пейките покрай стените. Намръщи се, като видя Бран да го гледа осъдително. Повика го с пръст и старецът полека се приближи към него.
— Любопитен съм, старче. Кажи ми защо Фиона ме отрови? Това не ми дава мира.
— Фиона не те е отровила, господарю викинг.
— Така си и знаех, че ще излъжеш заради нея.
— Трябва да потърсиш друг човек, който е причината за болестта ти.
Торн сви вежди.
— Няма друг. Ако знаеш нещо, което аз не знам, по-добре ми го кажи.
— Няма да ми повярваш. А и нямам доказателства, които да потвърдят думите ми.
— Кой? — изсъска тихо Торн. — Кажи ми името на негодника, който се опита да ме убие.
— Добре, щом настояваш. Беше Брита. Тя открадна едно силно лекарство от сандъчето ми и ти го наля в бирата.
Торн замръзна. После избухна в смях.
— Говориш глупости. Брита няма причина да ме убива.
— Няма ли? Помисли, господарю викинг. Отговорът ще дойде сам. Прочетох руните и посъветвах със звездите. Ще узнаеш истината, когато я потърсиш. Лека нощ, господарю викинг. Сега ще си почивам.
Торн се взря в превития гръб на Бран, докато старецът се отдалечаваше, накуцвайки, към пейката си. Длъжен ли беше да повярва на мъдреца, запита се той. Смешно беше дори да си помисли, че Брита го е отровила, но не можеше да не си припомни нощта, когато я бе отблъснал, и недоизречената заплаха, която тя бе оставила да виси във въздуха помежду им. Но дали беше отишла толкова далеч, че да го отрови? Отговорът на този въпрос го мъчеше като лош сън. Той негласно се закле да научи истината.
Думите на Бран преследваха Торн през целия следващ ден и деня след него. Той наблюдаваше внимателно Брита. Външно тя изглеждаше доволна от годежа си с Туролф, но имаше моменти, когато той улавяше погледа й, отправен към него със смесица от копнеж и ненавист. Торн реши, че никога няма да разбере сложната душа на тази красива жена.
Обърканите му мисли го доведоха до едно-единствено заключение. Бран бе намекнал, че има доказателство за вината на Брита. Ако то наистина съществуваше, Торн щеше да го открие.
На следващия ден Брита отиде до селото заедно с Туролф да видят как върви строежът на новия дракар, чието построяване бе поръчано от Туролф. Поканиха и Торн да дойде, но той отказа, защото сметна, че отсъствието на Брита ще му даде възможност да се поразрови. Най-напред намери Бран и го накара да му опише откраднатото от сандъчето му шишенце.
После се вмъкна в стаята на Брита, за да потърси окончателното доказателство за вината й.
Нямаше много места, на които да търси. Стаята беше малка, вътре имаше само едно легло с кожени завивки, два сандъка за дрехи, маса и дълга пейка. Торн претърси единия сандък и намери вътре само женски принадлежности. В другия имаше няколко сгънати туники и почти нищо друго. Тъкмо щеше да спусне капака и да се откаже от търсенето, когато една издутина в най-горната туника привлече вниманието му. Без колебание той бръкна в джоба на туниката и извади шишенце — точно като това, което Бран му беше описал.
Кръв нахлу в главата му. Сърцето му се заблъска в гърдите.
Значението на находката му го караше да крещи от радост, Фиона не го беше отровила! Този вик танцуваше в жилите му и се разливаше в кръвта му.
В този миг Улоф мина покрай отворената врата на стаята на Брита и видя Торн да стои вътре пред нейния сандък с дрехи.
— Какво, в името на Один, правиш в стаята на Брита? — запита Улоф, застанал на прага.
— Откривам нещо, което ще те изненада — отвърна Торн.
— Не разбирам. Да не си се разболял пак?
