искаше?
— Искам съпругата си, Кейт — гласът му бе мек, но не умолителен, просто декларираше един факт. — Нима не помниш какво удоволствие изпита снощи? Искам да те обладая отново, да усетя как трепериш в ръцете ми, да възбудя същата страст у теб, да навляза бавно…
— Спри — изкрещя Кейт и закри с ръце ушите си. — Защо правиш с мен всичко това?
— Не е ли очевидно? Защото те желая.
— Но аз не те желая. Да не мислиш, че ми е приятно да се превръщам в напълно непознато същество, загубило разума си? Не ти ли стига това, че съм напълно зависима в живота си от теб след нашия брак? Остави ме поне да запазя това, което смятам за моя същност.
— Искам те цялата, Кейт.
— Върви по дяволите!
Загубила контрол над себе си от ярост, Кейт започна да го удря, мъчейки се да го изтласка от стаята.
Твърдо решил да й се противопостави, Робин стоеше насред стаята с леко разкрачени крака като непоклатим дъб с дълбоки корени. Отначало понасяше спокойно ударите на Кейт, но скоро загуби търпение. Посегна, сграбчи краищата на леката й бяла нощница и я разкъса. Спря за миг като я гледаше очаровано, а после смъкна напълно дрехата от нея и я хвърли настрани. Живите му, цинични очи, напълно в съзвучие с настроението му, я гледаха вторачено, погледът му се плъзна бавно отгоре до долу по голото й тяло. Тя си наложи да остане неподвижна, докато той изпитателно я измерваше с поглед. Дяволски очи. Остри и проникващи, и толкова сини, че направо ослепяваше от тях.
— Ти си много красива, Кейт, но съм виждал и по-хубави от теб.
— Колко си жалък! Ти ме желаеш просто за да попълниш празнотата, оставена след Кейси Пенрод.
Робин пребледня като чу думите й. Те разровиха една жива рана в душата му, събудиха спомена за Кейси и за това колко много я обичаше. Но той винаги бе знаел, че това е недостижима за него любов, любов без взаимност и без награди и компенсации. Кейси принадлежеше на Деър от първия миг, в който съдбата ги срещна. Сега, по повеля на съдбата той бе намерил друга жена и се бе оженил за нея. Една жена, която го мразеше. Една жена, която неоснователно го обвиняваше, че е измамил баща й, за да получи най-добрата овцевъдна ферма в Ню Саут Уейлс.
Най-смешното бе, че допреди няколко седмици обвиненията й може би имаха известно основание. Но с времето любовта му към Кейси се бе превърнала в сърдечно приятелство и дълбоко уважение. Дори за него самия бе истинска загадка кога и как се случи всичко това, но той вече не завиждаше на Деър за любовта, която изпитваха с Кейси един към друг. Те я бяха заслужили. Но как сега той самият да реши проблемите си с Кейт?
— Желая те, защото си прекрасна, Кейт, и защото си ми жена — каза той, като погали гърдите й и притисна зърната й с върха на пръстите си.
Кейт се отдръпна рязко и веднага съжали, защото забеляза по израза на лицето му, че реакцията й предизвика у него дълбока болка.
— Нима ме мразиш толкова силно, Кейт?
— Аз… да.
Това не беше вярно. Дори в този миг усещаше удоволствие от досега с него, желание за още ласки. Но по-скоро би умряла, отколкото да му позволи да узнае колко силно е въздействието му върху нея.
— Предпочитам в бъдеще отношенията ни да продължат без интимности.
— А какво ще ми препоръчаш да правя, когато изпитвам желание да се любя със собствената си съпруга?
— Намери си друга жена. Сигурна съм, че за Лизи ще бъде удоволствие да изпълни тази роля. Или може би Серина, ако за нея не е пречка да се люби с женен мъж.
Господи, нима беше полудяла, за да му предлага всичко това?
— Наистина ли искаш да го направя?
Тя искаше само да запази контрол над собственото си тяло, да съхрани недокоснато сърцето си, да продължи да вярва в това, в което бе вярвала досега — да си бъде пак същата. Робин Флетчър с внушителното си мъжко присъствие й отнемаше всичко това.
— Да, това искам — отвърна Кейт, като сведе очи, за да не открие в тях Робин точно обратните чувства.
