ситуация.
Кейт седна в леглото и се прозина, като забрави, че е гола. Когато чаршафите се смъкнаха от раменете й и откриха голите й гърди, Лизи се усмихна с разбиране. После забеляза нощницата й на земята и я вдигна.
— Искаш ли да я смъкна долу за пране?
В този миг Лизи погледна нощницата и остана с отворена уста. Дрехата беше разкъсана отгоре до долу. Кейт се изчерви от срам, защото се сети, че е абсолютно гола. Бързо сграбчи чаршафа и се покри до врата.
— Направо я изхвърли, Лизи.
Кейт не би искала никога вече да види тази дреха. Не искаше нищо да й напомня за Робин и за униженията, на които я бе подложил. Всъщност тя ни най-малко не се нуждаеше от този Робин Флетчър.
Осма глава
Два дни след женитбата на Кейт и Робин, на посещение в имението пристигна Рой Пенрод. Той се стори на Кейт доста красив за един мъж в края на петдесетте. Беше висок и със запазена стройна фигура, а черната му коса бе вече доста прошарена. Още в първия миг, в който го видя, Кейт разбра откъде е наследил Деър красивите си черти.
— Ти си точно толкова прелестна, колкото Деър ми разказа — каза Рой, след като се запознаха. — Едва ли би могла да намериш по-добър мъж от Робин. Радвам се за вас.
На Кейт не й се искаше да го разочарова с обяснения за истинската причина за брака им и затова замълча.
— Съжалявам, че пропуснах сватбеното тържество, но след като ме назначиха за магистрат, доста често се налага да пътувам до Сидни. Липсва ми домът ми, но пък по този начин успявам да избягам от самотата. Деър си има своята ферма и семейство, за което да се грижи, а Бен непрекъснато отсъства — търси приключения и изкушава съдбата. Наистина е неуморим. Но аз все пак се надявам, че един ден ще си намери жена, която да го принуди да се откаже от това скитане.
Макар че Рой говореше на шега за своята самота, Кейт усети силното му желание за домашен уют и семейство. Ясно си личеше, че се чувства самотен.
— Толкова бях чувала за вас, че сега искрено се радвам, на нашето запознанство — увери го Кейт.
— Как е баща ти? Дали ще може да ме приеме — попита Рой. — Разговарях с Робин преди малко отвън и той ми каза, че Уилям би се радвал да ме види. Проявих се като лош съсед. Вие сте тук вече седмици наред, но все не успявах да дойда и да ви поздравя с добре дошли. Надявам се, че Деър се е държал по- любезно.
— Деър идва няколко пъти и мисля, че се сприятелихме. Сигурна съм, че татко с удоволствие ще се срещне с вас, мистър Пенрод. Той току-що се събуди и мисля, че е достатъчно отпочинал, за да приема гости.
— Наричай ме просто Рой — усмихна се събеседникът й. — С Тед Маккензи бяхме приятели в продължение на години, така че се надявам, че нашето приятелство ще продължи с теб и баща ти.
Кейт се усмихна очарователно, с което почти замая Рой. Той веднага разбра защо Робин се бе влюбил в нея и бързо се бе оженил, преди някой друг да открадне сърцето й.
Кейт заведе Рой в стаята на Уилям и с удоволствие установи, че баща й се чувства добре днес. Остави ги насаме да се запознаят и да си поприказват, а на стълбите попадна на Лизи. Момичето едва-едва кимна с глава, усмихна се някак загадъчно и продължи нагоре. На Кейт й се стори, че Лизи се държи доста странно напоследък и се почуди дали Робин не бе взел на сериозно съвета, който му даде в изблик на гняв, и не я бе вкарал в леглото си. Естествено, нямаше право да го обвинява, ако това е станало, след като тя самата го отблъсна от себе си. Но за нейно учудване мисълта, че Робин може би се люби с Лизи, силно я дразнеше. Сърцето й се свиваше от болка само като си представяше Лизи в ръцете на Робин, сякаш й завиждаше за ласките, които получаваше — тези негови ласки, способни да превърнат всяка жена в развратница. Кейт тръсна глава, но не успя да отпъди тези мисли.
