Потър, като с възхищение наблюдаваше една прекрасна коала, кацнала на близкото дърво. Когато Потър я предупреди да внимава за змии, тя скочи уплашено на коленете му.
— Змии ли — изпищя Кейт.
— Тук, в Австралия, се срещат почти всички разновидности на отровни змии, като се почне с кобрата, пепелянката, гърмящата змия и какви ли още не. Но може би по това време на годината те са се сврели някъде за зимен сън и едва ли ще ни причинят зло.
Едва сега Кейт успя да си поеме дъх.
— Слава богу.
Пътуваха докато се стъмни, а после спряха, като Потър изтегли фургона доста навътре в гората, така че да не се вижда от пътя.
— Защо се отдалечаваме толкова много от пътя — попита разтревожено Кейт.
— Предпочитам да не се виждаме — опита се да я успокои Потър. — Бандитите са навсякъде.
— Дори в планината?
— Точно в планината. След като бе построен пътят, вече няма никаква опасност да се изгуби човек, а и не забравяй, че затворниците, които го строиха, бяха попаднали на злато, така че бандитите непрекъснато се навъртат насам.
— Не съм и помисляла, че това пътуване е толкова опасно — потрепери Кейт.
— Не се безпокой, скъпа, аз ще се грижа за теб — самохвално отсече Потър и демонстративно извади пистолета си. — Но за по-сигурно ще трябва да спим близко един до друг.
На Кейт й беше доста неприятно, но все пак не се противопостави, когато той нагласи обща постеля за двамата. Все пак трябваше да му е благодарна, че заряза фермата си и тръгна с нея за Батърст. Кейси очевидно бе несправедлива по отношение на Роналд Потър, той беше чудесен приятел.
Потър реши да не я закача тази нощ. Преди да я прелъсти му се искаше тя да привикне с присъствието му. Утре, помисли злорадо той. Утре вечер ще сграбчи тази арогантна кучка в ръцете си и ще й покаже как един истински мъж трябва да се държи с една жена.
Робин имаше малко време да мисли за себе си след пристигането в Батърст, но всичките минути, които можеше да отдели, бяха посветени на Кейт. Припомняше си как изглеждаше, когато я напусна — зачервена и замаяна от любовта му. Устните й се бяха подули от целувките му, а очите й горяха от страст. А след това си спомняше за дългите часове, през които напразно бе чакал тя да го помоли да остане при нея и как ужасно се бе почувствал, когато го бе оставила да замине, без да му каже дори една единствена дума, без довиждане дори. Не можеше да си обясни защо се измъчваше часове наред с мисли за нея и за това как ли се справя сама. Бе получил съобщение от Деър, в което се казваше, че в имението Маккензи всичко е наред, но Кейт не му бе писала нито дума досега.
Болеше го при мисълта, че Кейт се справя така добре и без него.
Толкова му липсваше тя, по дяволите!
Кога ли всъщност бе осъзнал, че обича тази упорита хитруша? Трудно му бе да отговори на този въпрос.
Може би почти веднага, щом я срещна. Иначе не би се оженил за нея. Освен това със сърцето си чувстваше, че и Кейт го обича. Не, може би това не е истина, вероятно се заблуждава, горчиво помисли той. Кейт изпитваше удоволствие, когато се любеше с него, но май това бе всичко. Всеки друг мъж би могъл да го замести.
Предоставената му земя бе толкова обширна, че на човек направо му се замайваше главата само като си помисли. Стадата му бяха вече настанени в подножието на планината и той планираше да купи още животни. Четирийсет затворници работеха за него и на първо време си бе построил барака от две стаи, докато се прехвърли в голяма къща, каквато възнамеряваше да изгради. Просто му беше трудно да повярва, че така бързо бе забогатял за малкото време от освобождаването му. До голяма степен дължеше успеха си на губернатора Маккери, който твърдо вярваше в равенството между бившите затворници и „чистите мерина“. Тези, които бяха свободни и богати често наричаха Маккери деспот, Робин също мислеше така, защото бавно, но сигурно Маккери успяваше да ликвидира неравенството в страната. Под неговото ръководство затворниците бедните в Австралия бяха получили възможност да увеличат богатствата си и да се превърнат в значима част от хората в колонията.
