Той изпъшка отново и затвори очи, сякаш се надяваше, че когато ги отвори, Серина ще си е отишла.
— Какво правиш в леглото ми? Къде са ти дрехите?
Серина го възнагради с една от очарователните си усмивки.
— Ти беше чудесен, Робин. Оказа се, че наистина си прав, дето каза, че си еднакво добър в леглото и когато си трезвен, и когато си пиян.
— Така ли казах — отвърна объркано Робин.
Но все пак би трябвало да си спомня, ако се беше любил с нея, нали?
— Твоите ласки ме оставиха направо без дъх, както винаги.
— Аз… дявол да го вземе… аз наистина съжалявам, Серина, това не биваше да се случва. Всъщност все още не съм сигурен, че не ме лъжеш. Сигурна ли си, че ние…
— О, да, Робин — развълнувано започна тя. — При това няколко пъти. Преди да заспиш ми обеща, че ще го направим и сутринта.
Робин въздъхна и закри с ръце очите си.
— Забрави какво съм ти казал. Бях пиян. А сега се махай, Серина, трябва да обмисля всичко внимателно. Това, което се е случило снощи, само усложнява нещата. Надявах се, че ние двамата с Кейт…
— Забрави Кейт — каза Серина, като се опита да се притисне към него. Ръката й се плъзна по тялото му, но когато достигна стомаха му и продължи надолу, той я сграбчи и я отхвърли встрани.
— Господи, Серина, защо още повече усложняваш положението? Колко е часът?
— Към десет сутринта, предполагам — смотолеви Серина, като нежно го дразнеше по врата с езика си, докато Робин яростно се опитваше да изтласка ръцете й от тялото си.
Трябваше да намери сили да стане от леглото, да възстанови мислите си и да накара Серина да повярва, че усилията й да го прелъсти са напразни.
Кейт седеше мълчаливо, докато Големия Джон спря фургона пред малката барака. Зад постройката стърчаха основите на голямата нова къща, която Робин беше вече започнал. По ливадите в далечината се виждаха стадата му, а затворници разчистваха тревата и храстите наблизо и подготвяха земята за сеитба. От бараката не се чуваше никакъв шум и Кейт скочи от фургона, без да дочака помощта на Големия Джон. Сърцето й биеше силно, а коленете й трепереха, така че не беше сигурна, че ще успее да достигне до вратата.
Ами ако Серина беше вътре? Или пък Робин въобще не искаше да я види? Ами ако… имаше толкова много „ако“, че просто й се завиваше свят. Но единственият начин да разбере какво става в живота на Робин бе да отвори смело вратата, преди да е изгубила кураж да го направи.
— Да чакам ли, мисис Флетчър — попита Големия Джон като гледаше скептично към вратата. Имаше някакво лошо предчувствие.
— Не — твърдо отвърна Кейт. — Убедена съм, че съпругът ми ще се зарадва, когато ме види.
Последните думи не прозвучаха съвсем убедително, но тя събра сили и отхвърли обзелата я тревога.
— Е, след като си сигурна — колебливо каза Големия Джон. — Ще оставя фургона тук и ще отида да се разходя из града, ще бъда тук наблизо.
— Но при кого смяташ да отидеш?
— Първо ще се повъртя наоколо, за да се ориентирам каква е обстановката. Ако никой не ме разпознае, ще потърся работа.
— Върни се, Големи Джон, сигурна съм, че Робин ще намери нещо подходящо за теб.
— Добре — отвърна той, взе торбата си от задната част на фургона и тръгна.
Кейт гледаше как се отдалечава, после бавно се обърна и тръгна към вратата, като се чудеше дали да почука или да влезе направо. Накрая реши да опита дали вратата е заключена. Ако не е, ще влезе направо. След като дръжката с лекота се поддаде на натиска й, Кейт си пое дълбоко въздух и отвори вратата. Това бе втората най-ужасна грешка в живота й. Първата беше, че въобще бе пристигнала в Батърст. Какво ли си въобразяваше, че ще намери тук? Че съпругът й живее като монах и чака спокойно тя да се вразуми? Че му е липсвала толкова, колкото и той на нея? Колко глупава е била наистина като е мислила, че Робин е различен от всички останали мъже. Това, което видя вътре в бараката, бе реализиране в действителност на най-ужасните й кошмари.
