— Мислиш ли, че ще се съгласят?
Лъвското сърце вдигна рамене.
— Какъв избор имат? Ако приемат моето предложение за амнистия, могат да продадат услугите си другаде.
— Моите воини няма да се закълнат във вярност пред тебе — обади се Ванора иззад Лъвското сърце.
— Лейди Ванора — изрече Брандън и се надигна. — Ще се присъедините ли към нас?
— Не, закусих в кухнята. Искам да поговоря насаме със сър Лъвско сърце.
Брандън се поклони и се отдалечи.
— Бъди готов да ме съпроводиш в кулата, след като поговоря с Ванора — извика след него Лъвското сърце.
Ванора пребледня.
— Какви са плановете ти за моите стражи? Какво трябва да направя, за да ги спася?
Бавна усмивка разтегна устните на Лъвското сърце. Докъде би стигнала Ванора, за да запази живота на своите хора, запита се той. Нямаше по-подходящ момент.
— Седни, милейди, докато обсъждаме условията — каза той.
Ванора се стегна.
— Условия ли? Не знам какво искаш да кажеш.
— Не знаеш ли? Ще пощадя живота на воините ти в замяна на твоето сътрудничество.
— Как трябва да ти сътруднича? Ти ми ограби всичко, което имах. Нямам какво да ти дам.
Похотлив блясък освети очите на Лъвското сърце.
— Колко от себе си си готова да дадеш, за да спасиш живота на онези, за които казваш, че си загрижена?
Теменужените очи на Ванора потъмняха неразбиращо.
— Говори просто, сър рицарю. Кажи ми какво искаш от мене.
Погледът му се плъзна по тялото й дръзко и неприкрито.
— Мисля, че знаеш какво искам. Отдай ми се и ще пощадя хората ти.
— Това, което предлагате, е греховно и неморално! — извика отец Кадък от мястото си на две стъпки от тях. — Не го слушай, Ванора.
Лъвското сърце изпрати недоволен поглед към свещеника.
— Всеки път, когато се обърна, виждам или вас, или Меър, или Ванора. Вървете си, отче. Искам да говоря насаме с Ванора.
— Не. Аз съм нейният изповедник. Аз опрощавам греховете й и съм длъжен да пазя добродетелта й. Тя няма нужда от такъв като вас да я отклонява.
Лъвското сърце обърна стоманения си поглед към Ванора.
— Отец Кадък вместо тебе ли говори, Ванора? Знаеш какви ще бъдат последиците от твоя отказ, нали?
— Моля ви, отче, оставете ни. Аз съм достатъчно възрастна, за да вземам сама решенията си.
— Ванора, вслушай се в гласа на разума — замоли я свещеникът.
Тя го дръпна настрана и му заговори така, че друг да не може да я чуе.
— Много хора зависят от добрата воля на Лъвското сърце — прошепна тя. — Обещавам да не правя нищо необмислено. Мислите ли, че ще му се подчиня? Имам план, който ще спаси и моята добродетел, и хората ми.
— А — каза свещеникът. — Трябваше да се досетя. Много добре, ще те оставя да успокояваш Лъвското сърце, както можеш.
— Какво му каза? — запита Лъвското сърце, когато свещеникът се оттегли. — Не вярвам и на двама ви.
— Казах му, че съм достатъчно възрастна да вземам сама решенията си — отвърна Ванора.
Веждите на Лъвското сърце се вдигнаха.
— Това означава ли, че ще те имам тази нощ в леглото си?
— Това означава, че ще помисля. Междувременно трябва да се закълнеш, че няма да правиш нищо на моите хора, докато взема решение. В замяна на твоето въздържание обещавам сериозно да си помисля върху искането ти.
Лъвското сърце се отпусна на стола си и се взря във Ванора. Не беше мислил, че ще спечели толкова голяма отстъпка от нейна страна. Очите му се присвиха. Нещо не беше наред. Ванора не го харесваше. Никога не би се съгласила да му стане любовница, ако нямаше нещо наум. Внезапно му хрумна, че тя се пазари, за да спечели време да заговорничи против него. Сподавяйки едва усмивка, той реши да приеме предизвикателството и да осуети всякакви хитрини, които някаква уелска девойка би могла да скрои.
— Давам ти седмица да вземеш решение. Но мисли добре, жено, защото много хора зависят от отговора ти. Когато искам нещо, обикновено го получавам.
Очите на Ванора се разшириха.
— Ще ме насилиш ли?
Погледът му пробяга по нея с нескривана страст.
— Кълна се, че няма да има насилие, когато те отведа в леглото си.
Ванора си пое остро дъх.
— Твоята арогантност ме плаши, рицарю. Не всички жени те намират неустоим. Аз например те намирам самонадеян, властен и достоен за презрение. Ако ме извиниш, работата ме чака.
Подсмихвайки се, Лъвското сърце не се опита да я спре, когато тя се отдалечи. Сковаността на гъвкавата й фигура издаваше колко е оскърбена, но той не можеше да не се възхити на духа й. Тя не вървеше с дребните стъпки на жена; не, крачките й бяха дълги и уверени, като че ли знаеше силата си и се гордееше с нея. Трябва да я наблюдава строго, реши той, защото ако й се отдаде възможност, ще го направи на глупак.
Колкото и да не му се искаше да го признае, отхвърлянето на Ванора беше възбуждащо. Жените рядко, дори никога не го отхвърляха, а повечето мъже мислеха два пъти, преди да му се противопоставят. Независимо дали тя го осъзнаваше или не, но страстната й природа си личеше във всяка нейна дума и постъпка, в начина, по който се движеше, и в гордо вдигнатата й брадичка. Подобен огнен темперамент беше рядкост за жена. Той искаше да потъне в дълбините на страстта й. Сър Брандън прекъсна размишленията му.
— Готов ли си да говориш със затворниците сега?
— Да. Колко стражи си поставил в кулата?
— Двама горе и двама долу.
Разговорът спря, когато Алън се появи, носейки оръжието на Лъвското сърце. Лъвското сърце препаса меча си, после кимна, за да покаже, че е готов да разговаря със затворниците. Докато следваше Брандън по витата стълба на кулата, двамата стражи от долния етаж тръгваха на една крачка след тях.
— Отключете вратата — заповяда Лъвското сърце, когато стигна най-долната площадка. Единият от стражите извади ключ от колана си и го пъхна в ключалката. Вратата се отвори навътре и Лъвското сърце влезе в помещението.
Затворниците се втурнаха напред. Стражите веднага извадиха мечовете си и ги избутаха назад. Въздухът беше застоял и вмирисан на немити тела и човешки изпражнения. Лъвското сърце би се обзаложил, че след два дни затвор те ще се съгласят с всякакви условия, които им предложи.
— Решихте ли съдбата ни, сър Лъвско сърце? — запита сър Рен, капитан на стражата на Ванора. — Ще бъдем ли екзекутирани?
Припомняйки си своето обещание пред Ванора, Лъвското сърце каза:
— Зависи. Колко наемници служат на замъка?
— Половината от бойците ни са наемници, някои са англичани, има и чужденци — отвърна сър Рен. — Останалите сме уелсци, заклели се да служат на дъщерята на лорд Рис.
— На наемниците предлагам амнистия в замяна на клетва за вярност към принц Едуард — обяви Лъвското сърце. — Те са свободни да служат на друг господар, ако такова е желанието им.
Тишина се възцари сред затворниците, докато всеки обмисляше предложението и какво означаваше то
