доста се промениха.
— Ще ми трябва време да размисля.
— Искам да ми отговориш веднага, Кейт.
— Аз… — внезапно тя се заслуша, стори й се че чу някакъв шум в някоя от съседните стаи. Почака малко и пак наостри уши. — Чу ли нещо?
— Не се опитвай да ме баламосваш, Кейт. Нищо не чувам. Знаеш, че баща ти много държи на нашия брак. Защо си толкова упорита?
— Кълна се, че чух някакъв шум. Може би трябва да отида и да погледна татко.
— Бях при него точно преди да се прибера в стаята. Беше си взел лекарството и се готвеше да заспива.
— Все пак…
Робин отново я притисна до себе си.
— Ще се любя с теб цялата нощ, докато разбереш, че опитите ти да живеем разделено само ни причиняват болка. И на двамата.
Ръцете отново нетърпеливо обхождаха тялото й, нежно галеха бедрата, после приятно заоблените й задни части.
Забрави за всичко на този свят, включително и за Уилям, когато Робин я завъртя и тя се оказа отгоре му, силно притиснала бедрата му към себе си. Той бе отново възбуден, членът му стърчеше твърд и изправен между тях, докато устните му стръвно обхождаха гърдите й. Ръката му се плъзна между краката й и докосна с непогрешима точност най-чувствителните места, с което уби и последната съпротива у нея и тя бе вече напълно загубена. Кейт извика, после отново и отново, когато Робин започна с ритмични движения да навлиза все по-навътре и по-навътре в нея и с невероятна лекота водеше и двамата към върховно удоволствие.
Когато усетиха първо изтощение, Робин се плъзна бавно настрана и легна на леглото с лице към нея. Притисна я нежно към себе си и постави главата й на рамото си.
— Сега се наспи хубаво, любов моя. Утре ще се преместя отново при теб.
За Робин това беше единственото възможно решение. Той не можеше да си представи дори, че някога ще заспи без да притиска Кейт до себе си.
Слънцето вече грееше, когато той се събуди, но реши, че още е доста рано. Кейт продължаваше да спи, свита на топка до него. Чувстваше се така добре. Докосна нежно гърдите й и с удоволствие усети как зърната й веднага набъбват. Тя бе така чувствителна към ласките му, че му се искаше да благодари безкрайно на бога за този благословен подарък. Малко мъже можеха да се похвалят с толкова чувствени съпруги. Дори Серина не можеше да се сравнява с Кейт, въпреки че беше по-млада и значително по- опитна.
Започна да я гали нежно, като отделяше специално внимание на гърдите й. Кейт се размърда, но не се събуди. Когато наведе глава и засмука набъбналите й зърна, тя отвори очи и промърмори:
— Ама ти никога ли не спиш?
— След като ти си до мен? Невъзможно! Имаме точно време за… — думите замръзнаха в устата му, защото видя, че Лизи нахълтва в стаята. — Какво по дяволите правиш тук? Не можеш ли да почукаш?
Той дръпна чаршафа, за да скрие голото тяло на Кейт от любопитния й поглед.
— Ами… господарят — с мъка успя да изрече Лизи.
Ако нещата се бяха развили по друг начин, сега тя можеше да бъде в леглото до Робин.
— Какво става с татко — скочи Кейт, без да обръща внимание на голотата си.
— Мод не могла да го събуди тази сутрин, като занесла закуската му. Тя мисли… че той…
Лизи млъкна безпомощно, но и без това нямаше нужда от никакви допълнителни обяснения. Кейт бе вече на крака и бързо се обличаше. Робин я последва. Лизи стоеше и ги наблюдаваше, докато Робин не й нареди да се маха. Кейт едва сдържаше сълзите си, когато стигна в стаята на Уилям. Нямаше нужда от лекар, беше ясно, че той е мъртъв. И веднага личеше, че е починал преди часове. Тя коленичи до леглото му и заплака, опряла глава на гърдите му.
