от несъществуваща леля. Доколкото знам, ти и аз единствено знаем колко е важен този документ, а освен нас — и агентът, който работи за американското правителство.
— А ако разберат и други?
— Няма да се поколебаят да направят каквото е необходимо, за да му попречат да стигне до местоназначението си.
— Господи! — изруга Анри, поддавайки се за миг на страха.
— Запомних съдържанието му и искам и ти да направиш същото. Ако стане нещо с тези листове, един от нас трябва да бъде в състояние да предаде устно съобщението. — Гласът на Филип се извиси застрашително. — И ако нещо непредвидено попречи на някого от нас, другият е длъжен да доведе мисията до край. Предлагам да запомниш съдържанието още сега и после да сложиш пакета на сигурно място.
Анри обаче не знаеше, че Филип има намерение да вземе документа от сейфа още преди разсъмване и да го върне в собствената си каюта. Ако случайно на борда на „Наветрен“ имаше шпионин, първото място, където щеше да потърси, беше сейфът. А Филип имаше намерение да достави този документ невредим и запазен в тайна.
По обратния път умът на Филип бе зает с Марсел Дювал и появата му в Брест часове преди той и Габи да влязат в града. Изглеждаше прекалено нагласено, за да е съвпадение.
Габи спеше дълбоко, сгушена в кафявия пашкул на изпомачканата от пътя рокля, когато Филип тихо влезе в каютата. На масата лежеше недокоснат поднос с храна. Той запали лампата и се вгледа в изтощеното и тъжно лице на младата си съпруга. Приличаше на малко дете, красиво и невинно дете, но същевременно и много желана жена. Някъде дълбоко в сърцето си почувства присвиване, но не пожела да го приеме. Знаеше само едно — че я желае, както мъж желае жена. Когато очите му се плъзнаха по спящото тяло, той не мислеше нито за Сесили, нито за Амали. Разтърси глава, сякаш за да пропъди възбуждащите мисли от ума си, погледа още няколко мига красивото й лице, после духна лампата и излезе тихо от каютата, за да прекара остатъка от нощта под звездите, докато жена му спеше в своето девствено легло — положение, което той смяташе скоро да промени.
На другата сутрин Габи се събуди объркана и дезориентирана. Бавно осъзна лекото полюшване. Същевременно дочу скърцането на кораба, дрънченето на веригите и си спомни, че е на кораб, който плава към Мартиника, придружена от своя съпруг. Съпруг! Раздвижи ръце и с облекчение разбра, че е сама в леглото и облечена. Филип бе решил да спи другаде! Да се надява ли, че и занапред ще е така?
Надигна вдървеното си тяло, седна и се протегна, прогонвайки спазмите, причинени отчасти от мъчителното пътуване, отчасти и от това, че бе прекарала цели дни стегната в корсета. Огледа с отвращение намачканата и изпъстрена с петна от пот рокля, в която още бе облечена, и замечта за една гореща баня.
Някакъв шум привлече вниманието й към вратата и тя изненадана видя Филип да застава на прага.
— Добро утро, скъпа — поздрави я той весело, оглеждайки я от горе до долу с вдигнати вежди. — Надявам се, че си спала добре. Тревожи ли те движението на кораба?
— Не, господине… исках за кажа, Филип… — поправи се тя бързо, потърквайки мястото, където пръстите му снощи бяха охлузили плътта й. — Движението много ме успокоява.
Филип се дръпна настрани и двама мъже внесоха в каютата голяма желязна вана, последвани от други двама, които носеха ведра с гореща вода. Габи загуби дар слово. Макар че Филип продължаваше да се държи студено и резервирано към нея, въпреки това мислеше за удобството й. Когато останаха сами, го загледа с трепет как се приближава към нея със странен, замъглен поглед.
— Не можеш да се къпеш облечена, малката ми — забеляза той ласкаво. — Стой мирно да ти разкопчея роклята.
— Мога и сама да се справя — настоя тя, отстъпвайки назад.
— Глупости! Ако баща ти не беше толкова стиснат, можеше да ти даде една камериерка. Но пък — промълви с нисък дрезгав глас — тогава щях да бъде лишен от удоволствието сам да те съблека. Не бих желал това, скъпа — предупреди я той със строг глас, когато тя се опита да се дръпне от търсещите му ръце.
