Толкова й се искаше да каже да, че изпита истинска болка, като се чу да изговаря точно обратните думи.
На устните на Робин се появи горчива усмивка. Явно посещението на Кейси не е помогнало да се промени отношението на Кейт към него. Тя бе все така упорита и дистанцирана от него.
— Както искаш. Може да се наложи да остана и по-дълго, ако Маккери има нужда веднага от мен.
— Разбирам.
— Деър ми разказа, че групи от заселници, заедно със семействата си, стадата и покъщнината си вече са тръгнали отвъд Сините планини. Пътят е все още почти неоформен, но от двете страни на планината работят затворници и са понаправили нещо. А хората бързат да преминат оттатък. Казват, че там има неограничено количество земя, а чух също така, че по време на строителството на пътя са открили и злато. Разбира се, то е собственост на правителството. От другата страна на планината вече се създава селище, наречено Батърст.
Кейт го слушаше с интерес. Тя просто не можеше да си представи необятността на Австралия, познаваше само Ню Саут Уейлс, с неговите мащаби петдесет на сто и петдесет мили.
— Това е наистина прекрасна възможност за всички, които искат да започнат нов живот.
— Да — съгласи се Робин и като не намираше какво повече да каже, замълча. После я погледна и попита: — Какво още ти каза Кейси?
Лицето й стана напрегнато.
— Макар че това не й е работата, тя се опита да ми обясни, че постъпвам глупаво с теб. Че по този начин ще те накарам да си отидеш завинаги.
— Права е. Аз искам да имам жена, Кейт, жена от плът и кръв, а не някаква статуя, която студено изрича любезности без смисъл. Ти можеш да бъдеш точно такава жена, стига да се научиш да отстъпваш от време навреме и да се опиташ да ме разбереш.
— Ти искаш да направиш от мен безропотно същество, което безусловно да ти се подчинява — и през деня, и през нощта — възрази горещо тя.
— Не е вярно, освен това съм сигурен, че и ти имаш нужда от малко топлота.
Робин започна да се ядосва. Достатъчно беше да се окажат близо един до друг и въздухът около тях сякаш се напояваше с експлозив. Кейт скочи, също доста ядосана с блестящи от гняв очи и напрегнато тяло. Господи, колко е красива, помисли си Робин.
— Не мога да бъда такава, каквато искаш. Не приличам на Кейси. Нито пък бих искала да съм като нея.
— Ти не би могла да си като нея, дори и да искаше — избухна Робин. — Кейси е изпълнена с любов и топлота, тя е съпруга в истинския смисъл на думата. Ти си, прости ми, едно разглезено дете в тялото на жена. Наистина приличаш на жена единствено когато си в прегръдките ми, но това се случваше рядко и беше отдавна.
Думите му напълно вбесиха Кейт.
— И не очаквай да се случи пак — обяви тя.
— Не разчитам на това — не й остана длъжен Робин. — Мисля, че проявих достатъчно търпение. Искам да имам жена и по дяволите, ще я получа. Само един идиот или пълен глупак може да позволи всичко до такава степен да се изплъзне от ръцете му. Не съм от камък. Достатъчно дълго потисках чувствата си.
Кейт направо замръзна на мястото си. Никога не беше виждала Робин така разгневен.
— Какво ще направиш?
Още преди да изрече и дума, той скочи и се приближи до нея.
— Ще се любя с теб. Не бих искал да ме забравиш, докато ме няма.
— Не!
Стиснал устни и с напрегнато изражение на лицето, той сграбчи Кейт и се затича по стълбите, като ги взимаше по две наведнъж.
— Да!
Робин не искаше по този начин да се люби с жена си. Желанието му беше всичко да е красиво, да бъде удоволствие и за двамата. Единственото му извинение беше, че страстно я желаеше. Бе така обезумял от тази страст, че бе готов да я обладае, независимо от протестите й. Знаеше, че щом веднъж запуши устата й с целувка и я погали нежно по тялото, тя ще забрави за всякаква съпротива и ще му се отдаде изцяло, като изпита не по-малко удоволствие от него. Може би утре ще последват обвинения и какво ли още не. Но тази вечер бе негова и той възнамеряваше да се люби със собствената си съпруга, докато тя се изтощи напълно и няма сили да протестира.
