Положи я внимателно на леглото.
Целувката му не беше никак нежна, когато устата му завладя нейната и езикът му се вмъкна между зъбите й. Топлината му я изгаряше, твърдото му тяло беше натежало от желание. Тя изстена срещу устата му, докато горещината проникваше в нея на тежки вълни.
Той изруга пресипнало и твърдостта му потърси влажната цепнатина на нейната женственост. Фиона заби пръсти в гърба му. Тогава неговата твърдо, разпъващо острие я разтвори и я изпълни. Тя се изви нагоре, притискайки се към твърдите му гърди, към плътните очертания на тялото му. Извика името му, когато той започна да влиза и да излиза, отвеждайки я там, където я очакваше насладата.
Залитна на ръба на вечността, замаяна, докато Торн държеше здраво хълбоците й и навлизаше в нея. После падна в някаква тъмна бездна, докато в главата й избухваха светкавици и я изпълваше екстаз. Торн се присъедини към нея само след броени мигове, изливайки се вътре с горещи, мощни тласъци.
Изричаше едва чути, дрезгави думи на родния си език, думи, които тя не разбираше.
Много по-късно той се раздвижи и се надигна на лакти, за да я погледне в лицето. Изражението му беше свирепо и сурово; в очите му се таеше недоумение.
— Как го направи? Как успя да откраднеш ума ми и да завладееш тялото ми? Не би трябвало да те искам така. Ти използва своята магия, за да ме накараш да се оженя за тебе, а това не ми харесва.
Фиона въздъхна и се опита да сдържи раздразнението си.
— Не си спомням да съм те насилвала да спиш с мене посред бял ден. Или да късаш дрехите от гърба ми.
Торн внезапно се изправи и започна да се облича, Фиона би направила същото, но туниката й лежеше съдрана на пода.
— Какво ще облека?
Той изгледа с презрение остатъците от грубата домашно тъкана дреха.
— Не и това. Ще носиш нещо, което отговаря на новото ти положение в живота. Ще пратя Тайра да ти донесе платове от склада. Ще ти помогне да си приготвиш дрехи, достойни за съпругата на един бъдещ ярл.
Той се обърна и излезе от стаята, преди Фиона да успее да отговори.
На вечерята Фиона се появи в новата си туника и риза. Беше избрала тъмно пурпурна коприна от трите топа плат, които Торн беше наредил да й донесат в стаята. Двете с Тайра бяха работили цял ден, докато завършат туниката без ръкави и ленената риза с тесни, дълги ръкави, които свършваха при тънките й китки. Тайра беше измъкнала отнякъде един колан, украсен с ковано сребро, и също такава тока.
Когато влезе в залата, разговорите секнаха. С тъмната коса, разпиляна по раменете, Фиона беше красиво видение, затъмняващо светлокосата Брита. Торн изгуби дар слово, но бързо се съвзе, когато видя какъв поглед хвърля Роло към съпругата му. Веднага разбра, че е направил голяма грешка, като е позволил на Фиона да се облече в дрехи, които подчертаваха красотата й. Изведнъж му хрумна една мисъл.
Ако позволеше на страстта си да се вихри и по-нататък, страхуваше се, че ще изпадне още повече под властта на магията й и ще загине безвъзвратно. Душата му вече няма да му принадлежи. Дори набезите вече не му носеха предишната радост или вълнение. Беше изгубил желание за всичко, с изключение на Фиона. Животът му се разпадаше и той трябваше да предприеме нещо, за да престане да се плъзга надолу.
Фиона ясно осъзнаваше как я гледа Торн. Да не би да е направила нещо лошо? Сърди ли й се? След като се бе любил с нея през деня, изглеждаше далечен и загадъчен. Изключително трудно й беше да повярва, че този мъж е предназначен да бъде неин спътник в живота. Понякога се питаше дали звездите не са я излъгали. Или Бран ги е разчел погрешно. За да превърне Торн в мъж, когото би могла да обича, щеше да й трябва доста повече време, отколкото си бе представяла. Може би цял живот.
