на нея. Дори и да се омъжи за Робин, за да удовлетвори последното желание на баща си, тя не би искала да му даде нищо от себе си. Ще си остане такава, каквато е в момента, а нека имението Маккензи да принадлежи формално на съпруга й.
Тя погледна Робин право в очите.
— Ще се омъжа за него, но при едно условие, татко.
— Какво е условието, дъще?
— Че женитбата е само формална.
В първия момент Робин я изгледа с изумление, а след това се подсмихна, като се сети колко беззащитна бе Кейт, щом я притисне, щом я към себе си. Ако се съгласеше да се омъжи за него, той дори не се и съмняваше, че ще успее да я привлече в леглото си. Но честно казано, не беше съвсем убеден, че той самият иска тази сватба. Кейт в никакъв случай не беше съпругата-мечта за един мъж.
— Не, Кейт — твърдо отвърна Уилям. — Формалната женитба не е никаква женитба. Искам бракът да бъде съвсем истински. А как ще живеете по-нататък, си е ваша работа — на теб и на съпруга ти.
Кейт така силно прехапа долната си устна, че в крайчеца на устата й се появи капка кръв. Господи, колко трудно беше всичко!
— Двамата с Робин спечелихте. Съгласна съм.
За първи път от месеци Уилям се усмихна доволно.
— Знаех, че ще приемеше моето решение. Вярвай ми, Кейт, никога не бих направил нещо, което да те нарани. — После се обърна към Робин и попита: — А ти съгласен ли си?
— Аз… аз — Робин сякаш бе загубил дар слово. Превръщането му в собственик на имението Маккензи му изглеждаше като сбъднат сън, но дали си заслужаваше в името на това да си спечелва омразата на Кейт? Но тя и без това вече ме мрази, рече си той. Дали наистина Уилям би лишил Кейт от наследство и би променил завещанието си, ако Кейт откаже да се омъжи за мен? Да, сигурно. На Уилям страшно му се искаше да омъжи Кейт и да уреди бъдещето й, преди да умре. Така че имаше само един възможен отговор: — Да, Уилям, съгласен съм.
Къщата бе украсена цялата с цветя. Беше Коледа. Уилям бе събрал сили, бе станал от леглото и излязъл от стаята си в чест на сватбата на дъщеря си. Настаниха го в един голям стол във всекидневната, който още повече подчертаваше измършавялото му тяло. Започнаха да пристигат и гостите за тържеството, а Мод бе приготвила купища храна в кухнята. Кейт беше в стаята си, Кейси, която бе нейната свидетелка, й помагаше да облече най-хубавата си рокля. За Деър бе определена ролята на шафер. Д-р Проктър също присъстваше, макар че не бе в особено добро настроение, както и Роналд Потър, който бе направо бесен. И двамата бяха силно разочаровани, че губят шансовете си да се оженят за Кейт Маккензи, макар и подбудите им да бяха твърде различни.
Кейт изглеждаше доста отнесена, докато обличаше най-хубавата си рокля от съвсем бледа тафта с волани от дантела по полата, което подчертаваше тънката й талия. Ръцете й бяха голи до лактите, а надолу носеше дантелени ръкавици. На главата й бе сложено красиво венче от цветя. Имаше наистина великолепен вид и Кейси й го каза. Но комплиментът не подобри лошото й настроение, така че Кейси не каза нищо повече, макар че толкова й се искаше да я разпита за разни неща. Например как се разбират с Робин. Но не знаеше как точно да подхване разговора, пък и на Кейт явно не й се говореше. Кейси смяташе, че това е от плахост и от страх пред първата брачна нощ.
— Няма защо да се страхуваш от Робин, Кейт — каза Кейси, като се надяваше по този начин да я разведри. — Той е толкова нежен и никога не би те наранил. Нямах и представа, че двамата се обичате, но много се радвам, че е срещнал жена, която да обикне.
Кейт реши, че е най-разумно да не се впуска в подробни обяснения. Очевидно Робин не бе споменал пред най-близките си приятели защо точно се жени за нея, така че тя не искаше да помрачава настроението им, като им каже за неговите главни мотиви. А и без това вече беше време да слязат долу.
Докато слизаха надолу по стълбите, не само Деър, но и останалите мъже си помислиха, че Кейси изглеждаше не по-малко красива от булката в бледозелената си муселинова рокля. Но Робин не откъсваше очи от Кейт. Един свещеник от Парамата бе пристигнал специално за церемонията и само след няколко минути Робин бе вече свързан с брак с една жена, която не можеше да го понася. Докато целуваше студените устни на Кейт, Робин си мислеше за разговора, който проведе с Деър точно преди церемонията.
— Нямах и представа, че ти и Кейт… че си влюбен в нея — му бе казал Деър. — Не познавам още много добре Кейт, но при всички случаи тя е значително по-добра партия от Серина.
— Честно казано, Деър, и аз самият не съм я опознал още добре — намръщено бе отвърнал Робин.
— Сигурно си се влюбил в нея от пръв поглед, точно като мен. Само че на мен ми бе необходимо доста време, за да осъзная това, докато при теб, за щастие, работите не стоят така.
— Това не е брак по любов, Деър — изплю накрая камъчето Робин.
Деър в миг се намръщи.
