— Не ми казвай, че се жениш за Кейт по същата причина, поради която бе готов да вземеш и Серина — гласът му бе пълен с неодобрение. — Наистина ли искаш единствено имението Маккензи?
— Не бих се оженил за Кейт, ако Уилям не настояваше толкова — опита се да му обясни Робин. Не можеше да понесе мисълта, че Деър го смята за толкова недостоен човек. — Уилям умира. Безпокои се за бъдещето на Кейт и ме помоли да се оженя за нея.
— И Кейт се съгласи?
— Не, господи. И аз дълго време отказвах. Но старецът беше толкова упорит, че накрая, не знам как точно го направи, но успя да убеди Кейт да се омъжи за мен. Проблемът е, че и до този момент не знам дали аз бих искал да се оженя за нея. Тя е убедена, че идеята за сватбата е моя, че съм накарал и баща й да настоява и сега ме обвинява за цялата тази каша.
— По дяволите, май нещата между вас двамата не тръгват както трябва. Желая ти късмет, приятелю.
Робин с облекчение си помисли, че с това разговорът им е приключен, но Деър го изгледа изпитателно и попита:
— А какви са чувствата ти към Кейт?
— Аз… аз просто не знам. Честно казано, с удоволствие бих се любил с нея. Но е толкова устата и така упорита, просто не знае как трябва да се държи една жена. Тя е така независима, готова е за всичко да спори, и в същото време е безумно хубава, едвам сдържам ръцете си, когато е до мен.
Деър го гледа известно време, а след това изви очи и започна високо да се смее.
— Какво, по дяволите, е толкова смешно?
— Ти, мой скъпи приятелю. Изглеждаш точно както аз преди години. А жената, която току-що описа, би могла да бъде и Кейси. Не ми казвай, че си раздвоен и не знаеш какво да правиш, защото и аз съм преживял всичко това. Но веднага искам да те предупредя. Ако се опиташ да властваш над Кейт, бракът ви е обречен.
— Но не мога да й разреша да ми се качи на главата — възрази Робин.
— Трябва да имаш малко търпение, Робин. Кейт се омъжва за теб, за да достави радост на баща си, или поне така мисля, макар че не изключвам тя да изпитва и нежни чувства към теб. Имението Маккензи също става твое по закон, тъй като жените нямат право да притежават своя собственост. Тя получава твърде малко от този брак.
Тогава Робин се намръщи, но сега, докато около него се трупаха хора и му поднасяха поздравленията си, си припомни отново тези думи. Кейт бе така прекрасна, че му се искаше да я отвлече веднага оттук, и да я направи своя жена в буквалния смисъл на думата. Не можеше да мисли за нищо друго, след като тя, макар и с нежелание, се съгласи да се оженят. Погледна към Уилям, който изглеждаше значително по-добре, след като се бе спасил от тревогата за бъдещето на Кейт. Дори само заради него си струваше да се съгласи на този брак.
Кейт не беше погледнала към Робин до момента, в който ги обявиха за мъж и жена. Просто не можеше, въпреки че полагаше усилия. Болката, че е съпруга на човек, който й бе откраднал всичко, бе все още много силна. Той наистина имаше право да използва тази нощ тялото й така, както пожелае. В този миг погледна към баща си и спокойният му поглед я накара да мисли, че наистина си заслужаваше да направи тази жертва заради него. Превила леко рамене, тя приемаше поздравленията на гостите с усмивка и най-накрая се осмели да хвърли поглед и на съпруга си.
Седма глава
Първата й мисъл бе, че Робин изглежда прекрасно в светлобежовите си панталони, черни обувки, бяла риза и тъмно сако. Силният тен на лицето му ярко контрастираше с белотата на ризата, а слънцето бе превърнало косата му в истинско злато. Блестящите му сини очи издаваха интелигентност и вълнение, което не можеше да не се забележи, а чувствените му плътни устни се разтвориха в лека усмивка в отговор на нейния поглед. Последва по-широка усмивка, която накара Кейт цялата да потрепери. Знаеше, че той мисли за ужасни неща и в очите й блесна омраза. Робин се изсмя и после рязко се обърна на другата страна, за да разговаря с Деър. Кейт реши, че е време да отиде при баща си.
