съвсем ясна представа за чувствата си преди.
— Нищо не може да промени факта, че ти направо ме ограби — процеди Кейт през зъби.
Робин повдигна изумено вежди.
— За своята девственост ли говориш? Мисля, че отдавна беше време да се простиш с нея. Пък и аз съм ти съпруг, нали не си забравила?
— Как бих могла да забравя? Омъжих се за теб, за да зарадвам баща си, но не мисли, че това ми доставя удоволствие. Не става дума за моята девственост, тя не е толкова важна. Говоря за имението Маккензи. Може би вече ще го наричаш имението Флетчър.
Робин направо не повярва на думите й за нейната девственост.
— Твоята девственост бе така важна за мен — с гордост подчерта той. Това бе толкова интимна забележка, при това изречена с такъв тържествен глас, че Кейт се смути. Нарочно се обърна с гръб към него, но той не я остави на мира. — Не съм свършил още с теб, мила.
— Какво още искаш? Нали си направи удоволствието?
— Искам отново да се любя с теб.
Думите му направо я втрещиха.
— Нима това е възможно?
— Наблюдавай и ще видиш — усмихна се доволно той.
Ръката му се плъзна бавно по бедрото й и се пъхна между краката й. Пръстите му проникнаха навътре, после се измъкнаха навън.
— Да не си сърдита?
— А ти какво очакваш, след като напъха това — тя погледна ужасено към пениса му, който отново бе започнал да се втвърдява, — в мен. Остави ме на мира, Робин, уморена съм.
Той изпита съжаление към нея и бе почти готов да изпълни молбата й, но в този миг си спомни думите на Уилям.
— Няма да стане.
Пръстите му продължиха трескаво да работят и само след секунди тя вече се притискаше по-плътно към тях. В началото това изглеждаше като случайно движение, но Робин, който безпогрешно усещаше всяка промяна в чувствата й, го разбра ясно и се усмихна. Палецът му отново намери онова чувствително място между краката й и го притисна нежно, докато пръстите му се движеха навън и навътре. Кейт въздъхна, а в отговор Робин лапна зърното на едната от гърдите й и започна да го смуче лакомо.
— Ти… копеле — изруга Кейт.
— Да — дяволито потвърди той.
— Ох…
— Да, скъпа.
Гласът му бе задъхан, в тялото му се надигаше непреодолима болка, докато наблюдаваше как лицето на Кейт пребледняваше с наближаването на върховия момент. Сега му изглеждаше по-хубава от когато и да било. Той бързо измъкна ръката си и навлезе дълбоко в нея. Точно в този момент цялото й тяло се разтресе. Той се наведе страстно към нея, изпълнен с непреодолимо желание и само след миг топлото му семе се изсипа в нея. После се отпусна върху нея, мокър и изтощен.
Когато отвори очи, Кейт го наблюдаваше. В погледа й имаше враждебност, но и любопитство. Сякаш се мъчеше да разбере какво всъщност ставаше между тях. Той се премести встрани, за да я освободи от тежестта си, усещаше се изтощен, но по-задоволен от всякога през живота си. Дори вестта за окончателното му освобождаване не бе го накарала да се чувства толкова добре.
Кейт се завъртя и му обърна гръб.
— Кейт, знам, че това е малко необичайно за теб, но ще свикнеш.
— Съмнявам се, Робин — извърна тя внезапно лице към него. — Защото едва ли ще се повтори. Оженихме се и бракът ни вече е консумиран. Изпълних обещанието, което дадох на татко. От утре можеш да се настаниш в друга стая.
За първи път, откакто бе пристигнал в Ню Саут Уейлс, Уилям се чувстваше достатъчно добре, за да се присъедини към Кейт и Робин за вечеря. Кейт бе във възторг, защото мислеше, че това са първите признаци за възстановяването на баща й. Дори и тенът на лицето му бе придобил естествения си цвят. Робин съвсем не беше сигурен, че нещата стоят така. Очите на Уилям болезнено блестяха и макар че бузите му бяха зачервени, на Робин тази червенина му изглеждаше доста необичайна, след дългите дни, прекарани от Уилям в затворената стая.
