това! Кейт настръхна цялата и изкрещя, стигнала върха на екстаза, после тялото й се разтресе отново и отново, усети как топла течност напуска тялото й и сякаш я облива в още един спазъм на удоволствие.
Когато отвори очи срещна триумфиращият пламтящ поглед на Робин и осъзна с какво лекота бе успял той да събори бариерите и да освободи страстните й чувства.
— Копеле — изсъска тя.
— Ти си истинска жена!
Без да чака нито миг повече, той притисна тялото си към нея, целуна я нежно по подутите вече устни и всичко започна отново. Горещи вълни я обляха, когато проникна в нея, после пак и пак, навън и навътре, докато достигна толкова дълбоко, че имаше чувството, че се докосва до самата й душа.
— Ти си истинска жена, моя жена — повтаряше непрекъснато той. — Моя си, Кейт, никога не го забравяй. Може би никога вече няма да сме заедно, но ти ще запомниш завинаги тази нощ.
— Робин!
— Да, любима — нежно откликна той. — Отдай ми се цялата, Кейт. Не се опитвай да сдържаш чувствата си. Само един единствен път ми се отдай цялата.
Страстните му думи я водеха отново към върха и когато го премина, имаше чувството, че пропада в пропаст от огън, светлини и невъобразимо удоволствие. И в този миг Робин бе там, до нея, притискаше я здраво в прегръдката си, докато се върне отново на земята. Изумен от силата на собственото си удоволствие, Робин се опитваше да разбере чувствата си. Откритието, което направи, доста го учуди. Погледна към Кейт, която моментално бе заспала, и се разтопи от нежност.
— Мисля, че те обичам, Кейт Маккензи — пошепна на заспалата си жена. — И ако само можеше да дадеш една последна възможност и на двама ни, скоро щеше да разбереш, че и ти ме обичаш. Но се страхувам, че е прекалено късно за това, наистина прекалено късно.
Призори Кейт отново усети пламенните ласки на Робин. Той я люби с толкова нежност и страст, че тя бе развълнувана както никога досега. Кейт просто не можеше да му устои, отдаваше му се цялата и в същото време го ненавиждаше, защото успяваше да я накара да изпита нужда от него. Когато се събуди на сутринта, той си беше отишъл. Беше заминал за Сидни, както й беше казал, и Кейт се почувства странно самотна. Него вече го нямаше и тя бе лишена от успокояващата я мисъл, че е близо до нея, че може винаги да го повика, ако се нуждае от него.
Минаха две седмици, но Робин не се връщаше. След седмица прати съобщение, че му се налага да остане още известно време, че задълженията му пречат дори да се отбие за малко. Кейт вече се беше ориентирала какво трябва да се прави във фермата и ръководеше цялата работа. Робин бе оставил един преждевременно освободен затворник на име Райли Кент, който й помагаше. Кент бе добър работник, а внушителните му размери и силата му създаваха добър авторитет сред затворниците. По молба на Робин, Деър се отбиваше често, за да види дали всичко е наред, а също дали Кейт не се нуждае от нещо.
Макар че се стремеше да създаде впечатление, че се справя успешно, Кейт чувстваше силно липсата на съпруга си, продължителното му отсъствие й причиняваше направо болка. Необходимостта сама да решава всичко, дори и най-малките въпроси, я правеше напрегната. Вече можеше да оцени огромните усилия, които бе положил Робин за процъфтяването на фермата. И макар че имаше доста неща, които не можеше да му прости, що се отнася до имението Маккензи, не можеше и дума да каже против него.
Робин се завърна у дома в края на шестата седмица. През прозореца на всекидневната Кейт наблюдаваше как влиза в двора с коня си. Изглежда уморен, помисли си тя, но е толкова красив, че човек просто изпитва болка като го погледне. Лизи сигурно мислеше същото, защото извика от радост, когато го забеляза. Кейт се намръщи като видя, че Робин се усмихва на нещо, казано от Лизи, а тя пък цялата грейва от отговора му. Ядът й все още бе изписан на лицето й, когато Робин влезе във всекидневната няколко минути по-късно.
