— Баща ти е живял добре — изрече Лъвското сърце с нотка на сарказъм. — Крагдън ще стане отлично допълнение към уелските притежания на Едуард.
— Сигурно не възнамерявате да останете дълго в Крагдън — отвърна тя, ужасена от тази мисъл.
— Възнамерявам да установя щаба си тук, докато Луелин не се предаде или докато Едуард не ме изпрати другаде. Уморен съм. Помогни ми да си сваля бронята.
Той вдигна ръце, изражението му беше сурово и нетърпеливо. Ванора започна да действа полека, внимавайки в англичанина, който току-що беше предявил претенциите си към нейния замък и земи в името на своя принц. Хващайки ризницата му, тя я дръпна нагоре, но въпреки че и тя беше висока, той беше още по-висок и й беше трудно да я издърпа през главата му.
Изръмжавайки нетърпеливо, той я бутна настрана и сам довърши започнатото от нея, а докато го правеше, ръката му неволно мина по ребрата й. Рязка болка я прониза и тя прехапа език, за да не извика. Без да подозира затрудненото й положение, Лъвското сърце свали ризницата и панталона си и ги хвърли настрана.
После седна на пейката и протегна десния си крак.
— Свали ми ботуша.
Ванора искаше да му каже да върви по дяволите, но предпазливостта надделя. Страхуваше се, че Лъвското сърце може да започне да отмъщава на нейните хора, ако тя се държи войнствено. Хващайки крака му, тя дръпна с всичка сила, но ботушът отказа да помръдне. После внезапно поддаде и тя падна по гръб, държейки ботуша, а полите й се вдигнаха над коленете.
Не беше подготвена за такава силна болка и се прегъна на две, притискайки ребрата си, като се залюля напред-назад.
— За бога! — извика Лъвското сърце. — Какво ти стана? Никога не съм виждал жена с толкова слаб гръб.
Изфучавайки отвратено, той свали другия си ботуш. После стана и смъкна долните си гащи.
— Не! — извика Ванора, извръщайки лице.
Лъвското сърце спря, гащите останаха смъкнати до средата на мускулестите му крака.
— Сега пък какво има?
— Не можете да се събличате, докато не изляза.
— Никога ли не си виждала съблечен мъж?
— Не, никога. Аз съм девица — изрече Ванора, потискайки болката, която й отнемаше силите.
— Пребледняла си. Лошо ли ти е? — Тя поклати отрицателно глава. — Да не си се наранила?
Ванора помисли за миг, преди да отговори с полуистина.
— Наскоро паднах и счупих ребра.
Сребристите му очи блеснаха.
— Да ти ги превържа ли?
Държейки се за хълбока, тя се надигна полека, като гледаше да стои на безопасно разстояние.
— Не. Меър се погрижи за това.
— Коя е Меър?
— Камериерката ми. Много е сръчна в лекуването.
— Тогава може би ще трябва да я повикаш, за да се погрижи за раната ми. Не е нещо голямо, само драскотина, но раните загнояват.
Почукване на вратата му попречи да продължи. Лъвското сърце даде позволение и двама мъже влязоха, влачейки голяма дървена вана, и я поставиха пред огнището. Последва шествие от прислужници, носещи кофи с гореща вода. Когато ваната беше напълнена, Лъвското сърце освободи всички. Но щом Ванора се опита да излезе заедно с прислужниците, той я спря с рязка команда.
— Не! Ти ще останеш тук да ме изкъпеш.
Тя замря, когато той смъкна гащите си, страхувайки се да погледне, но не можеше да се сдържи. Този мъж нямаше ли срам? Потаен поглед й доказа, че Лъвското сърце беше великолепен в голотата си. Нищо в нейното въображение не я беше подготвило за мрачните гравирани линии на лицето му или за мощните очертания на тялото му на боец. Той беше як, силен и строен, като лъв, откъдето идваше и прякорът му. За един кратък, луд миг тя се запита какво ли е да почувства ръцете му да я обгърнат плътно, да почувства широките му гърди притиснати до нежната й гръд, да усети устата му върху своята.
Тя преодоля разсейването и събра мислите си, когато Лъвското сърце влезе във ваната и се отпусна във водата.
— Можеш да започнеш от гърба — каза той, подавайки й кесията за баня.
Ванора я грабна, насапуниса я и мина зад гърба му. После започна да го търка.
Лъвското сърце осъзнаваше присъствието й повече, отколкото я беше накарал да повярва. В мига, когато тя се допря до тялото му, той усети как членът му се втвърдява и тестисите се стягат; осъзна, че отдавна не е вкусвал сладката женска страст.
Когато тя започна да търка раната му, той затаи дъх.
— Полека, жено!
— Нали каза, че е незначителна? — обади се тя със сладък глас.
— Искаш ли да ти покажа нещо, което не е незначително? — изрече той, хващайки ръката й, за да я отведе към слабините си.
Ванора се дръпна шокирана. Плътта му под ръката й се оказа твърда като стомана, но гладка като кадифе. Тъй като беше девица, не я бяха карали да къпе гостите на баща си и никога не беше виждала, още повече пък докосвала мъжкия орган, но гордостта не й позволяваше да се уплаши от крещящата мъжественост на Лъвското сърце.
Залепвайки усмивка на лицето си, тя обхвана ерекцията му и заяви с равнодушен глас:
— Много си суетен, ако смяташ, че това ми прави впечатление. Онова, което е забележително за едни, не е толкова интересно за други.
Тъмните вежди на Лъвското сърце се стрелнаха нагоре.
— Може би ще искаш да ти демонстрирам какво може да прави недотам забележителният ми член.
Ванора дръпна ръка и щеше да избяга, ако той не беше сграбчил роклята й, за да я задържи на място.
— Не си ме доизкъпала.
Тя отвори уста, за да му хвърли презрителен отговор, но не успя, защото вратата се отвори рязко и един мъж с развяващо се около глезените му кафяво расо влетя в стаята; острите му сини очи искряха в основателен гняв.
— Дойдох колкото можах по-скоро, Ванора. Когато чух, че англичанинът те е замъкнал в дневната, се уплаших да не се случи най-лошото. Махнете си ръцете от нея, сър Лъвско сърце.
— Кой сте вие? — Тонът на Лъвското сърце накара тръпки от страх да пробягат по гръбнака на Ванора.
— Отец Кадък няма лоши намерения — извика тя, впускайки се да защити свещеника.
— Не ме защитавай, Ванора — каза отец Кадък, потупвайки я по рамото. — Аз само върша работата на бога.
— Работата на бога ли? — намеси се Лъвското сърце. — Тогава, моля ви, кажете ми какво общо с бога има удоволствието от банята.
Изправяйки се в целия си недотам внушителен ръст, отец Кадък обтегна неодобрително устни.
— Няма да обезчестите Ванора, сър рицарю. Тя е сгодена за един смел уелски воин.
Тъмният поглед на Лъвското сърце се прехвърли към ъглите на стаята. Презрителна нотка прозвуча в гласа му.
— Къде беше смелият уелски воин, когато Ванора имаше нужда от него, за да защитава Крагдън?
Отец Кадък хвърли поглед към Ванора и изрече:
— Той е с…
— Отче! — извика тя. — Внимавайте какво говорите. Не давайте информация на врага.
В миг на прозрение Лъвското сърце сметна, че е открил идентичността на Белия рицар. Това беше годеникът на Ванора. Необяснима ярост го обзе.
— Къде е той?
