тя изпитва силно чувство за вина и просто не мога да я убедя, че това е глупаво.
— Но как е възможно да й попречиш да отиде при баща си — малко объркана попита Кейси.
— Аз… ние… беше късно през нощта — Робин се изчерви и спря, беше му невъзможно да обясни нещо повече.
— Мисля, че разбирам — обади се съчувствено Деър. — Любили сте се и сега Кейт те обвинява, че си й попречил да изпълни задълженията си.
— Точно така. Вече почти е невъзможно да се разговаря с нея. Тя напълно ме игнорира. Държим се като съвършено чужди хора, ако се срещнем случайно, което не се случва особено често — горчиво каза Робин.
— Но това е просто несправедливо, Робин — извика Кейси. Тя бе толкова ядосана на Кейт, че реши, че трябва да предприеме нещо. — Мислиш ли, че ако разговарям с нея, нещо ще се промени?
Робин доста се съмняваше в това и в първия миг бе готов да отхвърли подадената му за помощ ръка. Но като поразмисли малко, реши, че може и да има някакъв ефект. Ако Кейси успее поне малко да вразуми Кейт, ще й бъде благодарен до края на дните си.
— При всички случаи няма да стане по-лошо — съгласи се Робин. — Да ви призная, просто не мога да издържам повече. Не мога да живея по този начин. Ако Кейт продължи да се държи така с мен, ще се махна. Всъщност тя иска точно това.
— Ще я посетя утре — обеща Кейси.
Кейт се бе заела вече да води счетоводството на фермата, тъй като Робин прекарваше толкова време със затворниците, че не успяваше дори сметките да погледне. Той не я беше молил да прави това, но тя оставаше с часове в кабинета и изпитваше удоволствие от новите си задължения. Обикновено работеше със счетоводните книги през деня, а понякога и след обяд. Точно с тях се занимаваше и когато Кейси Пенрод дойде да я посети.
— Може би е по-добре да седнем във всекидневната — каза Кейт, след като Лизи доведе гостенката в малкия кабинет.
— Не, и тук е чудесно — отвърна Кейси и се настани в един от удобните столове точно срещу бюрото, зад което седеше Кейт. Във всекидневната не беше подходящо точно за типа разговор, който тя се готвеше да води.
— Наистина съм изненадана, Кейси. Робин не идва ли при вас вчера?
— Не съм дошла да се срещам с Робин — каза бавно Кейси. — Понякога една жена има нужда да си поговори с друга жена.
Кейт я изгледа учудено. Нима те двамата с Деър имат проблеми? Струваше й се, че тя е последния човек на този свят, който би могъл да й даде някакъв разумен съвет.
— С радост бих ти помогнала, стига да мога.
Сега пък Кейси зяпна от учудване.
— Не говоря за себе си — призна тя.
— О — глупаво възкликна Кейт, — значи става дума за Робин. Какво ви разказа той?
— Каза само, че двамата сте нещастни и това му причинява огромна болка.
— Двамата с Робин не трябваше въобще да се женим — горчиво каза Кейт. — Между нас няма нищо общо и въобще не се обичаме. Той е просто един бивш затворник, който се възползва от добротата на татко, за да си присвои богатото ни стопанство. Не се интересуваше дали няма да нарани някой, просто искаше да получи своето.
— Невъзможно е да се говори така за Робин. Ти със сигурност не искаш да кажеш точно това.
— Може би този Робин, когото ти познаваш, се различава съществено от човека, когото аз познавам — горчиво отвърна Кейт.
— Съмнявам се. Робин никога не би наранил жената, която обича.
Кейт се опита да се усмихне, за да прикрие мъката си.
— Любов? Робин не ме обича. Поне ти би трябвало да знаеш това.
— Нима все още мислиш, че той е влюбен в мен?
— Това е истината. Знаеше, че никога не може да те има и затова реши да се задоволи с мен и имението Маккензи.
