— Тя е курва на сина ми.
— Само я убий и ще бъдеш прокълнат завинаги.
— Говориш глупости, старче! — изрева Улоф.
— Фиона и Торн си принадлежат. Общото им бъдеще ми бе разкрито още преди Фиона да се роди.
Улоф се изсмя сухо.
— Ти си не само зъл прокобник, ами и луд човек. Фиона трябва да умре.
Той я сграбчи за китката и я принуди да падне на колене. Изтегли меча си.
— Чакай! — втурна се Роло, заставайки между Фиона и Улоф. — Ами ако Бран е прав? Ако животът на Торн зависи от живота на магьосницата? Може да не е в негов интерес да убиеш Фиона.
— Не мога да я гледам — отвърна Улоф. — Заради нея синът ми се измъчваше месеци наред. Полудя по нея още откакто я видя за пръв път.
— Дай ми я — предложи лукаво Роло. — Искам я за любовница. Ще я отведа и вече никога няма да я видиш.
— Не! — изкрещя Фиона, изпаднала в ужас. — Отказвам да стана любовница на Роло! Аз съм съпруга на Торн, не негова вдовица. Той е още жив, нали?
— Диша, но това не е живот — възрази Улоф. — Аз не признавам вашия християнски брак.
— Ако убиеш Фиона, ще е на твоя отговорност — предупреди го Бран.
Гласът му звучеше заплашително, докато старецът размахваше ръце във въздуха. На околните им се струваше, че сякаш призовава боговете да стоварят наказание върху главите на викингите.
Заплахата подейства на Улоф точно както Бран се бе надявал. Старият викинг не се страхуваше от никакво живо същество, но магьосниците и проклятията бяха нещо, с което не можеше да се бори — нито с меч, нито с боздуган. Той смъкна меча.
— Твоя е, Роло вземай я! Ако още веднъж ми се мернете пред очите, ще ви убия и двамата.
Роло не чака Улоф да промени намерението си. Дръпна Фиона и я метна на рамо, сякаш беше чувал жито. Бутна я в ръцете на Туролф и го помоли да я пази за малко. И тръгна към залата, за да вземе нещата си и да се сбогува със сестра си.
Брита го посрещна на вратата.
— Скоро ще бъдеш господарка тук — каза й с тих глас Роло. — Смятай Торн за мъртъв.
— Да, а пък ти ще имаш Фиона в леглото си. Наслаждавай й се, братко.
След тези думи двамата се разделиха.
Фиона не можеше да повярва, че това се случва. Торн щеше да умре, освен ако не оставеха Бран да го излекува. Никакво наказание нямаше да бъде по-страшно от това, да знае, че Торн е мъртъв. Тя видя Туролф да я гледа и осъзна, че той е единствената й надежда. Заговори му, но той не й обърна внимание. След миг обаче любопитството надделя и той се вслуша в молбите й.
— Моля те, изслушай ме, Туролф. Ако обичаш брат си, трябва да убедиш баща си да позволи на Бран да излекува Торн. Бран е единственият освен мене, който може да го спаси. Умолявам те, Туролф, не оставяй Торн да умре. Той е мой съпруг; никога не бих му навредила.
Можа да каже само това, защото след миг Роло се върна с един вързоп и я повлече след себе си. Тя дори не успя да се примоли за живота на Бран. Ако никой не попречеше на Улоф, Бран щеше да умре.
9
Торн беше на прага на смъртта. Улоф се бореше с безсилния си гняв, гледайки сина си да лежи безпомощен в леглото. Макар че викингският лечител от селото се бе отказал да го лекува, Бран още настояваше, че може да го спаси. Но Улоф се боеше от това, че Бран и Фиона имат пръст в болестта на Торн, ето защо не можеше да позволи на стария лечител да докосне сина му. Странно, но безпокойството му не намаля, след като отведоха Фиона. Струваше му се, че отстраняването й е фатална грешка.
Дните минаваха, а състоянието на Торн не се подобряваше. Улоф и Туролф оставаха в залата, след като другите отидеха да спят, и разговаряха с тихи гласове.
