невъзможно вече да издържа мълчаливата студенина и враждебност на Кейт, когато седяха заедно на масата. Нищо не можеше да промени това положение. Колкото и да я убеждаваше, тя продължаваше да твърди, че е виновна за смъртта на баща си, както и че Робин е причината за нейното отношение към баща й в последните му мигове. Тази нейна упоритост просто разрушаваше брака им. Колкото по-отнесена ставаше Кейт, толкова повече се вбесяваше Робин.
Светъл лъч бе завръщането на Бен Пенрод от Сините планини. Един ден той влезе на кон в двора, радостно усмихнат. Робин се случи наблизо и двамата сърдечно се поздравиха. Кейт чу шума и излезе от къщата.
— Кейт, ела тук — извика й Робин, като забеляза, че се спира на верандата. — Непредвидимият брат на Деър се е завърнал. Ела да чуеш какво разказва.
Кейт се присъедини към двамата мъже и веднага забеляза, че Бен е също така предизвикателно красив, както и брат му. Той беше висок, с широки рамене, а сивите му очи не пропуснаха нищо, докато оглеждаха Кейт от главата до петите. Веднага си личеше, че е женкар и несъмнено имаше доста голям успех сред нежния пол. Беше чувала, че Бен Пенрод е авантюрист, спечелил си славата на пословично дързък и смел мъж, и сега, когато го видя, тя реши, че наистина може да се вярва на легендите, които се разказваха за него. Широката му усмивка бе толкова заразителна, че Кейт просто не можеше да се въздържи да не му отвърне по същия начин.
— Радвам се да се запозная с теб, Кейт — каза Бен, след като Робин го представи. — Съжалявам, че не можах да присъствам на сватбеното ви тържество, но както ми казаха Деър и татко, горкият Робин здравата е хлътнал по теб. Сега като те видях, разбирам защо. Ти наистина си щастливец, Робин — продължи Бен като потупа Робин по гърба.
— И твоето време ще дойде — отвърна му Робин и погледна към Кейт.
— Разбрах, че си участвал в експедицията на Блекслънд, Уентуърт и Лоутън — започна Кейт, като се обърна с гръб към Робин, за да избегне погледа му.
— Да — каза Бен усмихнато. — Току-що се върнахме и умирам от нетърпение да кажа на Робин новината. Открихме го, приятел! През тези дълги дни понякога ни се струваше, че никога няма да се измъкнем живи, с такава мъка се промъквахме през високите ридове на Сините планини. Тишината на това място действително внушава страхопочитание, както и дълбоките пропасти, сините гори и мъглите, които се спускат внезапно и те правят напълно безпомощен.
Кейт бе напълно погълната от разказа му.
— Там обикновено е доста студено, а вятърът направо те пронизва. В същото време далече долу в равнината виждахме, че слънцето грее и лъчите му се отразяват по върховете на дърветата. Загубихме няколко добри приятели, докато изкачихме стръмните склонове, но най-накрая се прехвърлихме от западната страна на планината. Гледката беше забележителна. Докъдето ти стига погледът се виждаха само гори и ливади. В Сидни вече се говори за заселване на хора отвъд планината.
Там няма да има ограничения за земята, която може да притежава един човек. Губернаторът Маккери нареди да започне строителството на път през планината, като обеща, че ще отпусне толкова затворници, колкото са необходими за бързото му завършване.
— Това наистина е забележително — възкликна Робин с блеснали очи. — Какво ли не бих дал, за да съм един от първите заселници отвъд Сините планини. Спомням си колко беше разочарован, когато Деър замина на предишната експедиция, а ти трябваше да се откажеш.
— Както се вижда, аз съм по-голям късметлия — отвърна Бен, а на лицето му се изписа тъга. — Но нали помниш, никой от онази експедиция не се върна жив, само Деър и мъжът, който бе останал с него, след като брат ми си счупил крака. Ако не беше това счупване и Деър нямаше да е между нас.
Кейт го слушаше внимателно. Тя си спомни, че чичо й Тед бе разказвал, че Деър е отсъствал, когато Мърси се е разболяла. Тогава й се струваше доста чудно, че Деър е зарязал младата си жена и е тръгнал с някаква си експедиция, по време на която едва не загинал.