— Ние с теб май доста си приличаме, Кейт. И аз бях толкова упорита, но слава богу, Деър ме накара да проумея, че ние сме създадени един за друг. Вие сте женени от толкова малко време, че ти още не си разбрала напълно какъв човек е Робин. Твоите оценки са нечестни и несправедливи. Мисля, че го отблъскваш с прекалена жестокост и един ден ще се събудиш и ще видиш, че той си е отишъл.
— Да, ти си доста опитна и можеш да раздаваш съвети, Кейси — ядосано отвърна Кейт. — Нали успя да отнемеш Деър от братовчедка ми Мърси и живя с него, докато той все още бе женен за нея. Не можеш да отречеш, че Брендън е бил заченат още докато Деър е бил съпруг на Мърси. Да не говорим за това, че си убила и човек в Англия.
Кейси бе направо съкрушена. Нямаше и представа, че Кейт така силно я ненавижда. Смяташе, че отдавна са преминали този етап в отношенията си.
Като видя пребледнялото й лице, Кейт съжали за жестоките си думи. Би си ги взела обратно, ако това беше възможно.
— Съжалявам, Кейси, бе наистина жестоко от моя страна…
— Не, Кейт, аз би трябвало да съжалявам за това, че имаш такова мнение за мен. Много бих искала един ден да научиш цялата истина за мен, Деър и Мърси. Но това няма да стане днес. Все още не си готова да я чуеш, пък и не е в моя стил да говоря лоши неща за умрели. Но все пак се надявам, че когато ти разкажа всичко, ти ще ни разбереш правилно, мен и Деър, и ще можеш да ни простиш, ако продължаваш да мислиш, че сме били несправедливи към Мърси. Но да оставим това сега — дойдох при теб заради Робин. Нима искаш да прекараш сама остатъка от живота си? Помисли добре за това. Сигурно не те е зарадвал дори и фактът, че Робин е избран за магистрат от губернатора Маккери.
— Аз… аз въобще не съм знаела — смаяно отвърна Кейт.
Кейси не остана още дълго, тръгна си с дълбокото убеждение, че не е успяла да постигне нищо.
Но Кейт дълго размишлява върху думите й. Мислите й все още се въртяха около разговора, когато Робин се прибра тази вечер навреме за вечеря. Той седна срещу нея, изумително красив в светлобежовия си панталон и бялата си риза, небрежно разкопчана отпред. Изпита нежна тръпка, когато очите му потърсиха нейните през масата. Колкото и да не й се искаше, не можеше да не признае, че помежду им съществуваше някакво чувство, както бе невъзможно и да отрече, че Робин Флетчър е истински мъж — такъв, какъвто не бе срещала досега и едва ли щеше да срещне в бъдеще.
Точно затова се страхуваше от него. Когато беше с него, тя просто загубваше ума си, волята си и всичко, което я правеше именно тази Кейт Маккензи. Всичко това се заменяше единствено с нуждата да усеща ласките на ръцете му, прегръдките му и трескавото му желание, което я караше да забрави всичко на този свят и да копнее само за удоволствието, което той й носеше. Той беше Сатаната, изпратен да открадне душата й и тя бе твърдо решена да му се противопостави.
Освен това Кейт не искаше мъж, който обича друга жена.
— Изглеждаш прекрасно тази вечер — обади се Робин, за да разчупи потискащата тишина.
— Аз… благодаря ти. Нещо специално ли има, че се прибра толкова рано?
— Да, утре отивам в Сидни и исках да ти кажа довиждане.
— Колко ще останеш?
— Една-две седмици — сви рамене той. После я изгледа изпитателно. — Кейси идва ли днес?
Кейт кимна с глава.
— Защо не си ми казал, че си определен за магистрат?
— Нима това те интересува — в гласа му имаше толкова горчивина, че Кейт ясно осъзна колко силно го бе наранила.
— Това е такава чест — подхвана тя. — Би трябвало да си много доволен.
— Да, разбира се. Затова отивам и в Сидни утре. Получих съобщение, че губернаторът Маккери иска лично да ме информира за решението. Искаш ли да дойдеш и ти?
— Аз… не, не мисля. Някой трябва да остане тук и да се грижи за всичко.
