възмути от разпространяваните приказки и посъветва Кейт да не вярва на никакви клюки, а да се опита да научи от сигурен източник какво точно става в Батърст и как живее нейният съпруг.
Между Рой и Мод разцъфтяваше истински роман и Кейт бе изключително щастлива. Рой изглеждаше толкова самотен преди, а Мод бе една нещастна жена, несправедливо изпратена в наказателна колония за съвсем дребно престъпление. Кейт много се зарадва, когато Рой й довери, че прави постъпки за помилването на Мод. Щеше разбира се, да изгуби една превъзходна готвачка, но това едва ли имаше някакво значение на фона на щастието на двама души, които много обичаше.
Един ден Роналд Потър се появи и донесе документи за искане на развод, което предизвика учудване и възмущение у Кейт. Той си бе позволил волността да подготви всичко сам в Сидни и сега й носеше документите, за да ги подпише.
Кейт направо изгуби дар слово от ярост. А когато дойде на себе си, гласът й бе висок и осъдителен.
— Как си позволяваш? Нямаш никакво право да действаш зад гърба ми.
— Кейт, прости ми — започна умолително Потър. — Аз наистина мислех, че ти искаш точно това. Ти си все още млада и хубава. Защо да се лишаваш от мъжка ласка, докато съпругът ти в същото време грубо погазва брачната клетва? Аз бих искал да се оженя за теб. Нима някога съм те наранил с нещо? Знам, че Кейси Пенрод непрекъснато се опитва да злослови по мой адрес, но тя не е човек, на когото може да се вярва.
— Да, ти действително се опитваш да ми помогнеш — призна Кейт. — Аз… аз знам достатъчно за Кейси и не искам да слушам повече за нея. Но решенията си ще вземам сама. Не бих могла да се разведа с Робин, преди да разговарям с него или поне на място да се уверя дали има нещо общо със Серина или не.
— Но слуховете…
— … са често пълна измислица.
— Понякога имам чувството, че обичаш този изверг — възмутено каза Потър.
Кейт се изчерви.
— Не е твоя работа какво изпитвам към Робин, Роналд.
— Не си права, Кейт, никога досега не съм предлагал на друга жена брак.
— Но аз съм вече омъжена.
— Няма да си омъжена още дълго, ако подпишеш документите за развода.
— Съжалявам, Роналд, но все още не съм готова за това.
— Помисли си, Кейт. Ще ги оставя тук при теб. Съобщи ми, когато си готова с решението си и аз ще занеса документите в Сидни. Или — очите му се присвиха лукаво, — лично бих те придружил до Батърст. След като научиш истината, вече няма да се колебаеш дали да подпишеш.
След като Потър си тръгна, Кейт остана в стаята и часове наред гледаше документите за искане на развод. Чудеше се дали Робин би искал това да стане. Какво всъщност очакваше от нея, след като я напусна. Но защо, по дяволите, да прави точно това, което му се иска на него? Защо да му предостави такава благоприятна възможност да се ожени за Серина? Изпитваше силна болка при мисълта, че след като вече не се нуждаеше от имението Маккензи, той така бързо я бе изоставил, без изобщо да се интересува от нея. Наистина имението Маккензи сега принадлежеше единствено на нея, но тази собственост не й носеше почти никаква радост. А през цялото време си мислеше, че иска точно това. Беше убедена, че не трябва да бъде зависима от никого. Животът й си беше лично неин и тя желаеше да нрави каквото иска с него, при това досега се бе справяла доста добре, независимо от неблагополучията на баща й.
Но Робин се отиде, нашепна й някакъв вътрешен глас.
Робин си бе намерил друга жена, върху която да прехвърли любовта си.
Той нито я искаше, нито имаше нужда от нея. Защо да не го забрави? Защо да не въведе отново ред в живота си и да продължи напред, като го изключи напълно от мислите си?
Защото той вече е успял да намери път към сърцето ти и се е настанил трайно там. Вътрешният й глас ставаше все по-силен и настойчив.
Кейт толкова дълго се взира в документите за развод, че те започнаха да й се струват размазани и нереални. Затвори очи, но когато ги отвори те отново си бяха там, на масата и сякаш й напомняха за греховете на Робин. Но тя също имаше известна вина. Тя го принуди да замине, а когато се опита да го върне, беше прекалено късно.