Робин се радваше на всичко, което бе постигнал, на богатството си, но щеше да има много по-голям смисъл, ако Кейт беше тук заедно с него. Често си мислеше, че може би трябваше да бъде по-упорит и да настоява тя да го придружи, но не можеше да понесе мисълта, че ще живее с жена, която обича и страстно желае, но която ни най-малко не отвръща на чувствата му.
Измъчваше го и фактът, че Серина все още живееше при него, беше се вкопчила в него, сякаш той бе единствената й връзка с живота. Смъртта на родителите й наистина я бе разстроила, но вече минаха два месеца и трябваше да се съвземе и да се опита да уреди живота си. Проблемът беше, че тя искаше само него и не бе съгласна да се омъжи за никой друг. Живееше в тясната барака заедно с него, чистеше и готвеше и непрекъснато се опитваше да го прелъсти, като с всеки изминал ден му бе все по-трудно да устои на това изкушение. Тя се въртеше около него доста разголена, гледаше го предизвикателно с премрежени очи и най-нахално му предлагаше да замести във всичко съпругата му, която всъщност не беше никаква съпруга. До този момент Робин успяваше внимателно да отклонява предложенията й и дори се опитваше да й създаде връзки с други мъже. Сърце не му даваше да я изхвърли — къде би могла да отиде? — но и не искаше да продължава така, той просто не можеше цял живот да отговаря за нея.
Тази вечер Робин се прибра в бараката доста изтощен и нервен: изтощен от тежката работа през деня и изнервен, защото изпитваше огромна нужда да бъде с жена си. След повече от два месеца Серина бе започнала да му изглежда привлекателна. Тя бе красива, сексът с нея му бе създавал толкова удоволствия в миналото, а и след два месеца всяка жена му изглеждаше прекрасна.
Очите на Серина светнаха, когато Робин влезе в бараката. Беше се старала доста, за да приготви чудесна вечеря, огънят бумтеше приятно в огнището. Ядосана, че Робин така упорито бе отхвърлял досега недвусмислените й предложения, тя бе решила тази вечер да постигне целта си на всяка цена. Бе успяла дори да се сдобие с бутилка френско бренди, пренесено от отсрещната страна на планината.
— Изглеждаш доста уморен — започна веднага Серина. — Седни, вечерята вече е готова. Аз… изпекла съм и пай — добави като го гледаше с премрежения си поглед.
— Не съм много гладен — мрачно отвърна Робин. — Нямаше нужда да си създаваш толкова грижи.
— Щом го правя за теб, не е грижа. Искаш ли чаша бренди?
— Бренди ли? Как успя да постигнеш това чудо?
— Пофлиртувах със собственика на магазина и той ми продаде бутилката, която бил купил за себе си.
— Страхотна си, Серина — каза Робин, като едва-едва се усмихна.
Тя наля две чаши бренди и му подаде едната. Едва опря своята до устните си, докато Робин я изля цялата направо в гърлото си. Без да чака нито минута Серина напълни отново чашата му, а Робин се загледа мрачно в прозрачната кафеникава течност, разклати чашата си и се намръщи.
— Защо си толкова умислен — попита Серина и се настани по-близо до него.
— Не е твоя работа.
— Всичко, свързано с теб, е и моя работа. Мисля, че знам какво те безпокои толкова, Робин, и бих искала да ти помогна. Хайде да се любим. Желая те. И без това всички си мислят, че сме любовници, защо наистина да не го направим?
— Вече сме разговаряли за това, Серина — търпеливо започна Робин. — Господ ми е свидетел, аз не съм ангел, но още веднъж те предупреждавам, че напразно си губиш времето с мен. Аз съм женен човек. Намери си някой, който може да отвърне на чувствата ти. Ти си хубава, страстна жена, Серина. Всеки мъж би бил щастлив да те има за съпруга.
— Може би ще промениш решението си, ако прочетеш съобщението, което пристигна за теб днес.
— Съобщение? — Робин веднага се оживи. Може би Кейт все пак бе решила да му пише? — Къде е? Кой го донесе?
— От Деър Пенрод е.
Лицето на Робин веднага помръкна и той бавно посегна към сгънатия лист хартия.