— Тогава ти желая лека нощ, любов моя. Не бих искал да се натрапвам там, където не ме желаят. Достатъчно съм възпитан, за да не ти досаждам и да не настоявам за съпружеските си права. И след като сама ми предложи да удовлетворявам желанията си с други жени, вярвам, че няма да се оплакваш, когато чуеш, че наистина го правя. В същото време — той я погледна застрашително, — ако ти си позволиш да си намериш любовник, ще го пречукам с удоволствие, а що се отнася до теб, любов моя, и ти ще си получиш заслуженото.
Кейт бе напълно изумена. Не бе очаквала, че той ще отстъпи така лесно. Сякаш специално бе чакал тя да му откаже, за да може да се впусне в удоволствия с друга жена. Но нямаше защо да се безпокои за нея, тя никога не би си намерила любовник. Самата мисъл за това я отвращаваше. Беше омъжена жена и нито за миг не би могла да го забрави.
Като се усмихваше едва-едва, Робин се обърна да си върви, после внезапно промени решението си, врътна се и сграбчи Кейт, а безпощадните му сини очи я пронизаха и тя в миг остана без дъх. Докато свеждаше глава към устните й, тя забеляза, че лицето му е потъмняло и сякаш беше придобило отмъстителен вид, но бързо забрави за това, замаяна от болезнено нетърпеливата му целувка. Ръцете му вече притискаха силно приятно заоблените й хълбоци и тя бе толкова близо до него, че ясно усещаше растящата му възбуда.
Сподавена въздишка се откъсна от гърлото й, когато езикът му намери пролука през устните й и навлезе навътре в трескава битка с нейния. Едната му ръка се придвижи бавно нагоре и потърси гърдите й. В миг усети как пръстите му започнаха да мачкат зърното на едната й гърда и примря от удоволствие. Господи, той започна отново, трескаво помисли Кейт. Нима винаги ще ми действа по този поразителен начин?
Внезапно Робин я пусна и се отдалечи от нея с подигравателна усмивка. Кейт дишаше така ускорено, че цялата се тресеше. Възбудена и смутена, тя се чудеше какво ли пък е измислил сега съпругът й. Дали е готов да наруши думата си, която й даде с такава лекота?
— Исках да ти оставя само един малък спомен за това, което губиш като ме отпъждаш от леглото си — с усилие каза Робин, не по-малко възбуден от самата нея. — Приятни сънища, любов моя. Знаеш къде да ме намериш, ако имаш нужда от мен.
Той бързо излезе от стаята, като тресна вратата след себе си.
— Безчувствено прасе — промърмори Кейт след него. После взе остатъците от нощницата си и като се увери, че не стават за нищо, ги хвърли настрана. Бе прекалено ядосана и разстроена, за да търси друга, затова се вмъкна гола между чаршафите, въртя се дълго, изпълнена с гняв и възбуда, и накрая изтощена заспа.
Имаше чувството, че са минали само няколко минути, когато чу потропване по вратата. Отвори очи и видя, че вече е ден, с учудване установи, че е спала доста дълго, след среднощното посещение на Робин и кавгата им.
— Кой е?
— Лизи. Донесох чистите кърпи.
— Влез — отвърна Кейт, облекчена, че не идва Робин отново да я безпокои.
Лизи влезе, остави, кърпите и вдигна завесите от прозорците, за да влезе слънчева светлина. Погледна крадешком към леглото и с почуда забеляза, че Робин не е спал тук през нощта. Откритието породи у нея не само изненада, но и разочарование. За никого не бе тайна, че тя бе влюбена в Робин и преживя доста голямо разочарование, когато разбра, че ще се жени за Кейт. Естествено тя не го обвиняваше, тъй като жертвата му наистина си заслужаваше — притежанието на имението Маккензи щеше чувствително да подобри живота му. Но все пак женитбата на Робин за една стара мома, каквато беше Кейт, изглеждаше на Лизи доста голяма жертва от страна на Робин. Всички бяха разбрали, че той ще си има и отделна спалня, но все пак като новобрачна двойка бе логично Робин да прекарва поне първите нощи с Кейт. Дали пък нещо не беше наред? Ако е така, Лизи се помъчи да измисли как би могла да се възползва от възникналата
