— Да, дъще. Омъжена си едва от няколко дни, но ми се струва, че съзнателно се мъчиш да разрушиш брака си.
— Татко — ядосано извика Кейт, — защо обвиняваш за всичко единствено мен? Аз бях против този брак още от самото начало.
— Точно затова смятам, че в теб е главната вина. Ти си упорита жена, Кейт, но поне със сигурност знам, че си честна. Кажи ми истината, не можеш ли да преживееш факта, че Робин е бивш затворник?
Уилям бе намерил верния тон. Кейт винаги се е смятала за честен човек. Може би татко е прав, размишляваше горчиво тя. Те двамата с Робин бяха вече свързани, но дали хармонията в леглото бе най- важното нещо в един брак? Особено като се има предвид начинът, по който бе постъпил Робин — подмолните му действия зад гърба й, само и само да получи имението Маккензи.
— Искам само да ми обещаеш, че ще дадеш възможност на Робин да бъде добър съпруг. Не е чак толкова много, нали? Сигурен съм, че той ще те направи щастлива, стига да му позволиш.
Кейт прехапа устни, искаше й се да изкрещи, че всичко това е нечестно, дори жестоко, но замълча и кимна с глава. Нямаше смисъл да спори с един болен човек.
— Ще се опитам, татко, но не съм сигурна, че ще има някакъв резултат.
— Това е всичко, което искам от теб, дъще.
Кейт дълго мисли върху думите на баща си, след като напусна стаята му. Той толкова силно желаеше бракът й с Робин да бъде щастлив, че я караше да изпитва чувство за вина, защото не бе направила достатъчно усилия за да удовлетвори молбата му. Може би… господи, ако само можеше да преглътне гордостта си… може би ще трябва да се опита да забрави миналото на Робин и всичко, което вече е направил, и да се съсредоточи върху сглобяването на парчетата от брака им, които все още съществуват. Все пак, бракът е веднъж и завинаги.
Робин трябваше да изслуша същата лекция, когато този ден след вечеря отиде да пожелае на Уилям лека нощ. Кейт бе необикновено мълчалива по време на вечерята, но Робин не обърна внимание на това. Напоследък вечерните часове, които двамата трябваше да прекарат заедно, бяха истинско мъчение. Разговаряха рядко за незначителни неща, и то подчертано любезно. Тази вечер размениха само няколко думи за посещението на Рой Пенрод. Когато Кейт се качи горе в стаята си, Робин се отби при Уилям.
Старецът едва дишаше и Робин му нагласи по-удобно възглавницата под главата.
— Взе ли лекарствата си, Уилям?
— Да — задъхано отвърна старецът и потрепери. — Тази вечер нещо не съм добре.
— Тогава ще те оставя да си починеш.
— Почакай, Робин. Знам, че с Кейт имате проблеми и се чувствам отговорен за всичко. Нали аз най- много настоявах за брака ви и дълбоко в себе си все още съм убеден, че вие двамата сте създадени един за друг.
Робин не беше толкова сигурен, но не искаше да спори с болния човек.
— Всичко зависи от Кейт, Уилям. Съдбата на нашия брак е изцяло в ръцете на дъщеря ти и упоритата й гордост. Може би въобще не трябваше да се съгласявам с тази безумна идея. Мислех си, че аз… — той млъкна и се изчерви, — по дяволите, какво ли значение има вече всичко това? Лека нощ, Уилям. Почини си добре.
Робин тъкмо се беше съблякъл и си бе легнал, когато чу, че вратата се отвори и след това се затвори. На слабата светлина от нощната лампа той трудно можеше да види кой влиза, но по очертанията на силуета разбра, че е жена. Може би Кейт? Кръвта нахлу в главата му и сърцето му лудо заби. Нима накрая бе преглътнала гордостта си и идваше при него? За него бе много по-трудно, отколкото предполагаше, да я остави на мира, защото страстно я желаеше. Бе готов всеки момент да забрави острите думи, които си бяха казали, да я притисне силно до себе си и да я вземе цялата. Ето, сега тя идваше при него и всичко така прекрасно се промени.
Жената се приближи бавно и се появи в очертанията от светлината на лампата. Изумен, Робин направо загуби дъха си. Това беше Лизи, боса и облечена само в почти прозрачна нощница, под която ясно се очертаваше всяка гънка от тялото й.
— По дяволите! Какво правиш тук, Лизи? Да не си полудяла да идваш в такъв вид в стаята ми?
