Лъвското сърце огледа белия рицар.
— Не. Лорд Рис е мъж с много години на раменете си. Чувал съм, че е нисък и набит, като повечето уелсци. Този бял рицар е млад и строен, може би е някой от синовете му. Няма значение. Той ще бъде победен. Дай сигнал, Джайлс. Ще излезем срещу силите на Крагдън. Ако щастието е на наша страна, ще намерим Луелин сред тях.
Вдигнал щандарта на Лъвското сърце, неудържим червен лъв на синьо поле, Алън се спусна след него, когато Лъвското сърце се хвърли в още една битка в защита на Англия. Двете войски се сблъскаха в широката равнина под замъка. Макар че неговите мъже бяха уморени от сражението, те се проявиха блестящо. Отначало силите на лорд Рис като че ли имаха надмощие, но с напредването на битката хората на Лъвското сърце започнаха да притискат защитниците обратно към замъка.
Докато размахваше меча и боздугана, Лъвското сърце не отделяше поглед от Белия рицар, забелязвайки, че макар мечът му да изглеждаше по-лек от собственото му тежко оръжие, рицарят беше доста сръчен. С невероятно смайване Лъвското сърце осъзна, че искаше Белият рицар да попадне под меча му и в негова власт повече, отколкото искаше Луелин.
Имаше нещо в начина, по който Белият рицар се държеше, и това го предизвикваше. Спокойната му арогантност, умелото му боравене с оръжията и способността му да води хората си се съчетаваха, за да го направят страшен противник. Решен да победи Белия рицар, Лъвското сърце препусна в галоп към рицаря, който тъкмо сръчно се освобождаваше от един от неговите пешаци.
Внезапно слънцето се хлъзна зад хълмовете, преобразявайки бойното поле в призрачно блато от хора, коне и трупове. Лъвското сърце вече не можеше да различи враговете от собствените си хора. За момент загуби Белия рицар от очи. После го видя да отстъпва зад здравите стени на Крагдън. Гняв се разля из Лъвското сърце, когато Белият рицар спря, погледна към него и вдигна меча си в подигравателен поздрав.
— Още не сме свършили! — изрева Лъвското сърце. — Ще се срещнем отново!
Подкарвайки коня си, Белият рицар мина през портите и изчезна зад високите стени на Крагдън.
— Колко са мъртвите и ранените? — запита Лъвското сърце, когато Джайлс се присъедини към него. — Започваме обсадата утре.
Безкрайно ядосан и кипящ от нетърпение, Лъвското сърце се разхождаше из лагера, едва забелязвайки оживлението наоколо си. Сечаха дървета за таран, трупаха камъни за катапулта, който беше построен в първите дни на обсадата. С новопостроените стълби щяха да се катерят по стените на крепостта.
Бяха изминали двадесет дни, откакто воините на лорд Рис бяха излезли срещу хората на Лъвското сърце в свирепа битка и после се бяха оттеглили така внезапно, както се бяха и появили. Колкото и досадно да беше за Лъвското сърце да чака врага, той знаеше, че времето е на негова страна. С всички тези хора, заклещени сред стените на замъка, храната сигурно беше много малко.
Засланяйки очи от ослепителната светлина на слънцето, Лъвското сърце се взря в крепостните стени, доста раздразнен, когато видя Белия рицар сред бойците, които изсипваха дъжд от стрели към него и хората му.
— Стълбите са готови, Лъвско сърце — съобщи сър Брандън.
— Ще започнем атака на два фронта — обяви Лъвското сърце. — Ти и Джайлс поемате стълбите, аз съм при тарана. Уморих се от тази игра, която играе Рис. Обсадните ни машини нанесоха значителни вреди на външната стена, но не е достатъчно.
— Запасите им от храна няма да стигнат за много дълго време — каза Джайлс.
— Зависи колко са натрупали предварително, но сега сигурно чувстват недостиг. Липсата на храна е силно средство за прекратяване на бойни действия.
Вътре в крепостта Ванора Крагдън седеше на резбования стол на баща си, размишлявайки над бъдещето на замъка. Без баща й, който да командва отбраната на замъка, тя трябваше да разчита на собствените си сили. Тя обаче се смяташе способна да се справи. Защитниците на Крагдън бяха разбрали какво може тя по време на дългите отсъствия на баща й, а смъртта му преди шест месеца не беше променила нищо. Крагдън си оставаше верен на Луелин.