Но реши да не казва нищо на Кейт. Всъщност, той въобще не беше разговарял с нея от ранната сутрин, когато напусна общото им легло.
Преди да се развидели, той я притисна в ръцете си и отново се люби с нея. Още сънена, тя не можа да окаже никаква съпротива и стана лесна жертва на страстта му, като въпреки усилията си също бързо се възбуди и изпълни със страст. Когато напълно се събуди, Робин вече го нямаше.
По-късно, когато Робин изпрати нещата си от колибата на затворниците, тя нареди да ги занесат в една от празните спални, разположена в дъното на коридора, далеч от нейната. А когато той пристигна да вземе душ и да се преоблече, не бе допуснат в покоите й. Кейт знаеше, че ще бъде много ядосан, и затова гледаше да не се мярка пред очите му до вечерта, когато се събраха във всекидневната за вечеря. След като Уилям се почувства добре и се присъедини към тях, Робин се отказа да повдига въпроса, макар че по гневните погледи, които й отправяше по време на яденето, Кейт ясно разбра, че е вбесен.
Но Кейт продължаваше с удоволствие да се храни, защото бе уверена, че Робин няма да спомене нито дума относно решението й да спи отделно от него, за да не разтревожи Уилям. А след това, докато съпругът й помагаше на Уилям да си легне, Кейт изтича в стаята си и здраво я заключи. Никога повече няма да позволи на Робин да се наслаждава на женския й порив, когато се намираше в ръцете му, твърдо реши тя. Никога няма да му прости и това, че оказа натиск върху баща й за тази женитба. Зависимостта и от него й се струваше сега дори по-ужасяваща, отколкото принудителното й връщане в Англия при леля Еудора. Мразеше го защото бе собственик на имението, което би трябвало да принадлежи на нея, независимо дали начинът на придобиване на тази собственост бе законен или не. Мразеше го и затова, че заради него откри у себе си нова същност, която никак не й се нравеше. Една същност, която дори не бе и предполагала, че съществува, докато той не я взе в ръцете си и не я притисна до себе си, изпадайки в пълен екстаз.
Доволна, че така лесно бе надхитрила съпруга си, Кейт се приготви да си ляга. Ще се наспи добре тази нощ, без възбуждащото присъствие на Робин до себе си, реши тя. Облечена в нощницата с висока яка, Кейт се качи в леглото и вече се готвеше да духне лампата, когато я стресна силен удар по вратата. Не беше нужно да чува гласа му, отлично знаеше кой е, дори ясно си представяше потъмнялото му от гняв лице и бурните облаци, стаени в сините му очи. Не искаше да му отговаря, не искаше да я отведе отново в онзи свят, в който не съществуваше нищо друго, освен нежните му ласки и непослушното й тяло, което с готовност им отговаряше.
— Кейт, знам, че си будна. Ако не отвориш, ще счупя вратата.
Кейт въздъхна. Дали пък би направил това? Разбира се, че ще го направи, мислено си отговори сама на въпроса. Би трябвало да очаква всичко от Робин Флетчър. Той беше бивш затворник и беше способен на какво ли не.
— Да не си посмял!
— Тогава отвори, Кейт. Или искаш Уилям да ни чуе?
Успя да намери точно с какво да я притисне. Кейт се смъкна без желание от леглото и бавно се приближи към вратата. Завъртя ключа, за да отключи и в същия миг вратата се отвори с трясък. Робин стоеше пред нея с кръстосани отпред ръце, леко разкрачени крака и намръщен поглед. Веднага влезе и затръшна вратата след себе си. Кейт стоеше замръзнала на мястото си, докато той мина покрай нея.
— Как… какво искаш?
— Нима има нещо неестествено в това, човек да желае да спи с жената, за която току-що се е оженил? Защо заключи?
Тонът му беше хладен и спокоен, но Кейт знаеше, че е страшно ядосан.
— Казах ти, че случилото се през миналата нощ никога няма да се повтори — опита се да бъде твърда тя. — Стаята ти е в дъното на коридора. Моля те с добро да ме оставиш на мира. Нали получи всичко, което