— Изглежда безнадеждно — каза Улоф и отчаяно тропна с юмрук по масата.
— Може би някой друг лечител… — предложи Туролф.
— За какво? Само ще потвърди, че състоянието на Торн е безнадеждно.
Туролф дълго се бе борил с желанието да проговори. Сега вече не можеше да таи това в себе си и изрече молбата си пред Улоф.
— Нека мъдрецът да се опита да излекува Торн, татко. Какво може повече да навреди? Сигурен съм, че брат ми ще умре, ако Бран не се заеме с него.
— Не мога да понеса мисълта, че този старец ще докосва Торн. Откъде да знаем дали той няма да ускори смъртта му?
— Не знаем, но аз съм склонен да поема риска. Нищо друго не ни остава.
Улоф се намръщи, размишлявайки над думите на Туролф. Още се колебаеше, когато към тях се приближи Брита.
— Не мога да спя — оплака се тя, сядайки до Улоф.
— Никой от нас не може — измърмори той. — Не и когато Торн всеки момент ще отиде във Валхала. Вече наредих да приготвят дракара за прощалната церемония. Ще го изпратим като воин, достойно за ранга му. Тъжно е, че няма да умре от викингска смърт, с меч в едната ръка и боздуган в другата. Той не би искал да умре така, прикован на легло.
— Предложих на татко да позволи на Бран да го лекува — обърна се Туролф към Брита.
— Шегуваш се! — възкликна Брита в престорен ужас. — Страхувах се да го спомена, но видях Бран и Фиона да заговорничат в нощта, преди Торн да се разболее. И сега си спомням, че видях как Бран пъхва в ръката на Фона едно шишенце от сандъчето си с лекарства. За мене е ясно, че тя е дала отрова на Торн.
Лицето на Улоф стана мрачно като буреносен облак. Твърдението на Брита наля масло в огъня на омразата му към Бран и Фиона.
— Не, няма да позволя на Бран да докосне сина ми! Не искай това от мене, Туролф.
Той стана и излезе навъсен от залата.
— Защо не ми каза какво си видяла, Брита? — запита Туролф.
— Уплаших се да не би Фиона да ми направи нещо, ако го кажа — излъга тя. — Сега, когато вече не е тук, няма причина да си мълча.
— Не се ли страхуваш, че Фиона ще навреди на брат ти? Роло не изглеждаше разтревожен от това, че ще заведе Фиона в дома си и ще я направи своя любовница.
— Той е силен. Може сам да се грижи за себе си. Няма да позволи на Фиона да го омагьоса, както е направила с Торн.
— Върви да спиш, Брита — изръмжа Туролф. — Трябва да помисля.
— За какво? Когато Торн умре, ти ще станеш наследник на баща си. Никога ли не си искал да имаш това, което принадлежи на брат ти?
— Торн е бъдещият ярл — възрази Туролф. — Никога не съм завиждал на положението му като наследник на баща ни. Не говори за него така, сякаш вече е мъртъв.
Брита само сви рамене. Мислеше, че е дала на Торн достатъчно отрова, за да го убие. Това, че беше още жив, се дължеше на големината на тялото му и на желязното му здраве. Тя реши да не говори повече за близката смърт на Торн. Стана и остави годеника си на мрачните му мисли.
Тази нощ настроението на Туролф не се подобри. Също и на следващия ден, когато отиде да види Торн и го намери в безсъзнание, на косъм от смъртта. Реши да не настоява отново пред баща си да позволи на Бран да го лекува. Беше намислил нещо.
Тази нощ Туролф изчака, докато цялото домакинство потъна в сън, и едва тогава излезе от залата. Потъна в пурпурните сенки на нощта и бързо стигна до склада, където Бран чезнеше заключен в самота. Улоф беше твърде разсеян и забрави да реши какво да прави с мъдреца, затова временно го бяха затворили там. Той се надяваше да са му оставили вода и храна, защото според него Бран наистина знаеше как да спаси живота на Торн.
