като поиска да се сбогуват по този начин. Усети топлината на устните й, нежността, с която отговаряше на ласката му, тялото й, което се притискаше с желание към него, и разбра, че ако в същата секунда не се откъсне от нея, никога няма да си тръгне. Отдръпна тялото си назад, само устните му останаха впити в нейните. После от гърлото му се изтръгна въздишка — по-скоро на отчаяние, отколкото на удоволствие. Защо така пламенно отговаря на целувката му? Дали го прави просто, за да го измъчва, или тялото й наистина издава искрени чувства? Прекалено късно… наистина прекалено късно.
— Довиждане, Кейт. Ще ти се обаждам.
— Робин…
— Ако не си тръгна веднага, любима, не съм сигурен, че ще мога да контролирам чувствата си. Много бих искал да ти кажа едно истинско довиждане, но не мисля, че ти желаеш това.
— Не ми казвай какво желая и какво не, Робин Флетчър — избухна Кейт.
Въздухът между тях сякаш се раздвижи, предизвестявайки настъпваща буря.
— Нима е възможно да ставам за любов и да не съм достатъчно добър, за да ти бъда съпруг?
— Защо не забравиш тази вечер всички въпроси и да се съсредоточиш върху сбогуването?
— Тогава ще ти кажа едно истинско довиждане — отвърна Робин и с един замах разкъса нощницата й отгоре до долу. — Може и да ми мразиш след това, но поне ще си спомняш за мен.
Смъквайки трескаво дрехите си, той я отнесе до леглото и започна да се люби с нея и страстно и нежно, като използваше ръце, уста и устни, за да я възбуди все повече и повече, докато достигне оргазъм, а после отново и още веднъж. Нито едно местенце от тялото й не остана пренебрегнато, отдаде й всичката си нежност, дори задържаше своите чувства, за да й даде възможност да достигне първа до върха на удоволствието. Но и тя му отвръщаше с не по-малко нежност и страст, целуваше го и се притискаше към тялото му, помагаше му да се почувства наистина щастлив. Когато най-накрая всичко свърши, те легнаха един до друг изтощени до последна капка.
Кейт затвори очи и все още преживяваше невъобразимото удоволствие. Робин се надигна и я погледна с очакване — чакаше да чуе думите, които тя още не беше готова да произнесе. Той стана бавно, тъжно й отправи един последен поглед, преди да навлече дрехите си. Но очите й бяха затворени, може би бе почти заспала, и не чу как Робин си тръгна и затвори вратата след себе си. Когато най-накрая намери сили у себе си да говори, стаята беше празна.
— Не си тръгвай, Робин. Никога не ме оставяй. Имам нужда от теб.
Тъй като не последва никакъв отговор, Кейт бавно отвори очи. Робин го нямаше. Скочи от леглото и побягна към стаята му, без да обръща внимание на голотата си. Стаята беше празна. Тичайки из цялата къща, Кейт отчаяно викаше името му и най-накрая осъзна, че той е решил да не чака сутринта, а да замине веднага. Внезапно някакъв необичаен шум на двора привлече вниманието й и тя побягна към прозореца. Но беше твърде късно. Робин бе вече прекалено далече, за да чуе гласа й, който го викаше по име. Беше останала сама и вината за заминаването на Робин си бе изцяло нейна.
През следващите дни и седмици Кейт живееше в пълна апатия. Работите във фермата вървяха добре, Дент се справяше отлично, Деър също изпълняваше обещанието си и всяка седмица се отбиваше да провери дали няма нужда от нещо. Понякога идваше сам, друг път Кейси и децата го придружаваха. Деър бе все така учтив и сърдечен, но на Кейт й бе доста трудно да понася откритата враждебност на Кейси. В края на краищата осъзна, че не би искала двете с Кейси да бъдат врагове. Каквото и да се беше случило между Деър, Кейси и Мърси, това по никакъв начин не я засягаше. Разбираше, че още в началото трябваше да прояви достатъчно зрялост и да прецени Кейси според качествата й, а не по приказки и недомлъвки. А най- малко трябваше да се доверява на мнението на Роналд Потър. Опита се да поправи нещата, да се сближи с червенокосата хубавица, но я посрещна само студенина. Това доста я натъжи, но не можеше да обвинява Кейси, че държи на достойнството си и избягва дружбата с нея след нанесената й обида.
