тази високомерна Кейт Маккензи, че той е мъж, който може да укроти и покори всяка жена.
Тъй като бе вече късна есен, те бяха сами на пътя. Една внезапна снежна буря по това време на годината можеше да се окаже фатална, но Кейт имаше късмет. Денят беше студен, но ясен и пътят бе сравнително проходим. Спряха по тъмно и Потър просто нямаше търпение по-скоро да приготви леглото им и да пристъпи към прелъстяването, планирано така внимателно. Но когато скочи от фургона кракът му се изкриви и в миг се оказа на земята. Кейт веднага изтича при него и му помогна да стане.
— Боли ли те?
— Не, нищо особено… о, глезена ми. Изкълчил съм си глезена.
Болката бе толкова силна, че бе принуден да се откаже от плановете си относно Кейт. Хапнаха набързо студената храна и си легнаха почти веднага след това. Потър пъшкаше не само от болка, но и от потисканата с мъка страст. Той толкова силно желаеше Кейт, че не беше сигурен дали болката в глезена бе по-силна от тази в слабините му.
На следващия ден Потър се събуди и почувства, че е значително по-добре. Подутината на глезена му бе почти изчезнала и вече ясно осъзнаваше, че днес е последният му шанс да прелъсти Кейт. На следващия ден трябваше да пристигнат в Батърст. Закле се, че нищо, абсолютно нищо няма да е в състояние да го спре тази вечер.
През деня решителността му постепенно се засилваше и заедно с това стана доста разговорлив. Не преставаше да се хвали пред Кейт с подвизите си от времето, когато бе служил в наказателния корпус, разказа й за някои от смелите акции на корпуса. Когато се стъмни и решиха да спрат за нощта, той откара фургона толкова навътре в гората, че Кейт се уплаши да не се изгубят.
— Защо се отдалечаваме толкова много от пътя — нервно попита тя. — Срещнахме само една две коли, откакто тръгнахме от Парамата. И не знам защо ти все ти пускаше да ни изпреварват, а ние оставахме на опашката.
— Няма защо да бързаме, Кейт. Времето е хубаво и на мен ми е приятно да пътувам с теб. Искаше ми се да се опознаем по-добре по време на това пътуване. Утре ще бъдем в Батърст и се моля да не те огорчи онова, което ще научиш там. Мисля, че те предупредих какво можеш да очакваш относно съпруга си и Серина Линч, но въпреки това ти настояваше за това пътуване. Сега поне можеш да му се насладиш.
— Беше наистина приятно, Роналд — призна Кейт без голямо желание, — но нали знаеш, че за мен бе просто наложително да предприема това пътуване. Сигурна съм, че ме разбираш, иначе не би тръгнал с мен.
— Естествено, Кейт, разбирам те прекрасно. И приветствам желанието ти да се срещнеш лично със съпруга си и да се разберете. След като с очите си се увериш на какво е способен Робин Флетчър, може би няма нито миг повече да се колебаеш и ще се омъжиш за мен.
Кейт въздъхна и не каза нищо. Колкото повече наближаваха Батърст, толкова по-нервна ставаше. Ами ако клюките се окажеха верни? Какво ще направи, ако намери Серина щастливо устроена в къщата на Робин, а и в сърцето му? Защо й трябваше толкова много време, за да осъзнае, че изпитва към Робин нещо много повече от физическо влечение? Той й бе казвал, че държи на нея, защо не прие това за достатъчно? Хиляди бракове се крепят върху много по-малко неща, освен това Робин бе истински мъж, какъвто до този момент не бе срещала. Едва когато той си отиде, тя осъзна, че съвсем не е безразлична към него. Обичаше го толкова, че бе готова сега да отиде при него и да признае, че е направила грешка и че иска да опитат отново, ако той не възразява. Моля те, господи, направи така, че той да се съгласи, тихичко се помоли Кейт.
Потър бе застрелял едно малко кенгуру, което се появи близо до мястото, където бяха спрели, така че вечерята им беше истински пир. Когато дойде време да си лягат, Кейт зае своята част, така както си беше облечена, подобно на предишните вечери. Заспа почти веднага. Сънищата й бяха така живи и реални, изпълнени с пламенни чувства, че тялото й се извиваше и тресеше от страст, позната единствено на Робин. Кейт сънуваше, че точно той е до нея, прегръща я нежно и любвеобилно, а тя го моли да се люби с нея, да проникне веднага в нея, толкова дълбоко, че да го усети до дъното на душата си.