Когато Бен си тръгна, Кейт се прибра в къщата. Хвърли един поглед от прозореца на всекидневната и забеляза, че Лизи се е появила от някъде и разговаря с Робин. Макар че никак не й се искаше да си го признае, тази гледка наистина я нарани.
След няколко седмици Робин вече не можеше да издържа. Просто не бе възможно да живее повече така. След като Кейт упорито не искаше да има нищо общо с него, той бе готов да я остави да се справя сама с живота си. Вече я познаваше достатъчно добре и разбираше, че Уилям се е лъгал. Кейт можеше прекрасно да се справи с всичко. Тя нямаше нужда от него, не го искаше и при тези обстоятелства нямаше защо да се влачи непрекъснато подир нея.
С надежда, че ще се поразведри от нерадостните мисли, един ден Робин отиде сам да види Деър и Кейси. В миналото тяхното щастие винаги му бе давало кураж.
— Робин, ти май наистина имаш шесто чувство, аз тъкмо се канех да дойда да те видя — посрещна го Деър. Седнаха на верандата и Кейси скоро се присъедини към тях.
— Нещо специално ли искаше да ми кажеш — попита Робин.
Деър не можеше да скрие нетърпението си.
— Да, много добра новина. Татко току-що се върна от Сидни, имали са заседание за избиране на нов член. Губернаторът Маккери е настоял новият магистрат да бъде от групата на бившите затворници. Имало е големи дискусии, защото „чистите мерина“ не са се предали лесно. Но губернаторът в края на краищата спечелил.
— Това е истинска победа — тържествено се съгласи Робин. — Макар че ще има още доста битки. И кой е щастливецът?
— О, Робин, не се ли сещаш — развълнувано попита Кейси.
Робин изглеждаше доста объркан.
— Има немалко достойни хора. Ще ми трябва цял ден, ако започна да ги изброявам.
— Това си ти, Робин! Губернаторът Маккери е избрал теб за нов магистрат.
— Аз… но това е невъзможно, как могат да изберат мен?
— Какво невъзможно има? Просто губернаторът е посочил най-подходящия за тази работа мъж. Скоро ще получиш официално съобщение и сигурно ще се наложи да отидеш до Сидни, за да потвърдиш, но аз исках първи да ти съобщя новината — каза Деър. И двамата с Кейси бяха целите грейнали от радост и доста се учудиха, като видяха, че Робин не бе особено щастлив от новината.
— Какво има, Робин? Не се ли радваш на назначението? То създава прекрасна възможност — за един бивш затворник да стане преуспяващ фермер или бизнесмен.
— Разбирам, че е една прекрасна възможност — бавно каза Робин, — и съвсем не съм неблагодарен за оказаната ми чест. Но отношенията ни с Кейт са толкова сложни напоследък, че почти нищо не може да ме зарадва.
— Знаех, че с Кейт имате проблеми — каза Кейси, — но не съм си представяла, че нещата са толкова сложни. Ние сме ти приятели, Робин. Разкажи ни, може би ще успеем да ти помогнем.
Обикновено Робин не обичаше да занимава другите с проблемите си, но точно сега реши, че това нито може да помогне, нито да навреди. Освен това вярваше, че единствено Кейси може да разбере поведението на Кейт.
— Да, може и да помогнеш — съгласи се Робин. — Кейт ме мрази. Господ ми е свидетел, че направих немалко усилия, но не успях нищо да променя.
— Не, със сигурност мога да твърдя, че грешиш, Робин — обади се Кейси. — Тя е просто разстроена от смъртта на баща си, това е всичко.
— Не, не е всичко. Кейт въобще не искаше да се омъжи за мен. Направи го само за да не разстройва Уилям. За нея аз си оставам бивш затворник и тя се отнася с мен като с омразно същество, което не заслужава никакво внимание и ласки. Смята, че съм се оженил за нея само за да стана собственик на имението Маккензи. Почти бяхме решили този проблем, когато Уилям умря. Кейт ме обвинява и за смъртта му.
— Как така — изумено възкликна Деър. — Как би могъл ти да причиниш смъртта на Уилям? Старецът дни наред едва се държеше.
— Бяхме заедно в нощта, когато Уилям умря и аз й попречих да отиде при него — поясни Робин. — Сега