Скоро той разкопча всичките копченца на предната част на роклята й, свали тежката материя от раменете й и тя се свлече през гърдите и ханша, падайки като тъмна локва около краката й. Изруга, като видя с колко много фусти бе навлечена, и започна да ги развързва една по една, докато накрая всички се струпаха около глезените й.
— Моля те, Филип — пурпурни петна бяха избили по бузите на Габи, — искам да се изкъпя насаме.
— Няма нужда да се крием един от друг, Габи. Ние сме женени — осведоми я дръзко Филип. — Господи боже, нима винаги носиш толкова много дрехи? — Тя все още бе облечена в корсет, надкорсетник, риза и дълги гащи. — Скоро ще научиш, че на Мартиника е твърде горещо за подобни финтифлюшки. Това изобщо не ти трябва — той набърчи нос с отвращение, сваляйки корсета от китова кост.
После, за изумление на Габи, отиде към илюминатора и хвърли оскърбяващата го дреха в морето. Без да обръща внимание на възмутеното й ахкане, Филип отново се върна към по-приятната задача да я досъблече. С нарочно спокойствие, потискайки бушуващия в гърдите му ад, той прибави и дългите й дантелени гащи към купчината свалени дрехи. Сега само ризата скриваше от него безупречната кожа на Габи. Филип почти загуби самообладание, когато зърна розовите връхчета на гърдите й да прозират под тънката материя. Макар че тя протестираше яростно, не можа да му попречи да свали и последната й дреха, оставяйки я изложена на пламналия му поглед. Той реагира мигновено. Розововърхите, леко заоблени хълмчета, които деликатно се издигаха над тънката талия, и изящно заоблените хълбоци, го накараха да изпита остра, присвиваща болка в слабините. Очите му се спряха на мястото, където се съединяваха бедрата й, на нежно къдравите светли косми, после се спуснаха към стройната линия на прасците и глезените. Той стисна юмруци, преглъщайки мъчително, за да сдържи подтика си веднага да се нахвърли върху нея. Задавен стон се откъсна от гърлото му, докато поглъщаше с очи всеки сантиметър от нейната красота.
След като се наведе, за да свали обувките и чорапите й, Филип положи Габи във ваната, без да обръща внимание на протестите й. Взе сапуна от умивалника и натри цялото й тяло така, че около гърдите й се събра гъст облак от пяна. Габи почервеня цялата, когато ръцете му започнаха да се разхождат по нея.
— Стани! — заповяда рязко Филип.
Подчинявайки се някак автоматично на заповедническия му тон, Габи се изправи. Пурпурната червенина, заляла тялото й, стана още по-силна. Интимното му докосване разлюляваше сетивата й, коленете й омекваха, но тя стоеше като издялана от камък, със стиснати клепачи, не желаейки да покаже колко унизена се чувства.
— Седни! — заповяда той, говорейки сякаш на някакво непослушно дете. Тя се подчини машинално, зарадвана, че може да се скрие под мътната вода. Тогава обаче, за нейно огорчение, той започна да сапунисва косата й така силно, че тя извика.
— Изплакни се! — заповяда отново Филип и се извърна.
Тя послушно потопи глава във водата и започна да отмива сапуна. След няколко потапяния косата й заблестя като същински ореол около главата й. Огледа се за кърпа и стресната видя, че Филип е съблякъл дрехите си.
— Какво… какво правите? — запита тя разтревожена и сведе притеснено очи.
— Нещо, което исках да направя още щом те видях, но бях принуден да го отложа.
Той се приближи и протегна кърпата към нея.
— Още не съм готова да изляза — заотстъпва тя, потапяйки се отново в изстиващата вода, като в същото време с все сили се опитваше да не гледа към набъбналата му мъжественост.
— Напротив, готова си, малката ми — отвърна той уверено, след като я изнесе от ваната и започна бързо да я изтрива с кърпата, докато кожата й не заблестя.
— Сега какво ще правите? — запита Габи и го погледна внимателно.
Филип отстъпи една крачка и озадачена бръчка проряза челото му.
— Майка ти сигурно е говорила с тебе какво да очакваш? Увери ме, че ще го стори.
— Тя каза само, че трябва да ви се подчинявам, нищо друго.
Предизвикателно вдигнатата й брадичка подсказваше на Филип, че Габи няма намерение да последва съвета на майка си.
— Боже господи, нима трябва да стана и учител освен любовник? — изруга ядосано Филип. — Добре,
