— Помогни им, Робин, моля те, помогни им.
Ако до този момент бе изпитвал известно колебание дали е разумно да се спусне в опасната пропаст, тези молби го тласнаха към незабавно действие. Стъпка по стъпка с много усилие се спускаше надолу, с мъка търсеше опора в стръмната скала, ръцете му бяха целите в кръв, но продължаваше. Често губеше равновесие и увисваше безпомощно на въжето. Веднъж вдигна глава нагоре и видя, че Серина наднича оттам, срещна изпълнения й с ужас поглед и това му даде сили да продължи докрай с изпълнението на мисията си. Отгоре го напътстваха и окуражаваха, но Робин почти не ги чуваше, обладан от желанието си да излезе непременно жив от този ад.
После внезапно усети твърда опора под краката си. Коленете му почти отказаха да му се подчинят, когато развърза въжето от кръста си и се опита да пристъпи напред. С тревога приближи разбития фургон, като все по-ясно разбираше, че никой не би могъл да оживее след такъв ужасен удар. Оказа се, че е прав. Намери почти веднага тялото на Дора Линч, то лежеше безжизнено до разбития фургон. Беше му необходимо малко повече време, за да открие и тялото на Фентън Линч — той бе изхвръкнал от фургона по време на падането и бе малко встрани, със счупен врат. Нито едно от животните не бе оживяло. Робин даде сигнал на мъжете горе, а отчаяният писък на Серина му подсказа, че е разбрала истината. Спуснаха му една кирка, за да погребе мъртвите. Що се отнася до вещите, почти всичко бе напълно унищожено. Успя да измъкне само един денк с дрехите на Серина, пари и още няколко дребни неща, които привърза към въжето и изпрати горе. Минаха часове, докато привърши с тъжната си мисия и го издърпат от пропастта.
Горе го посрещна вледеняваща тишина. Това бяха първите жертви по време на прехода през планината, пък и семейство Линч се ползваше с всеобщо уважение. Смъртта им бе загуба за повечето от заселниците. Серина оставаше напълно сама в непознато място, без близък човек, който да я подслони и да се погрижи за нея. Естествено, веднага се появиха доста предложения, преди всичко от мъже, които искаха да я вземат в своите фургони, но Серина отказа на всички. Освен това повечето жени съвсем не бяха във възторг от перспективата за близко съжителство на мъжете им с тази млада и привлекателна красавица. Серина очакваше подслон и подкрепа единствено от Робин и той не се поколеба да й го предложи.
Познаваше я от толкова време, уважаваше родителите й и ако не се бе появила Кейт, възнамеряваше да се ожени за нея. Почувства се задължен като магистрат и приятел да вземе Серина под свое покровителство, като пренебрегна мисълта за приказките, които със сигурност щяха да последват. Дори да можеше да си представи последиците от всичко това, пак би постъпил по същия начин.
Два дни по-късно колоната бавно навлезе в Батърст, едно селище, в което имаше все още малко постройки, заобиколени с обширни площи, изпълнени с овце и друг добитък. Това бяха първите заселници, дошли веднага след проучвателната експедиция, които разчитаха да получат тук много земя и да създадат богати ферми. Вече имаше пазар за различни стоки, а също така и за добитък, с помощта на затворнически труд бяха построени административна сграда и полицейски участък.
До пристигането им в Батърст Серина едва бе излязла от шока, преживян след внезапната и жестока смърт на родителите й. Тя бе все още бледа и уплашена и здраво се бе вкопчила в Робин, сякаш животът й зависеше единствено от него. Той беше главната й връзка с реалността в това ново, непознато място. Когато Робин й предложи да се върне обратно в Парамата, тя категорично отказа.
— Нищо не ме свързва вече с Парамата, Робин. Малкото роднини, които имам, живеят в Англия, но нямам намерение да отида при тях. Напуснала съм страната, когато съм била малко момиче и не си спомням почти нищо за родното си място.
— Тогава какво ще правиш, Серина — меко попита Робин.
— Имам пари в банката в Парамата. Аз съвсем не съм бедна. Но ми трябва време, за да помисля.
— Какво ще кажеш за евентуална женитба? Сигурно има някой…
— Някой — повтори подигравателно Серина. — Не, не съществува мъж, с който бих желала да прекарам остатъка от живота си. Може би някой ден… — тя го погледна с надежда. — Не мога ли просто да остана при теб, докато реша?
