наказание е наложил на съпругата му, задето е извършила нещо толкова ужасно. Смърт. И той отново потрепери.
— Какво има, господарю викинг? — запита Бран с явна загриженост в гласа. — Боли ли те нещо?
— Фиона. Какво стана с нея? Тя дали е… Татко?
— Мъдрецът ме убеди да пощадя живота на магьосницата — изрече намръщен Улоф. — Макар че нямах такова намерение. Не се страхувай, сине. Тя напусна живота ти веднъж завинаги. Роло я взе за любовница. Ще се отнесе сурово с нея, ако се опита да хвърли магия върху него.
Торн затвори очи, агонизирайки от загубата, която го бе връхлетяла. Ужасно беше да си представи, че Фиона му е дала отрова, но тя беше единствената освен стария мъдрец, която знаеше как да използва подобни неща. А той се съмняваше, че Бран ще си даде труда да му спасява живота, ако е искал смъртта му. Не, трябва да е била Фиона. Нищо друго нямаше смисъл. Защо така го болеше от това?
— Ще поговорим по-късно — каза Улоф, усещайки, че Торн е изтощен.
— Брита много искаше да те посети — обърна се Туролф на излизане. — Искаш ли да я видиш?
Торн поклати глава. Нямаше желание да вижда Брита. Въпреки времето и разстоянието магията на Фиона още му въздействаше. Той знаеше без никакво съмнение, че споменът за нея ще продължи да го измъчва дори след смъртта.
Домът на Роло
Фиона усети момента, когато Торн започна да се възстановява. Бе затворила очи и го бе видяла да говори с Бран. Радост се разля из тялото й. Торн беше жив! Нищо друго нямаше значение. Тя бе потърсила дълбоко в себе си силата, която да й позволи да използва изключителните си дарби, и бе възнаградена с видението за Торн. Двамата щяха да бъдат заедно; беше убедена, че ще стане така. Съдбата щеше да вземе връх. Имаше още препятствия, които да бъдат преодолени, включително и самият Торн, но в края на краищата те двамата щяха да намерят заедно щастието си.
— Фиона, къде си?
Тя трепна силно. Роло я беше намерил. Гласът му прозвуча застрашително и тя затрепери. Предположи, че пак ще се опита да легне с нея. Бяха минали няколко дни от пристигането й в дома му и гневът на Роло вече преминаваше в бяс.
— Ето те къде си била — каза гигантът, влизайки в малката стая, където я бяха настанили. — Сваляй туниката и лягай на леглото. Чувствам се силен като бик днес. Когато свърша с тебе, няма да можеш да ходиш поне една седмица.
Тя само го изгледа и това, изглежда, удвои гнева му.
— Веднага! — изрева той и я зашлеви силно.
Фиона залитна от удара и побърза да се подчини. Вече знаеше какво ще последва. Трябваше да легне гола на леглото и да чака Роло. Щом той се съблечеше, щеше да се стовари върху нея като побеснял звяр. А после щеше да се опита да вкара огромния си член в нея. Но нямаше да успее, както се беше провалял всеки път, когато опиташе да проникне в нея. Тя благодари на бога, че познаваше растения, с които го правеше безсилен.
По навик Роло отнасяше всяка вечер в стаята си кана с медовина и всяка вечер тя успяваше да капне вътре по няколко капки отвара, която не му позволяваше да легне с никоя жена. Дори една-две вечери да пропуснеше да си пийне, в тялото му оставаше достатъчно от отварата, за да не позволи на члена му да се надигне.
Фиона направи отвратена гримаса, когато Роло смъкна туниката, развлечените панталони и обувките. Тялото му беше огромно и започнало да затлъстява. Гърдите и гърбът му бяха нашарени с белези от рани, губещи се под гъсти червеникаво-руси косми. Брадата падаше на гърдите му, по ръцете и краката му изпъкваха огромни мускули. Въпреки явната сила на масивното му тяло членът му висеше като безжизнен между краката. Фиона едва се въздържаше да не се разсмее.