Луелин и нейният годеник Дафид Девърел бяха избягали от войските на принц Едуард и това се дължеше изцяло на диверсията, осъществена от нея.
Ванора се гордееше със способността си да предвожда бойците на Крагдън, но нищо не можеше да се направи за някои неща. Като например за недостига на храна или треската, която бързо се разпространяваше сред крепостниците и свободните селяни, които бяха потърсили убежище в кулата.
Сър Рен, капитанът на стражата, се приближи с угрижено изражение, набръчкало челото му.
— Простете, Ванора, но Лъвското сърце, първият рицар на Едуард, се готви да щурмува стените ни. Неговите мъже хора разполагат стълбите за атака, дори в този момент.
Ванора скочи.
— Божичко, това няма ли да свърши? Колко можем да оцелеем с воини като Едуард и Лъвското сърце, които застрашават портите ни? Колко време ще успее Луелин да издържи срещу такива решени на всичко мъже? Луелин е нашият избран водач и единствената ни надежда да останем свободни от английското потисничество.
— Стените на замъка още се държат, но постоянното им обстрелване с камъни ги е отслабило.
— Пригответе врялото масло.
— Веднага, но се съмнявам, че дори то ще може да ги спре. Те искат Луелин. Макар че той избяга на сигурно място, ние трябва да платим цената за бягството му — каза кисело Рен.
Раменете на Ванора се изправиха.
— Татко вярваше на Луелин. Той ни дойде на помощ, когато имахме нужда от него. Принц Едуард е младо момче. Няма да ни победи.
— Може да е млад, но мъдро избра Лъвското сърце да води армията му. Лъвското сърце е сила, с която трябва да се съобразяваме — измърмори Рен. — Трябва да вървя. Ако Лъвското сърце проникне през защитата ни, трябва да последвате Луелин и Дафид и да излезете през тайния изход.
— Няма да избягам — заяви Ванора. — Ще измисля как да надхитря Лъвското сърце. Никой мъж не е непобедим.
По-късно, застанала на гребена на крепостната стена, Ванора направляваше стрелците, които използваха лъковете си с типичната уелска сръчност и умение. Но тя знаеше, че умението само по себе си няма да спечели победата. Крагдън нямаше толкова воини, с колкото разполагаше Лъвското сърце. Единственото, което би могло да ги спаси, беше изненадваща атака.
Затваряйки уши за виковете на ранените, Ванора помагаше на бойците си да избутват стълбите от стените и гледаше как неприятелските бойци падат и се пребиват. Неспиращото бумтене на тарана пред портите се смесваше със стенанията на ранените и това й напомняше да не се заблуждава, че Крагдън е непревземаем. Ако не направеше нещо в най-скоро време, нейните хора бяха обречени.
Ако някои от воините на Луелин бяха останали в Крагдън, вместо да се пръснат кой знае къде, изходът щеше да бъде по-различен. Ванора знаеше, че Луелин е твърде важен за Уелс, за да рискува живота си за Крагдън, затова отец Кадък беше го отвел заедно с Дафид на безопасно място, докато тя и воините й държаха хората на Лъвското сърце мъже заети. Не й харесваше особено много това, че годеникът й не беше останал, за да ръководи отбраната на замъка. Макар че Дафид беше признал загрижеността си, все пак беше тръгнал с Луелин.
— Изтеглете хората от стените — нареди тя на сър Рен. — Искам всички да се съберат във външния двор, когато пробият подвижната решетка. Ще покажем на Лъвското сърце и на принц Едуард, че Крагдън не може да бъде превзет без борба.
— Подвижната решетка не може да издържи още много — извика насърчително Лъвското сърце. — Не отслабвайте натиска. Крагдън и Луелин ще бъдат наши.
Ободрени от думите му, воините се хвърлиха с нови сили в боя. Разнесе се силен крясък, когато подвижната решетка поддаде под ударите им, а после падна с оглушителен трясък.
Конници и пешаци проникнаха през отвора. Лъвското сърце, плътно следван от Джайлс и оръженосеца