— Не, не съм луда, Робин, просто искам да ти помогна да забравиш болката, която ти причинява тази студена вещица.
— Тази „вещица“ е моя съпруга — студено я сряза Робин.
— Но тя не постъпва като съпруга — сви рамене Лизи. — Ако аз бях твоя жена, щях да бъда в леглото заедно с теб, а не да спя сама в отделна стая. Нека да ти помогна, Робин, няма да съжаляваш за това.
Тя се приближи още повече и спря точно до леглото му. Като изгледа изразително голите му рамене и онези части от тялото му, които бяха покрити с чаршафа, Лизи облиза устни и седна на ръба на леглото.
— Хайде, Робин, аз знам как да доставя удоволствие на един мъж.
Едва изрекла тези думи, тя протегна ръка и го погали.
— По дяволите — изруга Робин. Той наистина изпитваше силно желание. Но то го изпълваше и преди Лизи да влезе в стаята, породено бе само от мисълта за всичко, което бе направила Кейт с него.
Очите на Лизи заблестяха при вида на издутината под чаршафа, която ясно свидетелстваше за състоянието на Робин. Той изпъшка и понечи да стане, за да я изхвърли навън, но после се отказа. По дяволите, беше гол, силно възбуден и в стаята стоеше жена, която беше готова да легне с него. Какво повече би могъл да иска един мъж? Отговорът бе прост и обикновен. Кейт. Той искаше Кейт. Но нали собствената му съпруга му бе разрешила да удовлетворява желанията си както си иска. Ако беше мъж на място, щеше да постъпи точно така. Господ му е свидетел, че в момента можеше да се справи с Лизи и с още няколко жени. Мислите за Кейт и за страстта, с която отвръщаше на ласките му, направо го бяха подлудили през последните дни. Защо пък Лизи да не може да свърши работа? Защото не беше Кейт.
— Върви по дяволите, Лизи — изръмжа Робин и стисна зъби, за да се овладее, докато Лизи продължаваше с интерес да гледа към точно определено място от тялото му под чаршафа.
— Виждам, че ме желаеш, Робин — доволно отбеляза Лизи. — Имам достатъчно опит, за да разбера това. Мога да ти доставя удоволствие, за каквото съпругата ти не е и сънувала. Желая те от момента, в който те видях за първи път.
— Не чувстваш ли, че прекаляваш — отвърна Робин, като отчаяно се мъчеше да запази контрол над себе си. Колко трудно му се отдаваше това! — Ако някога имам нужда от жена, бих предпочел сам да си я избера. А сега веднага се измитай, защото ако не го направиш, ще се погрижа да те преместят другаде. Може би другите хора, при които ще отидеш на работа, ще се възползват от услугите ти.
Кейт се спря пред вратата на стаята на Робин. Беше мислила дълго, преди да се реши да отиде при него, за да опитат двамата да разчистят разногласията си. Не беше сигурна, че ще може да издържи дълго да живее в такова безразличие. След като вече имаше съпруг, трябваше да признае, че Робин не беше нито по-добър, нито по-лош от останалите мъже, които познаваше. Той поне се отнасяше с толкова уважение и съчувствие към баща й и обичаше имението Маккензи, така че щеше да работи здраво за просперитета му.
Бе сложила вече ръка на дръжката и в миг застина. Дочу шепот на гласове през вратата. Единият глас беше мек и женски, а другият — рязък и отчетлив. Кейт веднага се досети кого ще намери в стаята на Робин. Нима сама не му бе дала разрешение да търси удоволствия другаде? Но все пак изпита болка, че толкова бързо е прибрал Лизи в леглото си. Тя понечи да си тръгне, но в миг я овладя внезапен, необясним гняв. Ако не друго, поне искаше да покаже на Робин и неговата никаквица, че е разбрала всичко. Като изправи рамене, Кейт отвори рязко вратата и влезе в стаята с цялата увереност, която можеше да събере.
Робин изглеждаше по-учуден от факта, че виждаше Кейт в стаята си, отколкото от това, че го заварваха с Лизи до леглото му. Защо ли бе дошла Кейт? Дали посещението й не означаваше, че и тя го желае така силно, както и той нея? Той въздъхна силно. Ако наистина беше така, присъствието на Лизи тук само ще засили разочарованието й от него.
— Виждам, че не си губиш времето и бързо си намерил заместница за леглото — саркастично започна Кейт.
— Не е това, което си мислиш, Кейт.