Лично ще те отведа до Батърст. Тези думи на Роналд Потър в миг осениха съзнанието й. Разбира се! След като се види лично с Робин ще може да си изясни какво точно изпитва към него, а ще разбере и истината за връзката му със Серина. Кейт не знаеше дали да вярва или не, че Робин живее заедно със Серина, но единственият начин да разбере всичко бе да отиде лично до Батърст.
Ясно си спомняше последната нощ, която прекараха заедно, нежността му и безкрайните му ласки. Той беше страстен и всеотдаен любовник, достави й такова удоволствие, каквото не бе изпитвала никога през живота си. След като Робин прехвърли имението Маккензи на нейно име, тя вече не беше съвсем сигурна, че той е убедил баща й за женитбата им. Дали пък не го съдеше прекалено строго за всичко? Може би чувството за вина, че е била в леглото на Робин точно когато баща й умря, я бе накарало да отрича, че започва да се влюбва в него? Беше й нужно още време, за да размисли върху всичко.
През следващите няколко дни правеше почти само това. В края на краищата стигна до едно просто решение. Трябваше да се опита да спаси брака си, ако не беше вече прекалено късно. Затова искаше веднага да замине за Батърст и лично да разговаря с Робин.
След като бе взела окончателно решение, Кейт започна да действа, без да губи никакво време. Когато Роналд Потър я посети след няколко дни, тя му съобщи, че би искала да я придружи до Батърст. Макар и доста изненадан, той веднага се съгласи.
— Ще осигуря кола и провизии за из път — каза Потър. — Можем да тръгнем след три дни. Това устройва ли те?
— Чудесно — нетърпеливо отвърна тя.
— Облечи се топло, Кейт. Тук е още есен, но в планината по това време понякога е доста студено. Наближава зимата. Надявам се, че ще успеем да преминем през планината, преди да е завалял сняг.
— Ще трябва — отвърна Кейт, като вирна решително глава. — Но искам да ми обещаеш нещо.
— Разбира се, Кейт.
— Не казвай на никого, че ще замина с теб за Батърст. Особено на семейство Пенрод. Те ще искат да изпратят някой с мен, за да се грижи за моята безопасност, а не виждам никаква необходимост да им създавам тези проблеми.
— Какво ще си помислят, като разберат, че си заминала?
— Ще кажа на Дент, управителя на фермата, че заминавам за няколко дни за Сидни.
Потър едва прикри самодоволната си усмивка. Молбата на Кейт напълно съвпадаше със собственото му желание. Не искаше някой от приятелите й да я разубеди да пътува заедно с него, тъй като си бе направил сериозни планове за това пътуване. Възнамеряваше да я прелъсти по пътя, а след това да направи всичко възможно съпругът й да научи за това. След като Кейт получи развод, ще се ожени веднага за нея, а после няма да му е трудно да я сложи на мястото й. Сега му изглеждаше прекалено независима и твърдоглава, което никак не му харесваше. Но като я набие един-два пъти, може би щеше да успее да я направи по- кротка и смирена. Точно тук му е била грешката на Флетчър, разсъждаваше Потър. Трябвало е да й налее насила малко ум в главата. Но по-важното бе, че ще стане притежател на имението Маккензи. От свой човек в Сидни знаеше, че Флетчър бе прехвърлил имението на името на Кейт и след като Потър се ожени за нея, ще притежава овцевъдна ферма, с която всеки би се гордял, може би една от най-богатите от тази страна на Сините планини.
Кейт се поклащаше щастливо, седнала до Роналд Потър. Бяха тръгнали рано сутринта по изгрев слънце и вече се намираха в подножието на Сините планини.
Високият фургон бе доста тежък, но биволите теглеха равномерно напред и сякаш това не ги затрудняваше особено. Есента бе украсила в забележителни краски дърветата наоколо и Кейт изпадаше във възторг от всяка промяна. Колкото по-нависоко се изкачваха, толкова по-студено ставаше, но не беше непоносимо. До този момент не бе валял сняг. А тъй като и дъждовете бяха малко през това лято и през есента, пътят беше сух, макар че все още не беше добре оформен.
Спряха за обяд под един огромен евкалипт и Кейт с удоволствие се нахвърли на храната, купена от