— Всичко мина чудесно, Кейт — щастливо каза Уилям. — Готов съм да се закълна, че няма да съжаляваш за брака си с Робин. Но не искам никакви глупости довечера. Този брак трябва да бъде истински.
Внезапно почувства силна умора, гласът му потрепери, а очите му се притвориха. Робин, който внимателно следеше за състоянието на тъста си, забеляза всичко и веднага се приближи и предложи помощта си.
— Искаш ли да те заведа да си легнеш, Уилям?
— Да, много разумно предложение, Робин. Нали ще ме извиниш, дъще?
Той се облегна на Робин и започна бавно да се качва по стълбите. На половината на пътя залитна и Робин го взе на ръце и го занесе до стаята. Настани го в леглото му и тръгна към вратата. Уилям го спря с ръка.
— Помни думите ми, Робин. Кейт сигурно ще направи всичко възможно, за да се измъкне от задължението си към теб тази нощ, но аз разчитам на теб да се справиш с нея.
— Ще се справя, Уилям — отвърна с усмивка Робин.
— Точно така мисля и аз.
Празненството свърши. Храната беше вече изядена и гостите си бяха отишли. Мод и Лизи привършваха работата си в кухнята, а Уилям си беше легнал.
— Време е да се качваме горе, Кейт — каза Робин.
— Ти отивай, Робин, аз ще дойда след малко. Искам първо да навестя татко.
— Той е добре, Кейт, току-що го погледнах.
— Аз… аз бих искала да дам някои разпореждания на слугите.
Робин си припомни предупреждението на Уилям и стисна устни.
— Казах им вече да оставят всичко за утре й да си лягат. Да не би да се страхуваш от мен, Кейт? Или се плашиш от удоволствието, което ще те накарам да изпиташ?
— Нито един мъж досега не ме е накарал да се страхувам — обяви Кейт с блеснал поглед. — Да свършваме с това, щом се налага.
Робин се усмихна, развеселен от реакциите й.
— Каза го сякаш ти предстои мъчение, а не дългоочакваната първа брачна нощ.
— Защо пък мислиш, че е дългоочаквана?
— Така би трябвало да бъде. Обещавам ти, че наистина ще изпиташ удоволствие в ръцете ми. Освен това съм готов да се закълна, че ще изпитваш удоволствие и всеки път след това, когато се любим.
— Ако зависи от мен, това ще бъде единственият път — отвърна упорито Кейт. После вдигна глава, тръгна първа по стълбите и не спря, докато влезе в стаята, определена за тяхна спалня.
Робин бе само на няколко крачки от нея. Той затвори съвсем леко вратата, но звукът накара сърцето на Кейт да забие силно като камбана. Бяха сами. Тя беше вече мисис Робин Флетчър и сега се очакваше от нея да се подчини на съпруга си.
В този миг Робин вече бе до нея и нежно я обърна с лице към себе си със силните си ръце, в които раменете й направо се губеха.
— Кейт, не бих искал да те нараня.
Той наведе глава и потърси устните й.
За частица от секундата тя се опита да се съпротивлява, но Робин държеше здраво главата й в ръцете си и не й позволи да избегне целувката му. Първо докосна нежно устните й, а после започна да я целува силно и страстно, като само за миг изсуши влагата в крайчеца на устата й и езикът му започна да напира навътре. Опитите й да протестира почти се задушиха в гърлото й и той не им обърна никакво внимание, тъй като точно тогава езикът му намери пролука през стиснатите й устни и усети, че започва да губи контрол върху себе си. Това чувство още повече се засили, когато Кейт се отпусна в ръцете му и отговори на целувката му.
Дишайки ускорено, Робин се откъсна от нея, защото се страхуваше, че ако не спре веднага да я целува,