— Не съм болен, татко. Просто поумнял. — Той протегна ръка, показвайки шишенцето в отворената си длан. — Намерих това в туниката на Брита. Това е шишенцето, откраднато от сандъчето с лекарства на Бран. То съдържа отвара, която ме парализира и едва не накара сърцето ми да спре. Брита ме е отровила, татко.
— Откъде знаеш, че е същото шишенце? — запита ядосано Улоф, отказвайки да приеме, че бъдещата му снаха може да извърши подобно страшно престъпление.
— Бран ми го описа.
— Някой друг го е сложил в сандъка, не е била Брита.
— Не. Точно тя го е сложила вътре.
— Какво става? — запита Брита, влизайки в стаята, за да намери изненадана Торн и Улоф вътре.
Торн пъхна шишенцето под носа й.
— Познаваш ли това?
Брита пребледня. Тя имаше намерение да се отърве от шишенцето, но досега не й се беше представила възможност.
— Откъде го взе?
— От джоба на туниката ти — отвърна мрачно Торн.
Тя облиза внезапно пресъхналите си устни. Торн изглеждаше готов да я убие.
— Това е едно лекарство, което знахарят ми даде, преди да дойда тук. Вземам го за главоболие, защото внезапно ме заболява глава.
Улоф погледна многозначително Торн.
— Нали виждаш, има си правдоподобно обяснение.
Торн отпуши шишенцето и го поднесе към устните на Брита.
— Пий. Вътре има малко лекарство.
Брита се опита да се извърне, но Торн хвана главата й с огромната си ръка и я задържа здраво.
— Нямам главоболие — извика тя отчаяно.
— Пий! — повтори сурово Торн и притисна шишенцето към устата й.
— Не! Не искам да умра!
Улоф отпусна глава на гърдите си, а Торн изгледа кръвнишки Брита. Доказателството беше неопровержимо.
— Защо, Брита? — поиска да узнае Улоф.
— Исках Торн, но той не ме искаше. Обидата бе твърде тежка, за да я приема. Той спа с Фиона, въпреки че му предложих да споделя леглото му. Прости ми, господарю. Не бях с ума си. Бях полудяла от любов към Торн и исках да го накарам да страда, задето ме даде на брат си. Не съм искала да го убивам.
Тя падна на колене, съвършен образ на смирение и покаяние. Знаеше, че Улоф има пълното право да я убие заради това, което беше направила, и се страхуваше за живота си.
— Ставай, жено! — изрева Улоф. — Връщаш се при брат си. Няма да има годеж. Как съм можал да храня усойница в пазвата си! Ще тръгнеш след час. Роло да се оправя с тебе.
Улоф излезе от стаята. Торн отправи тежък поглед към Брита и последва баща си. Знаеше, че ако остане само още миг с нея, няма да отговаря за действията си. Мина заедно с Улоф през залата и двамата излязоха навън, под слънцето, оставяйки вътре всичко мрачно и зло.
— Отивам да взема Фиона, татко — каза Торн. Думите му накараха Улоф да застине на място. — Тя не ми е направила нищо.
— Фиона сега е любовница на Роло. Ти се разведе с нея, не помниш ли? Всички в къщата чуха как се отрече от нея. Защо ще искаш остатъците от друг мъж?
— Не знам — призна Торн. — Но иначе не мога. Тормозя се, когато сме разделени. — Той изскърца със зъби от отчаяние. — Като си я представя в леглото на Роло, ми иде да го убия.
Улоф изсумтя презрително.
— Явно, че още си омагьосан. Но аз няма да си променя мнението, Торн. Заклевам се, че ще те лиша от наследство и ще направя Туролф мой наследник, ако върнеш Фиона в къщата ми. Забрави я. Ще ти намерим друга съпруга, която да подхожда на положението ти.
Торн замря. Ултиматумът на баща му го шокира и в същото време го ядоса. Той винаги беше отговарял сам за себе си и сам беше вземал решения.
— Предложих да освободя мястото си на наследник в полза на Туролф, но ти отказа. Не ми трябва нито