— Ще започнат разни приказки — припомни й Робин, силно притеснен от създалата се ситуация, но безсилен да промени нещата.
— Не ме интересува — упорито отвърна тя. — Нямам доверие на никой, освен на теб. Нима не видя как ме заглеждаха тези мъже?
За съжаление Робин прекрасно разбираше какво си мислят мъжете, когато погледнат Серина.
— Освен това жените им не искат и да чуят за мен.
Робин трябваше да се съгласи и с това.
— Моля те, нека да остана при теб. Няма да ти създавам никакви грижи, обещавам. Мога да готвя, да чистя…
— Серина, няма нужда от това. Разбира се, че можеш да останеш при мен. Не бих могъл да те изхвърля на улицата. Може би ще се влюбиш в някой и ще се омъжиш за него. Това би било най-доброто разрешение за теб.
— Вече съм намерила този мъж, Робин, но той е женен — сериозно каза Серина.
Робин се изчерви.
— Повече не искам да говорим за това, Серина. Аз съм женен и с това въпросът е приключен.
Въпросът не е приключен, Робин Флетчър, каза си наум Серина. Ти може и да си женен, но съпругата ти е прекалено далеч, за да претендира за любовта ти. Ако ми дадеш възможност, аз ще ти бъда много повече съпруга от нея.
Единадесета глава
Кейт упорито отхвърляше възможността за развод с Робин. Самата мисъл да скъса окончателно и безвъзвратно връзката си с него й изглеждаше ужасна. Но Роналд Потър непрекъснато човъркаше раната й, той не се предаваше и при всяко от зачестилите си посещения я убеждаваше, че трябва да иска развод. Той не спираше да сипе обвинения срещу Робин затова, че я е изоставил и непрекъснато повтаряше, че тя заслужава по-достоен съпруг от един бивш затворник. Дори д-р Проктър открито изрази недоумението си от заминаването на Робин и изказа сериозни съмнения относно бъдещето на техния брак. Макар че всички, с изключение на „чистите мерина“, приветстваха издигането на Робин за магистрат, повечето бяха на мнение, че той би трябвало да вземе младата си жена със себе си в Батърст. А когато до Парамата достигна новината, че семейство Линч са загинали по време на пътуването и Серина открито живее с Робин, Кейт се превърна в обект на всеобщо съжаление.
Най-напред тя чу историята от Потър, който побърза да й я разкаже веднага щом научи за нея. Всичко бе поднесено по такъв отвратителен начин, че Кейт направо се чувстваше разбита.
— Аз… аз не мога да повярвам — каза тя сломено.
Но нима не се бе страхувала и не бе очаквала точно това през цялото време?
— От сигурно място знам, Кейт, че няколко семейства са предложили подслон на Серина. Но тя отказала на всички, за да приеме… ъ-ъ… най-обещаващото предложение — това на Робин. Сега живеят заедно в бараката, която той е построил. Разправят, че възнамерявал да прави огромна къща там, където е земята му, и тази барака е само за временен подслон.
— Ти май си прекалено осведомен за всичко, което става в Батърст — сряза го Кейт.
— След като пътят бе завършен, разстоянието между Батърст и Парамата се взема за четири дни. Хората непрекъснато пътуват насам-натам и заедно с тях пристигат и новините.
Робин бе заминал преди два месеца и за това време Батърст бе започнал да се превръща в процъфтяващ град. Вече никой не се съмняваше, че най-богатите животновъдни ферми в Ню Саут Уейлс ще бъдат от другата страна на планината. Не секваше потокът от хора, които пристигаха в Батърст и Робин бе постоянно ангажиран с проблемите по устройването им. От неговите решения зависеха съдбите на много хора — на тези, пристигнали вече в новия град или на значителен брой други, възнамеряващи да го направят. След като сградата на полицейското управление бе завършена, губернаторът Маккери изпрати и полицаи, които се грижеха за реда.
Кейт не искаше да повярва, че Робин и Серина живеят заедно, но нямаше основание да се съмнява в думите на Роналд. Деър и Кейси ядосано отхвърляха клюките и настояваха, че Робин е достатъчно разумен, за да не допусне такова ужасно нещо. Дори Рой Пенрод, който напоследък често се отбиваше в имението, се