След бурната първа брачна нощ, Кейт и Робин се отнасяха един към друг с любезност, характерна за случайни познати. На нея й беше почти невъзможно да го погледне в очите, след като се бе държала по такъв ужасен начин. Оказа се, че е достатъчно само Робин да я притисне до себе си и цялото й желание да му се противопостави се стопяваше. Не можеше да понася дори мисълта, че губи контрол над себе си, особено пък над чувствата си.
Всеки път, когато видеше Кейт, Робин изпадаше в плен на спомените. Не можеше да забрави как тя изпитваше върховно удоволствие в ръцете му, как му се отдаваше изцяло, овладяна от възбуда и как страстно отговаряше на ласките му. Може да го засипва с лъжи до прегракване, но инстинктът му подсказваше, че дълбоко в прекрасното тяло на Кейт вече е пламнало искрено чувство към него. Тя просто е прекалено упорита и не иска да признае, че изпитва любов към един бивш затворник.
Когато Рой забеляза, че Уилям започна да се уморява, той стана да си тръгва като обеща, че пак ще дойде някой ден.
— Ще кажеш ли на Кейт да дойде при мен — помоли го Уилям.
Макар че почти през цялото време беше на легло, той познаваше добре дъщеря си и веднага усети, че нещо не е наред между двамата младоженци. Надяваше се, че ще успее да вразуми Кейт, тъй като бе убеден, че в нея е причината за неблагополучията.
Кейт не се виждаше долу и Рой тръгна да я търси наоколо. Нямаше я във всекидневната, тогава се насочи към кухнята като спря точно на вратата. Мод се беше привела над врящата тенджера, когато почувства, че не е сама. Вдигна глава и срещна пронизващите сиви очи на Рой Пенрод. Бузите й се бяха зачервили от топлината, а гъстата й коса очертаваше симпатичното й лице. Рой не каза нито дума, просто стоеше и я гледаше.
— Мога ли да ви помогна с нещо, сър — попита Мод, притеснена от вниманието на красивия джентълмен.
В първия миг Рой съвсем забрави за какво бе дошъл. Отдавна не беше виждал толкова привлекателна жена като Мод. Нито пък си спомняше някоя жена да му е правила такова силно впечатление. Макар че не беше вече млад, Рой бе все още здрав и жизнен. Но в продължение на години бе потискал естествените си страсти, като се стремеше да концентрира всичките си сили в отглеждането на синовете си, както и е превръщането на фермата в една от най-богатите в цял Ню Саут Уейлс. Съпругата му бе починала още на кораба, след като напуснаха Англия и той и досега не можеше да си прости, че помоли тази крехка жена да тръгне за Австралия. Като гледаше Мод, Рой изведнъж осъзна колко самотен се чувства.
— Коя си ти — попита той.
Мод се изчерви още повече, защото реши, че по някакъв начин е разгневила красивия господин.
— Мод Линч, готвачката в имението Маккензи.
— Мод — повтори бавно Рой, сякаш да запомни добре името. — Аз съм Рой Пенрод.
— О, аз познавам сина ви. Много ми е приятно да се запозная с вас, сър.
Внезапно Рой си спомни за целта на посещението си.
— Търся Кейт. Виждала ли си я?
— Тя излезе преди малко навън, тръгна към градината. Да отида ли да я повикам?
— Не, Мод, сам ще я намеря. Отдавна ли си в Ню Саут Уейлс?
— Не, сър, пристигнах преди няколко месеца. Аз… — тя пламна цялата, — аз съм затворничка.
— Знам — усмихна се нежно Рой. — Повечето от прислугата са такива. И снаха ми е бивша затворничка, но ще ти призная, че не бих искал по-добра съпруга за сина си и по-прекрасна майка за внуците ми.
Признанието на Мод съвсем не го отблъскваше, защото добре знаеше, че много от затворниците пристигат тук, макар че са извършили съвсем дребни престъпления. Инстинктът му подсказваше, че Мод не е способна на долно или жестоко престъпление, а по-скоро е жертва на английското правосъдие, точно както и Кейси. Вече знаеше, че ще се върне, и то скоро, за да види отново Мод Линч.
Щом разбра, че Уилям иска да я види, Кейт веднага забърза към стаята му.
— Изпратил си да ме повикат, татко.