Макар че пътуването през Сините планини не би трябвало да отнеме повече от десет дни, Кейт все още не бе получила никакво съобщение от Робин. Един ден пред вратата се появи Роналд Потър и тъй като беше много самотна, тя го покани да влезе да изпият по една лимонада.
— Помислих си, че може би имаш нужда от някой, с който да поговориш, Кейт — започна Потър. Нещо в усмивката му породи известна тревога у нея, но тя бързо отхвърли подозрението си. — Ако бях на мястото на съпруга ти, никога не бих те оставил сама. Ти си толкова привлекателна, че едва ли някой мъж би могъл да ти устои. А още по-малко бих те заменил с друга жена.
— Какво? Какво искаш да кажеш?
— Е, публична тайна е, че съпругът ти и Серина Линч са подновили приятелството си и са тръгнали заедно за Батърст.
— Не е вярно — разгорещено запротестира Кейт. — Серина пътува заедно с родителите си.
— Така ли ти каза Робин? Вярно е, че родителите й са в групата, но съм сигурен, че те са чули за… ъ-ъ… вашето неразбирателство и насърчават Серина да поднови връзката си с Робин. Разводите в Ню Саут Уейлс са позволени, а след като вече стана магистрат, Робин е желан кандидат за всеки родител, който иска да задоми чедото си.
— Въобще не разбирам за какво говориш — извика Кейт, напълно разстроена. — Ние не сме разговаряли за развод. Робин е все още мой съпруг.
— Ти забравяш, че слугите често си отварят устата и новините бързо се разнасят дори тук, в Хокесбъри. Всички вече знаят, че двамата със съпруга ти сте разделени.
— Лизи — промърмори Кейт със стиснати устни, твърдо решена да поговори с това момиче. Тя често си позволяваше много повече от допустимото.
— Няма значение — примирително каза Потър. — Дойдох просто да ти предложа помощта си, ако имаш нужда от нея. Ако искаш да получиш развод, знам към кого точно да се обърнем, за да се реши въпросът без много шум и неприятности. Само кажи и всичко ще бъде уредено. Ти просто не ми даде възможност да те ухажвам, твърде скоро се омъжи за този затворник.
Кейт рязко стана от мястото си.
— Може би трябва да си тръгваш, Роналд, днес не се чувствам в настроение за гости.
— Ще помислиш ли върху предложението ми? Наистина искам да ти помогна. За мен ще бъде удоволствие да те освободя от Робин Флетчър.
— Голям майстор си по измамите, нали, лейтенанте?
Кейт премигна от учудване, когато забеляза Кейси на вратата на всекидневната. Тя очевидно бе чула последните думи на Потър. Той се усмихна хладно.
— Вече не съм лейтенант, мисис Пенрод, както добре знаете. А и вие съвсем не ме познавате добре, за да ме съдите.
— Познавам ви дори прекалено добре, лейтенант Потър, и това познанство ми донесе огромно страдание.
Кейт слушаше репликите им с растящо любопитство.
— Мисля, че трябва да си тръгваш, Роналд — повтори тя.
— Щом настояваш — отвърна той и хвърли враждебен поглед към Кейси. — Не се доверявай на това, което ще ти каже Кейси Пенрод — тя винаги е била лъжкиня и к…
— Достатъчно, Роналд — твърдо го прекъсна Кейт. — Моля те, не забравяй, че си гост в моя дом, също както и Кейси.
— Този човек направо ме отвращава — потрепери Кейси, след като той си тръгна. — Не мога да понасям дори и присъствието му.
— Изглежда доста симпатичен — отбеляза Кейт.
— Ти просто не го познаваш, Кейт. Той ме взе от дома на семейство Пенрод и ме направи прислужница в своята къща, след това се опита да ме изнасили. Държа ме като затворник в продължение на седмици, докато Деър не дойде да ме освободи.
— Деър те е освободил? Как е успял?
— Това е дълга история, сега просто нямам време да ти я разказвам. Дойдох да видя дали си получила някакво съобщение от Робин.
— Не, никакво — призна Кейт. — Аз… аз всъщност и не очаквам да ми се обади.
— Съжаляваш ли, че той си отиде, Кейт?