— Всички очаквахме това да се случи — опитваше се да я успокои Робин, макар че и той самият бе доста разстроен.
— Трябваше да дойда при него през нощта — настояваше Кейт. — Чух някакъв шум, но проявих глупава доверчивост и ти повярвах, че всичко е наред. Ти си виновен, Робин — очите й бяха потъмнели от гняв и болка. Робин се ядоса, но не каза нищо, защото разбираше, че Кейт има нужда от някой, върху който да стовари болката си.
— Как можах да допусна страстта да заглуши чувството ми за дълг към баща ми. Той умря по моя вина. Ако бях дошла при него през нощта, сега той щеше да е жив.
— Това съвсем не е сигурно, Кейт — опита се да я успокои Робин. — Не можеш дори да знаеш дали шумът, който си чула, е бил от Уилям. Може да е била някоя нощна птица или какво ли не още, за бога.
— Никога няма да ти простя за това, Робин — повтори Кейт, обезумяла от мъка. — За последен път допуснах тялото да ръководи разсъдъка ми. Поддадох се като развратница на ласките ти, докато баща ми умираше.
— Ти бе просто една любяща съпруга — напомни й той. — Точно това искаше и баща ти. Той умря щастлив, Кейт. Където и да е сега, той знае, че аз ще се грижа добре за теб.
Но тя не искаше да го чуе. Той остана така още дълго, слушаше с болка риданията й и накрая я остави сама с мъката й и отиде да се погрижи за формалностите по погребението.
За погребението дойде същият свещеник, който обяви брака им. Гробът на Уилям бе точно преди началото на гората, близо до къщата. През двата дни преди погребението Кейт като че прие окончателно мисълта за смъртта на баща си, но остана доста странна, мълчалива, отнесена и отхвърляше всички опити на Робин да я успокоява.
Цялото семейство Пенрод присъства на погребението, с изключение на Бен, който се бе включил в една експедиция, търсеща път през Сините планини. Беше средата на януари, 1813 година, и слънцето безмилостно грееше. Групата, събрана около гроба на Уилям започна малко по малко да се разпада, всички си тръгнаха един след друг, останаха само Кейт и Робин.
— Хайде, любов моя, тук е прекалено горещо. Баща ти беше смел човек. Ще се чувства по-добре, ако знае, че ти не скърбиш прекалено за него.
Той докосна ръката й, но тя се дръпна рязко и му хвърли остър, дори смразяващ поглед.
— Не ме докосвай! — Думите бяха почти изсъскани и злобата, която се долавяше в тях, силно го учуди. — Не искам никога вече да ме докосваш, разбра ли? Баща ми щеше да е още жив, ако ти не ме бе превърнал в едно същество, което направо не познавам.
— Невъзможно е да мислиш така, Кейт — разтревожено каза Робин. — Скоро мъката ти ще отмине. И ние ще имаме деца след време й животът ще следва своя естествен ход.
Кейт го изгледа с такова отвращение, сякаш беше някакво гадно същество, което при това й говореше отвратителни неща.
— Не искам деца от теб.
Робин отвори уста, но нито дума не се отрони от нея. Той бе така изумен, че не знаеше какво да отговори. Разбираше, че Кейт преживява страшна болка, но как би могла да му каже подобно нещо?
— Може би вече носиш мое дете в утробата си — тихо отвърна той.
— По-скоро бих се убила, отколкото да го родя.
Робин я изгледа, онемял от учудване. После се обърна и бавно си тръгна.
Девета глава
Беше страшно горещо и едва се дишаше. Кейт просто не можеше да повярва, че е февруари. В Англия по това време е студено и дъждовно. А в Австралия овцете по пасищата отново са обрасли с буйна козина и скоро ще трябва да се прибират във фермите за стригане.
Робин работеше по-дълго, отколкото когато и да било през живота си, с изключение може би на времето, прекарано във въглищните мини. Гледаше да се прибере след вечерята, защото му беше почти