В гърдите на Роло бушуваше неимоверен гняв, който заплашваше да се разрази в насилие. Такова нещо никога не му се беше случвало. Обикновено той връхлиташе върху жените и ги обладаваше в продължение на часове, без да се умори. Имаше сила колкото за десетима мъже. Когато някоя жена влезеше в леглото му, след това почти не можеше да ходи; той винаги се хвалеше с огромната си сексуална енергия. Само Фиона е виновна, мислеше Роло. Тя беше му направила магия и затова той не можеше да легне с никоя жена.
Мисълта, че една крехка жена може да го обезсилва с черни магии, го вбесяваше. Затова той упорито се стремеше поне веднъж да успее да я обладае. Отчаяно искаше да докаже, че никоя жена не може да отнеме мъжествеността му.
— Отвори си краката — заповяда Роло, стоварвайки се върху нежното тяло на Фиона. — Никоя жена няма да ми се противопоставя.
Тежината му едва не я задуши. Тя не можеше да диша, какво оставаше да се подчинява на заповеди. Роло изруга, пъхна коляно между краката й и ги отблъсна настрана, опитвайки се да влезе в нея. Членът му беше сбръчкан и отпуснат, невъзможно му беше да проникне в сухия й отвор. Роло изрева ядно и се надигна.
— Какво си ми направила? — изръмжа той. — Това е магия! Улоф беше прав. Но аз ще те покоря, вещице. Ще те имам.
Той грабна дрехите си и излезе гол от стаята.
Същото се повтори и на другата нощ, и на следващите. Тогава Роло се опита да легне с една от робините, но се провали. След това той започна наистина да се страхува от Фиона и магиите й. Когато я заплаши, че ще я набие, ако продължава да му прави черни магии, тя само се усмихна и каза:
— Направи го, но на свой риск, господарю Роло. Няма да ми трябва много, за да те оставя безсилен за цял живот.
Тази ужасна мисъл явно изплаши гиганта и след това той вече не я закачи.
Домът на Торн
Торн се чувстваше достатъчно добре, за да стане от леглото. Макар че беше отслабнал и безсилен от почти пълното гладуване, той беше решен да си възвърне предишната сила. Затова изяждаше огромни количества храна и започна да се упражнява с меча и боздугана. Състезанията с приятелите му даваха отдушник на напрежението. Ужасното нещо, което Фиона беше направила с него, не го оставяше на мира. И колкото и да се опитваше да я забрави, не можеше да прогони образа й от ума си.
Първата вечер Торн седна на масата заедно със семейството и приятелите си. Улоф го насърчи публично да се разведе с Фиона. Това едва не го задави, но след вечерята той се подчини на баща си и на висок глас обяви развода си в спалнята, а после и пред вратата на имението. Това като че ли задоволи всички в къщата. С изключение на самия него. Но след това, което му беше сторила Фиона, той усещаше, че няма друг избор, освен да се разведе с нея. За съжаление, разводът не му гарантираше, че ще я забрави.
Торн непрекъснато се тревожеше за това, че Фиона е станала любовница на Роло. Представяше си я гола под грамадното тяло на Роло, представяше си я как се люби с Роло така, както го беше правила със самия него. През най-тъмните нощи той дори си въобразяваше, че чува виковете й на екстаз, докато Роло я довежда до безпаметство. Животът му се превръщаше в кошмар и той не знаеше какво да направи.
Нещастието му стана огромно, когато Брита лукаво подметна, подкрепена и от баща му, че той трябва да спази тържественото си обещание да се ожени за нея. Туролф не каза нищо, но Торн енергично възрази.
— Нека Туролф да се ожени за Брита, татко — заяви той енергично. — Нямам желание да се женя.
Това, което премълча, беше, че загубата на Фиона още болеше като кървяща рана и не можеше да бъде излекувана просто като си вземе друга съпруга. Още не бе успял да възприеме това, че Фиона се беше опитала да го убие. Споменът за нея вероятно щеше да го преследва до края на живота му.
Брита прикри яростта си. Заболя я, че Торн я отхвърли. Не можеше да повярва, че той е надвил отровата, която му беше дала. Имаше телосложение на бик. Нищо не беше станало според плановете й. А сега той дори имаше нахалството да отхвърли ръката й. Тя се надяваше, че брат й редовно бие Фиона.
Торн остана в залата, след като всички останали отидоха да спят. Нещо го накара да се насочи към