След като влязоха в спалнята на Кейт Робин я пусна на земята и започна бързо и решително да разкопчава дрехите й.
— Робин, не прави това.
— Искам да се любя с теб, Кейт. Аз… имам нужда от теб.
По-късно дълго мисли върху това свое признание.
— Ако имаш нужда от жена, Лизи би легнала с теб с най-голямо удоволствие.
— Аз не искам Лизи. Бих могъл да я имам отдавна. Но аз искам теб Кейт, само теб. Докато съм в тази къща, ти си моята жена.
Думите му наистина я озадачиха.
— И ще се любиш с мен, дори ако не желая това?
— Знаеш, че нежеланието ти няма да трае дълго.
Грубо смъкна разкопчаната й блуза през ръцете, а след това я избута надолу заедно с полата. Когато дрехите паднаха на пода, Робин я вдигна и я измъкна от образувалия се кръг. После се справи с фустата й, с долната риза, с чорапите и обувките. Очите му блеснаха от възхищение, когато застана пред него напълно гола, в миг я сграбчи със силните си ръце и я хвърли в леглото. Тялото й подскочи веднъж, после остана неподвижно върху чаршафа. Но само за секунди. После се окопити, коленичи на леглото и се помъчи да се измъкне от него. Но Робин бе достатъчно бърз, стовари я обратно по гръб и я затисна с тялото си. Дивата страст, която бушуваше у него, сякаш я помете. Тя не го искаше, мразеше дори самото докосване до него… и все пак то като че ли възпламеняваше кръвта й.
— Махни се от мен, ти си…
Думите заглъхнаха в гърлото й, след като Робин впи устни в нейните. Направи последен опит да извика, да го отблъсне с ръка. Ощипа го яростно по бузата и пръстите й оставиха ярка следа върху кожата му. Той сграбчи ръката й, преди да успее да го нарани още някъде, стисна ги заедно с другата под главата й, като езикът му продължаваше да търси пролука през свитите й устни. Робин я целуваше и целуваше, а във вените й започна да се разразява истинска буря. Сърцето му стана част от нейното. И тя просто не можеше повече да се съпротивлява. Тогава внезапно почувства, че неговият гняв също се стопява и той отпуска ръцете й.
— Обичай ме, Кейт, в името на бога и за мое добро, обичай ме.
Кейт го усещаше до себе си, топъл, напрегнат. Краката им бяха преплетени, нейните голи, неговите все още облечени, мускулестите му гърди дразнеха голото й тяло, а дори и през дрехите усещаше колко е възбуден. Страстните му думи сякаш освободиха някакъв потискан демон у нея и Кейт започна трескаво да сваля дрехите му.
— Проклет да си, Робин Флетчър — изруга тя и в същия миг потрепери, защото устните му докоснаха върха на едната й гърда и само след секунда я всмукна цялата дълбоко в устата си. Този човек умееше да предизвиква толкова плам, и гняв, и желание у нея, че Кейт просто се чувстваше загубена.
Той вече беше гол до нея, тялото му я притискаше, обгръщаше, изпълваше я с глад. Голото потвърждение на силното му желание стърчеше между тях нетърпеливо и сякаш настойчиво искаше да вземе това, което си беше негово. Робин хвана краката й, разтвори ги широко и започна нежно да целува бедрата й, после нагоре, още нагоре, докато достигна до онова най-чувствително място между тях. Топлите му устни издаваха огромно желание. Тялото й потрепери, като се извиваше и гърчеше, за да почувства по- силно удоволствието, което той й доставяше. Чувстваше се така прекрасно, че просто й се струваше, че няма да издържи. Но вместо да го спре, тя се извърна така, че да му позволи да влезе по-навътре.
С ужас помисли, че е стигнала прекалено далеч, че вършат неприлични неща. О, не! Тя искаше да почувства страстния му глад, да усети как в нея се надига истинска буря от чувства… изпитваше нужда от