След продължителната вечеря, на която бяха поднесени риба, дивеч, овнешко, сирене и хляб, Фиона отиде при Бран, докато викингите продължаваха да се наливат с бира и да слушат как скалдът пее следващата сага за викингските подвизи. Едва бе седнала до Бран, когато Торн внезапно стана и се отправи към тях. Фиона се загледа напрегнато и мълчаливо пред себе си, с ядосано изражение. Не можеше да си представи какво е могло да го ядоса пък сега.
— Тази вечер и всички следващи вечери ще спиш в залата — изрече троснато Торн.
Изгледа я сурово и се върна при веселящите се.
Фиона веднага забеляза, че Брита се присламчи към него още когато той се върна на масата. Но макар че Торн почти не й обърна внимание, тя продължи да му се натрапва, пренебрегвайки Туролф, който като че ли нито забелязваше това, нито го беше грижа. Когато мъжете започнаха да се оттеглят към пейките и да се приготвят за сън, Брита остана на мястото си почти цял час, а после тръгна след Торн. Понеже беше седнала на удобно за наблюдение място, Фиона забеляза, че Брита подминава вратата на спалнята си и влиза в тази на Торн.
— Вярвай на Торн — посъветва я Бран, когато видя накъде гледа тя.
— Не съм сигурна, че мога — отвърна Фиона. — Той е упорит като муле и двойно по-непредвидим. В един миг се държи така, сякаш се интересува от мене, а в следващия ме пъди от спалнята си. Той е надменен, властен и ревнив. Ожени се за мене само за да задоволи страстта си, а после ме обвини, че съм го омагьосала. Няма да доживея деня, когато ще го превърна в мъж, какъвто мога да обичам.
— Имай вяра, дете — каза снизходително Бран. — Викингът се ожени за тебе, нали?
— Да — призна намусено Фиона. — Но не смята да спази обетите си. Сега видях Брита да влиза в стаята му.
Бран се взря в нещо невидимо над рамото на Фиона и се усмихна.
— Това е само изпитание за характера на съпруга ти. Имам голяма вяра в неговата сила.
— Да, силата му е голяма — съгласи се кисело Фиона. — Сигурна съм, че Брита ще оцени издръжливостта и сръчността му в леглото.
Торн се разхождаше из стаичката си като лъв в клетка, вече съжалявайки за решението да отстрани Фиона от леглото си. Въпреки че се беше любил с нея още веднъж през деня, тялото му отново я искаше. Нямаше ли почивка за него? Никога би нямаше да дойде краят на това мъчение?
Чу щракването на резето и се извърна рязко, виждайки с учудване Брита, облегната на затворената врата.
— Брита! Какво, в името на Один, означава това? Туролф знае ли, че си тук?
— Туролф не ме интересува — каза Брита с нисък, съблазнителен глас. — Цялата зала жужи от клюки. Говорят, че си изгонил съпругата си от леглото си, защото вече не ти харесва. На Роло това много му допадна. Нали знаеш, че я иска. Ще се разведеш ли с нея и ще се ожениш ли за мене? Още те искам, Торн. Винаги съм искала тебе.
Брита се притисна към Торн. Топлината му я изненада, от устните й се изтръгна лек стон. Беше висока почти колкото него и идеално си подхождаха, гърдите им се докосваха, слабините също. Когато тя обви ръце около врата му, Торн я изгледа безстрастно.
— Аз съм женен, Брита — каза той хладно, — а ти си годеница на брат ми. Няма да го предам.
— Няма нужда да предаваш Туролф, ако се разведеш с Фиона. Оженил си се с християнски свещеник. Никой няма да те обвини, ако се откажеш от нея. Нека те освободя от злата магия на тази вещица. Когато се освободиш между бедрата ми, никога повече няма да потърсиш Фиона.
Сръчните й пръсти понечиха да разкопчаят токата на рамото му, но Торн хвана ръката й и я спря.
— Ти си красива жена, Брита. Преди да срещна Фиона, бях доволен от това, че баща ми избра тебе за моя годеница. За съжаление, само Фиона може да ме освободи, а тя настоява, че не може да премахне магия, която не е направила. Може да не съм доволен от съпругата си, но нямам намерение да си вземам любовница. А ти ще бъдеш само това за мене. Върви и бъди щастлива с Туролф.
— Никога! — изсъска Брита, отстъпвайки назад разгневена. — Ти ми нанесе оскърбление, което никога