Ясно е, че въобще не съм й липсвал, помисли си той, като я изучаваше внимателно с поглед. Искаше му се да я грабне в ръцете си, да й разкаже колко силно е копнял за нея през цялото време и да се люби страстно с нея, докато тя не помоли за пощада. Но не пристъпи към осъществяване на нито едно от тези свои желания, просто стоеше мълчалив и чакаше тя да направи първата стъпка.
— Здравей, Робин.
Лицето му помръкна. Нима това беше всичко, което искаше да му каже, след като бе отсъствал цели шест седмици?
— Здравей, Кейт. Изглеждаш чудесно.
Тя потисна внезапно надигналото се у нея желание да се хвърли в обятията му, да го целуне нежно и да потъне цялата в него.
— А ти изглеждаш доста уморен — каза вместо това.
— Работата като магистрат се оказа много по-тежка, отколкото съм предполагал. — Сините му очи я изгледаха изпитателно: — Липсвах ли ти?
Кейт поклати отрицателно глава.
— Мисля, че се справях доста добре, благодаря.
— Не питах за това — сви устни Робин. — Отлично знам, че си оправна жена. Отговори ми на това, за което те питам, по дяволите!
— Не ми викай — тихо отвърна Кейт. — Ако искаш да ме накараш да призная, че имам нужда от теб, мисля, че ще трябва да чакаш доста дълго време за това.
— Спомням си една нощ преди шест седмици, когато ти се нуждаеше от мен.
Кейт се изчерви цялата.
— А не си ли спомняш случайно, че измъкна насила този отговор от мен? Ти си силен и страстен мъж, Робин и не мога да не призная, че проявявам слабост…
— Слабост? Нима това е всичко, което изпитваш към мен?
— Разбира се. Ти какво очакваш?
— Щом още не си го разбрала нямам намерение да ти го внушавам насила, нито пък да ти досаждам с вниманието си. Искам само да ми отговориш честно, преди да ти съобщя своето решение. Ако ме беше посрещнала с повече топлота, едва ли щеше да се налага изобщо да те питам за това.
— За какво говориш?
— Бременна ли си, Кейт? Има ли конкретен резултат от нашата любов?
Кейт замръзна на мястото си. Честно казано, не бе и помислила за такава възможност. Никога не бе следила внимателно цикъла си, а и закъснения с няколко дни нямаше защо да я тревожат преди. Така че отговорът й бе напълно откровен.
— Според мен не нося твое дете в утробата си.
На лицето му се изписа някакво особено чувство. На Кейт й бе трудно да го разбере — може би бе разочарование? Нямаше време да мисли за това, защото Робин бързо се овладя и каза с твърд тон:
— Тогава няма защо да отлагам разговора относно моето решение. Предполагам, че то ще ти донесе радост и успокоение.
Кейт стоеше напрегнато. Нима Кейси не я предупреди, че това може да се случи?
— Заминавам, Кейт. Губернаторът Маккери има нужда от магистрат за новия град Батърст и ми предложи мястото.
Десета глава
Кейт остана неподвижна.
— И ти отиваш в Батърст?
— Не е ли това, което искаш? Да бъдеш оставена на спокойствие да управляваш сама имението си, без да ти се пречкам наоколо и да ти напомням непрекъснато, че сме женени? Твоето желание най-накрая се сбъдва, любов моя. Желая ти щастие в студеното легло.
Разбира се, че искаше точно това — опитваше се да убеди сама себе си Кейт. Тя никога не бе желала този брак.
— Докато бях в Сидни, прехвърлих имението Маккензи на твое име, така че ти си единственият му собственик. Губернаторът Маккери ми предостави няколко хиляди акра земя в близост до новия град Батърст