Ръцете му трескаво я разсъбличаха и той толкова бързаше, че разкъса корсажа й. После започна да гали гърдите й и засмука едното й зърно с такава сила, че тя изпищя от болка. Но защо така я наранява? Ноктите му се впиха в бедрата й, докато продължаваше силно да хапе тялото й. Когато захапа гърдата й, Кейт скочи и се събуди, за да види жестоката реалност. Не Робин беше върху нея, а Роналд Потър! Бюстието й беше разкъсано, а полата и фустата й бяха вдигнати до кръста. Потър се бе надвесил над нея, очите му издаваха диво удоволствие, докато се мъчеше трескаво да свали панталоните си.
Кейт се опита да се измъкне, стресната от наглия му опит да я изнасили.
— Какво правиш?
— О, Кейт, не се опитвай да отричаш, че това, което правя, ти харесва. Наблюдавах те внимателно. Лицето ти пламти от страст. Това, което ще направя с теб не може и да се сравни даже с ласките, които ти е дарил Флетчър. След като се оженим, ще го правим всяка нощ. Преди това ще те бия, болката е такова прекрасно нещо, че ще се научиш да изпитваш удоволствие от нея, като прелюдия към любовта.
— Ти наричаш това любов — изкрещя Кейт, като ожесточено го удряше по гърдите, по тялото, навсякъде, докъдето се докопаше. — А аз го наричам отвратително насилие. Защо? Защо трябваше да правиш това? Аз бях започнала да ти вярвам. Сега разбирам, че Кейси е била права. Трябваше да се вслушам в предупрежденията й.
— Стой мирна, глупачке — изпъшка Потър, като безуспешно се опита да разтвори краката й. — Ако си мислиш, че съпругът ти има нещо против, много се лъжеш. Всеки нае, че той си гледа кефа с онази малка красавица, която се е настанила дори в дома му.
Кейт просто трудно издържаше. Потър без съмнение бе по-силен от нея, така че всеки момент можеше да се справи с отслабващата й съпротива. С последни сили отвори широко уста и изпищя така силно, че биха я чули не само живите, но и мъртвите в околността.
Потър най-накрая бе успял да свали панталоните си и яростно се опитваше да разтвори краката й. Кейт героично се съпротивляваше, сила й даваше яростта, която я бе обхванала. Колко ли наивна му се бе сторила, когато го помоли да я придружи до Батърст? Може би още от самото начало е планирал да я нападне?
— Защо не се отпуснеш, ще видиш, че ще ти стане приятно — посъветва я Потър, като едва си поемаше дъх от обзелата го страст. — Ако спреш да се бориш, ще ти доставя огромно удоволствие. Такова удоволствие, че ще забравиш напълно за Флетчър и няма да ти пука дори ако той спи с всички жени в Австралия.
— Мръсна свиня — извика Кейт и поднови опитите си да се освободи от хватката му. Но напразно. Той бе прекалено силен, а и я беше хванал неподготвена, докато спеше. Сега вече й изглеждаше почти невъзможно да се отърве от него, колкото и да се бори, да крещи и да го нагрубява.
Кейт разбра, че всичко е напълно загубено в момента, в който Потър успя да разтвори краката й. Стисна зъби, затвори очи и зачака с отвращение грубото му проникване в нейното все още отчаяно съпротивляващо се тяло.
— Така е по-добре — самодоволно измляска Потър, докато се настаняваше между краката й, а освен това бе почувствал, че тя е на ръба на силите си и едва ли ще може да му попречи. Кейт продължаваше отчаяно да се опитва да го отблъсне от себе си, но той се чувстваше почти победител, доволен, че е успял да я подчини. — Ще постъпиш най-разумно като ми се отдадеш. Ако исках, можех да те убия и да те оставя в гората, тук тялото ти няма да бъде намерено с години. Но аз искам да станеш моя жена. Като се съберат заедно моето имение и имението Маккензи ще се получи най-голямата и най-богатата собственост в Ню Саут Уейлс.
Потър се притисна към нея, готов да я обладае, а Кейт направо изгуби разсъдъка си от ужас.
Трябваха й няколко минути, за да дойде отново на себе си и едва след това осъзна, че не чувства върху себе си тежестта от тялото на Потър. Тя отвори очи и премигна няколко пъти. Луната се открояваше като голяма ярка топка на небето, но част от светлината й бе засенчена от огромната фигура, която се бе изправила до нея. Силните мускулести крака бяха леко раздалечени един от друг и стояха твърдо, сякаш бяха пуснали корен в земята. Ръцете бяха скръстени отпред, а масивните гърди дишаха често и издаваха, че мъжът бе пробягал голямо разстояние. В едната от гигантските си ръце държеше дебел клон от дърво.
Кейт пребледня. И без това бе доста уплашена, но сега изпитваше истински ужас. Кой беше този гигант?