Робин и Серина бяха все още в леглото, с преплетени ръце и крака — голи, както Господ ги бе създал. Явно бе, че са били заети с нещо много повече от невинен разговор. Серина го ближеше по врата, докато той бе хванал ръцете й и ги местеше по тялото си.
На Робин му бе омръзнало вече да се разправя със Серина, упоритостта й го дразнеше. Тя винаги е била невъобразима лакомница, но сега нямаше нито настроение, нито желание да удовлетворява желанията й. Кански го болеше главата, а тялото му бе отпуснато след погълнатия предната вечер алкохол, така че нямаше никакво желание да се люби със Серина. Ако наистина го е направил предишната вечер, то е било само защото главата му е била замаяна от брендито, а и целият бе съкрушен от писмото, което бе получил от Деър.
Робин не бе усетил, че някой стои до вратата, докато процедената оттам светлина не достигна до леглото. Бараката беше малка, състоеше се само от кухня и една голяма стая, която служеше и за спалня, и за всекидневна. Като забеляза гневния поглед и стройната слаба фигура, открояваща се на осветеното от слънцето място, Робин се опита да скочи от леглото, но веднага осъзна, че е гол и се покри с чаршафа.
— Кейт!
Серина беше тази, която първа разпозна неочакваната посетителка и името й просто несъзнателно се отрони от устата й.
— По дяволите — извика Робин и грубо изтласка Серина от леглото си. — Божичко мили, Кейт, какво правиш тук?
Серина изпищя силно, ядосана от грубостта му, грабна едно одеяло и се премести на своето легло.
Кейт с мъка преглътна — огромна буца се бе надигнала в гърлото й и все пак намери сили да каже:
— Очевидно съм направила грешка.
Гласът й потрепери и бе почти готова да се обърне и да се тръгне, но гордостта й я накара да остане и да поиска обяснение.
Като се омота с чаршафа, Робин стана неуверено от леглото и разтърси глава, за да дойде по-бързо на себе си.
— Не е това, което си мислиш, Кейт. Аз не съм…
Не можеше да продължи, защото го бе направил.
Независимо, че не си спомняше, той се беше любил със Серина снощи. Какво би могъл да каже, за да обясни на Кейт истината. А и тя едва ли би могла да намери обидна дума, с която той вече сам да не се бе нарекъл. Ах, тази проклета Серина! Закле се никога да не помирисва дори алкохол.
— Аз не съм глупачка, Робин. Виждам отлично. Грешката ми е, че си въобразявах, че ще се радваш да ме видиш. Чух разни слухове, но просто не исках да им вярвам.
— Какви слухове, Кейт?
Кейт хвърли унищожителен поглед към Серина, която явно бе твърде доволна от себе си.
— Мисля, че едва ли имаш желание да слушаш какво говорят всички в Парамата. Надявам се, че двамата със Серина сте щастливи.
Тя се обърна и тръгна към вратата.
— Кейт, моля те, не си отивай. Дай ми възможност да ти обясня.
Кейт се спря, като размишляваше върху думите му. С цялото си сърце искаше да получи от Робин някакво разумно обяснение за всичко, което бе видяла тук тази сутрин.
— Мисля, че е прекалено късно, Робин.
— Не, Кейт — с учудваща бързина, като се има предвид адската болка в главата му, той се приближи до нея и я хвана за ръката. — Трябва да поговорим. — После, се обърна към Серина, която още седеше върху леглото си: — Остави ни, Серина, двамата трябва да бъдем сами.
— Какво? Къде бих могла да отида?
